Решение № 9786 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2011 г.

Решение № 9786 от 1.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2011 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Кмета на Столична община, район Надежда чрез юрисконсулт Анелия Георгиева против решение № 4183 от 13.12.2010 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 28 състав по адм. дело № 1992/2010 г. С него се отменя по жалба на Ангел Асенов Толев Заповед № РД 09 - 408/12.09.2008 г. на Кмета на район Надежда за одобряване решение № 21 по Протокол № 17/19.06.2008 г. за определяне на застроена част от имот № 122703 по кадастрален лист 219 по помощен кадастрален план от 2004 г. и вместо нея е определена като незастроена цялата площ на имота от 486 кв. м. Поддържат се доводи за неправилност на решението с искане за отмяна по съображения обосноваващи нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Свеждат се до необосновано формулиране на правните изводи за незастроеност на имота, намиращ се в мероприятие за комплексно жилищно строителството, което е осъществено. Ответникът, Ангел Асенов Толев чрез адвокат Ников взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Експертизата по делото е представила заключение за незастроеност в имота, в който мероприятието по отреждането не е било проведено. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ангел Асенов Толев срещу заповед на Кмета на СО район Надежда, издадена по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ за имот № 122703, кл. 219 по помощния план от 2004 г., попадащ в регулационния и кадастрален план на м. "Надежда" - I ч" одобрен със заповед № 315/14.10.1972 г. Имотът е определен като изцяло застроен. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й със съображения за нарушение на материалния закон. Съдът е разгледал по същество жалбата като от заключение на съдебно техническа експертиза е установил, че имота е свободен от застрояване, като се е самозалесил с растителност без градинки и оформени тревни площи. При съобразяване заключението на вещото лице е постановено решение с което е отменена заповедта и определен имота като изцяло незастроен. Решението е неправилно като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извел фактически и правни изводи от заключение на съдебно техническа експертиза която е с непълна и ограничена задача, отговорите на която са недостатъчни за правилното решаване на спора. Съдът в това производство е следвало да установи застрояването в имота не само със сгради, които са само частен случай на застрояването, а и за наличието на съоръжения по смисъла на § 1в от ДР ППЗСПЗЗ. От доказателствата по преписката се установява, че регулационно отреждане на имота е за комплексно жилищно строителство, данни за каквото строителство по делото не са събирани. От това следва, че ако елементи от строителството са били изпълнени мероприятието е проведено, поради което е налице пречка за определянето на имота като свободен от застрояване. Съдът се е ограничил в изводите си относно засягането на конкретния имот от фактическо строителство без да изследва дали останалите елементи на строителството по регулационното отреждане са били изпълнени, за което е следвало да указва на страните, че за определени факти от значение за делото не сочат доказателства - чл. 171 АПК, включително и служебно да допусне или постави задачи на допуснатата експертиза за установяване на тези факти. При изложените съображения решението е постановено при нарушения съставляващи основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК налагащи отмяната му. Тъй като се налага събирането на доказателства, които не могат да бъдат събрани и ценени в касационната инстанция делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване указанията в настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,