Решение № 5640 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2015 г.

Решение № 5640 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1676/2015 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП против Решение № 6696 от 07.11.2014 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 7218 по описа за 2013 г., с което по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], пл. "Б."....., НДК, вход, представлявано от Б. Д. Б., е отменен ревизионен акт № 2101207589/02.01.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 666/09.04.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 96 050 лв. и са начислени лихви за данъчни периоди м. 08 - м. 12.2011 г. и м. 01.2012 г. по фактури на [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не обсъдил задълбочено събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и така направил необосновани фактически изводи за реални доставки на услуги по процесните фактури. При това, игнорирал обстоятелствата, че липсвали доказателства за чия сметка са вложените материали при изпълнението на процесните ремонтни работи, както и как е формирана себестойността им. Съдът не съобразил липсата на персонален капацитет на доставчиците да изпълнят услугите и липсата на конкретност в приемо-предавателните протоколи. Използването на фиктивни фактури винаги е участие в данъчна измама и това е видно въз основа на обективни данни, независимо дали органите по приходите са изложили мотиви затова. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - [фирма], чрез адв. Р., оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените с нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е нeоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, с който на РЛ е отказано право на данъчен кредит в посочения по-горе общ размер за данъчни периоди през 2011 г. и м. 01.2012 г. по фактури на посочените доставчици, документиращи строителни услуги. С РА претендираното право е отказано поради неоткриване на преките доставчици на декларираните данъчни адреси и липса на доказателства за трудов и технически капацитет за изпълнение на услугите. За да отмени РА изцяло първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и е направил, въз основа на това, обосновани фактически изводи за реално извършване на услугите на конкретен обект на ревизираното дружество в [населено място]. С право съдът е съобразил, че още в ревизионното производство са представени подробни приемо-предавателни протоколи и количествено-стойностни сметки към всяка от фактурите, конкретизиращи в пълнота предмета на доставките. Тези доказателства са подкрепени от представените пред съда, неоспорени от ответника, подписани тристранно договори за поръчка за осъществяване на строителен надзор от фирма [фирма] и актове за установяване на "всички видове СМР подлежащи на закриване", както и от непротиворечиви свидетелски показания на наети от фирмите доставчици физически лица, които са изпълнявали, като част от строителни бригади, процесните услуги. Първоинстанционният съд е взел предвид и приетото, също без оспорване, заключение на съдебно-техническа експертиза, установяващо изпълнението на място на конкретен обект на ревизираното дружество, редовното осчетоводяване на доставките при получателя и безспорното плащане на предмета на фактурите по банков път. В ревизионния акт, нито в потвърждаващото решение има твърдения, кой точно, различен от процесните доставчици, е изпълнил фактурираните доставки. При тези фактически установявания, съдът, от правна страна, правилно е приел, че липсата на писмени доказателства за наемането на физическите лица-изпълнители на доставките от фирмите-преки доставчици, както и липсата на доказателства от къде доставчиците са се снабдили със строителните материали, вложени при изпълнението на услугите, не може да бъде основание за отказ на данъчен кредит на добросъвестния получател по облагаемите доставки, защото това би било частен случай на санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка за действия на негов доставчик. Такова санкциониране е отречено от трайната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, с която се е съобразил и първоинстанционният съд. Решението му като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят 500 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение