Решение № 5962 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2270/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника му юрк. Н. Иванова, против Решение 4570/23.12.2024 г. на Административен съд - Благоевград по адм. д. 975/2024 г., с което е отменен Ревизионен акт Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 596 698.81 лв. за всички инстанции.

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юрк. Горанов. Страната заявява и претенция за присъждане на разноски за всички съдебни производства, посочени в списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Ответникът БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД, ЕИК 204511088 със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, местност [заличен текст]- оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си адв. С. Жеков по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъдят разноски, посочени в списъка на разноските по чл. 80 ГПК. В открито съдебно заседание отговорът се поддържа от адв. Жеков. Страната иска и намаляване на юрисконтсултското възнаграждение на жалбоподателя на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С оспорения от БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД пред Административен съд - Благоевград РА Р-22000121002275-091-001/10.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция ОДОП София, са установени задължения на дружеството за ДДС в размер на 11 112 912.64 лв. и лихви 1 026 085.20 лв. след корекции на декларираните от него резултати в справките декларации по ЗДДС за данъчните периоди м. септември и м. декември 2020 г. в резултат на:

1. непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в общ размер 5 433 833.33 лв. по фактури, издадени от "ПРО БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ВИНДОР МОНТАНА ЕООД и ЛЕВЕНТА 90 ЕООД;

1. непризнати корекции на начисления ДДС в размер на 5 979 083.31 лв. в данъчния период м. декември 2020 г. въз основа на издадени кредитни известия (КИ) към фактури с получател ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО - Благоевград АД с предмет аванс .

С Решение 8750/15.07.2024 г. по адм. д. 10302/2023 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено в производство по реда на чл. 237 и следв. АПК, е отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК Решение 7317/04.07.2023 г. по дело 1506/2023 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, потвърждаващо РА, и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд Благоевград.

С оспореното в настоящото касационно производство решение първостепенният съд отменя РА като материално незаконосъобразен. Приема, че оспорването на РА е допустимо. Обосновава изводи за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган, в което са спазени административнопроизводствените правила. За да отмени РА, излага следните мотиви:

1. Издадените КИ отговарят на изискванията в чл. 115, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС, но поради липса на плащане по фактурите не е налице и връщане на авансите. Според съдебно счетоводната експертиза (ССЕ) всяко едно КИ е обвързано със съответната фактура. Основанието за издаването им е развалянето на договора с ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД;

1. Правото на данъчен кредит е неправомерно отказано, тъй като получателят на услугите притежава фактури, които са осчетоводени в счетоводството му, и плащанията по тях са по банков път според съдебно счетоводната експертиза (ССЕ); договорите и анексите към тях заедно с приемо предавателните протоколи доказват реалното изпълнение на доставките, обстоятелство, което се установява и от свидетелските показания. Доставчиците имат назначени работници по трудови правоотношения. Разпитаните свидетели, които са били технически ръководители на обектите, потвърждават, че работници на "ПРО БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ВИНДОР МОНТАНА ЕООД и ЛЕВЕНТА 90 ЕООД са извършили включените в приемо предавателните протоколи строителни дейности. Двама от тях са подписали протоколите, след като са проверили изпълненото и са го приели. Според техните показания "ПРО БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ВИНДОР МОНТАНА ЕООД и ЛЕВЕНТА 90 ЕООД са извършвали подготвителни дейности като изкопни работи, разчистване на дървесина и храсти, подравняване, понякога ремонти на стени и на отводнители, а след това работниците на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД извършвали СМР по изграждане и рехабилитация на пътищата. Съдът посочва също така, че процесните фактури са отразени в счетоводството на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД, а получените услуги са свързани с основната му дейност. Счетоводството му е водено в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, поради което според чл. 55, ал. 2 ТЗ, чл. 51 ДОПК и чл. 182, изр. първо ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК то може да служи на дружеството като доказателство за това, че търговските му сделки са реално осъществени.

Позовавайки се на диспозитива на решението на СЕС по дело С-324/11, съдът приема, че правото на данъчен кредит незаконосъобразно е отказано с РА, тъй като не е доказано от приходните органи знанието у БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД, че сделките, на които основава правото си на приспадане, са част от измама.

Така постановеното решение е валидно, допустимо. Мнозинството от съдебния състав го преценява като правилно.

I. В частта му, отменяща РА, относно непризнатите корекции на начисления ДДС въз основа на издадените КИ, е правилно поради следното:

Според констатациите в Ревизионния доклад (РД):

1. На 10.08.2020 г. между ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД в качеството му на заложен кредитор и БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД като залогодател е сключен договор за залог на търговското предприятие БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД за обезпечаване на вземането на заложния кредитор в размер на 41 836 500 лв. по рамков договор за доставка на материали и услуги между същите страни.

1. Рамковият договор от 18.06.2020 г. не се съдържа в преписката, но в РД са налице констатации за това, че договорът между ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД като възложител и БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД като изпълнител е с предмет доставки на материали и СМР услуги за АМ Хемус, участък 6, а цената в размер на 41 836 500 лв. с включен в нея ДДС следва да се плати авансово: до 30.06.2020 г. 36 040 000 лв. и до 31.07.2020 г. 5 796 500 лв.

1. В периода 19 юни 3 ноември 2020 г. БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД издава 32 фактури с получател ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД за авансови плащания. Данъчните основи на фактурите са общо в размер на 40 337 083.36 лв., а начисленият ДДС общо 8 067 416.65 лв.

1. На 30.12.2020 г. ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД и БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД сключват споразумение за прекратяване на договора за залог на търговското предприятие. Според споразумението прекратяването на договора за залог е във връзка с прекратяването на рамковия договор за доставка на материали и услуги от 18.06.2020 г.

1. На 30.12.2020 г. БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД издава 32 КИ към фактурите за авансови плащания. Включва в дневника си за продажбите за м. декември 2020 г. 24 от така издадените КИ, описани на стр. 7 и стр. 8 от РД, като коригира начисления по 24-те фактури ДДС, който е в общ размер 5 679 083.31 лв. Останалите 8 КИ са включени в дневника за продажбите на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД за м. януари 2021 г., който данъчен период е извън обхвата на ревизията.

1. ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД не е коригирало ползвания данъчен кредит по фактурите, към които са издадени процесните 24 КИ. Приходните органи са констатирали, че според данните от информационната система на НАП ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД е включило в дневника си за покупките за м. януари 2021 г. 8-те КИ, които БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД е включило в дневника си за продажбите за същия данъчен период.

1. Ревизиращият екип не признава корекцията на начисления ДДС, направена от ревизираното дружество в данъчния период м. декември 2020 г. въз основа на издадените 24 КИ, в общ размер 5 679 083.31 лв. Приема, че не е изпълнено изискването на ал. 2 на чл. 115 ЗДДС, регламентираща, че когато КИ се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, то се издава в 5-дневен срок от датата на връщането, прихващането или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размер на върнатата, прихванатата или уредена по друг възмезден начин сума.

1. Въпреки връченото искане за представяне на писмени обяснения и документи във връзка с изпълнението на това законово изискване, в хода на ревизията БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД не представя доказателства нито за извършени авансови плащания, нито за връщане на същите.

При тези факти правилно административният съд приема, че не е налице основанието на чл. 115, ал. 2 ЗДДС, на което е отказано признаването на КИ с РА. След като няма авансови плащания, то няма как същите да бъдат върнати. Основанието за издаването им е развалянето на рамковия договор. ССЕ установява, че в счетоводството на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД не са налице счетоводни записи, свързани с цялостно или частично изпълнение на този договор.

В тази връзка СЕС приема, че за да осигурят неутралитета на ДДС, държавите членки следва да предвидят във вътрешния си правен ред възможността да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, при положение че издателят на фактурата докаже своята добросъвестност (виж т. 36 от цитираното по-горе Решение по делото Stadeco BV и т. 18 от Решение на СЕС от 13 декември 1989 г. по дело C-342/87, Genius).

За да не бъде поставена корекцията на начисления ДДС, който не е следвало да бъде начислен, в зависимост от добросъвестността на лицето, издало фактурата, е необходимо същото това лице да отстрани своевременно и напълно риска от загуба на данъчни приходи, свързан в случая с неправомерно упражненото право на данъчен кредит от страна на получателя на фактурата (виж т. 37 от Решението на СЕС по делото Stadeco и посочената в тази точка практика).

Не се оспорва от страна на приходните органи, че ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД е получило издадените КИ, но е включило в дневника си за покупките за м. януари 2021 г. само 8-те КИ, които БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД е включило в дневника си за продажбите за същия данъчен период. Изводът, който се налага, е че БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД е предприело необходимите действия, за да отстрани своевременно риска от данъчни загуби за бюджета, а обстоятелството, че ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД не е коригирало ползвания данъчен кредит по фактурите, не може да бъде основание за санкциониране на издателя им с отказ да бъде коригиран начисленият от него ДДС. Освен това, за приходните органи е налице възможността да извършат корекции на правото на данъчен кредит на ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД в д. п. м. декември 2020 г. с издаването на РА (виж Решение на СЕС от 11 април 2013 г. по дело С-138/12, Руседеспред).

II. Първоинстанционното решение е правилно и в частта му, отменяща РА относно непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС в общ размер 5 433 833.33 лв. по фактури, издадени от "ПРО БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ВИНДОР МОНТАНА ЕООД и ЛЕВЕНТА 90 ЕООД. Същото е подробно мотивирано и обосновано с анализ на установените по делото факти. По аргумент на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК мотивите на съда не следва да бъдат преповтаряни.

Съответен на установените от съда факти, е изводът му, че приходните органи не са предоставили обективни данни за измама, извършена от ревизираното дружество или такава, извършена от доставчиците му, за която то е знаело или е трябвало да знае.

Според практиката на СЕС, обобщена в Определение от 3 септември 2020 по дело C-610/19, Vikingo, и по-конкретно т. 66 от същото, Директива 2006/112, във връзка с принципите на данъчен неутралитет, на ефективност и на пропорционалност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална практика, при която данъчната администрация отказва да признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на ДДС, начислен за покупки на стоки, които са му били доставени, по съображения за недостоверност на фактурите, които удостоверяват тези покупки, тъй като, първо, стоките не могат да бъдат произведени или доставени от издателя на фактурите поради липсата на необходимия персонал или материали, и следователно посочените стоки в действителност са придобити от неидентифицирано за данъчните цели лице, освен ако надлежно се докаже, че данъчнозадълженото лице активно е участвало в измама или е знаело, или е трябвало да знае, че посочените сделки са част от измама, извършена от издателя на фактурите или от всеки друг оператор, който се е включил в предходен етап във веригата от доставки, което следва да се провери от запитващата юрисдикция. Това положение безспорно се отнася и до доставките на услуги в случаите, в които приходната администрация твърди, че същите са извършени от получателя на фактурите със собствени ресурси.

Доводите на касатора, че в договорите и приемо предавателните протоколи обектите не са индивидуализирани в достатъчна степен, за да се проследи използването на предоставените от доставчиците фактури в следващите облагаеми доставки на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД, са неоснователни. Това е така, защото ревизиращият екип не оспорва извършването на фактурираните услуги и използването им от получателя за неговите облагаеми доставки, а твърди, че тези строителни услуги не са извършени от издателите на фактурите.

По изложените съображения становището на мнозинството от касационния състав е, че решението на Административен съд Благоевград следва да бъде оставено в сила като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми. На ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за настоящото съдебно производство.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Милена Златкова

Намирам за неправилно оспореното първоинстанционно решение като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни норми поради следното: От данните по делото се установява издаването на фактурите за авансово плащане от БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД без да е налице действително направено такова от ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД. Това сочи на издаването им без да е налице основанието по чл. 25, ал. 7 ЗДДС и начисляване на ДДС, който не е изискуем. По тези фактури обаче ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД неправомерно е упражнило право на данъчен кредит в размер на 5 679 083.31 лв. Липсата на вписване на договора за залог в съответния регистър в нарушение на изискването на чл. 2, ал. 1 ЗОЗ сочи, че залог на търговското предприятие на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД като обезпечение на вземането на ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД за авансово платените суми в размер на 41 836 500 лв. изобщо не е учреден. Тези факти обуславят извод, че БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД съзнателно е действало недобросъвестно при издаването на фактурите за авансови плащания с получател ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД, като е осигурило неправомерното ползване на данъчен кредит от получателя им. В хипотезата на недобросъвестност на лицето, издало фактурите, СЕС приема в цитираното решение по делото Stadeco , че за да се коригира фактуриран данък, който не е следвало да бъде начислен, е необходимо същото това лице да отстрани своевременно и напълно риска от загуба на данъчни приходи. Само тогава държавите членки няма да могат да поставят тази корекция в зависимост от добросъвестността на издателя на фактурите и само тогава корекцията не зависи от свободното усмотрение на данъчната администрация (т. 27 от решението на СЕС по делото Руседеспред). Такъв би бил случаят на извършена корекция на данъчния кредит от страна на ВОДНО СТРОИТЕЛСТВО БЛАГОЕВГРАД АД чрез включването на процесните КИ в дневниците му за покупките, каквато корекция не е извършена. Такъв би бил и случаят на издаден от данъчната администрация влязъл в сила акт, с който тя е отказала на получателя на фактурите правото на данъчен кредит (т. 33 от решението на СЕС по делото Руседеспред). Такъв акт не е издаден. При тези факти следва да се приеме, че на основание чл. 85 ЗДДС, транспониращ чл. 203 от Директива 2006/112, данъкът се дължи от БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД, тъй като дружеството го е начислило в издадените фактури. Като предвижда, че начисленият във фактура ДДС е дължим, независимо от задължението за заплащането му поради облагаема по ДДС сделка, член 203 от Директива 2006/112 цели да отстрани риска от загуба на данъчни приходи, който може да породи предвиденото в член 167 и сл. от същата директива право на приспадане (виж в този смисъл посочените по-горе решения по дело Stadeco, точка 28 и по делото Руседеспред, т. 24). Според т. 29, т. 30 и т. 31 от решението по делото Stadeco рискът от загуба на данъчни приходи не е напълно отстранен докато получателят на фактурата, в която не е следвало да бъде начислен ДДС, все още има възможност да я използва с цел такова упражняване ( в случая това право е упражнено). В цитираното решение СЕС приема, че не може да се изключи възможността сложни обстоятелства и правоотношения да попречат на данъчната администрация своевременно да установи, че други съображения не допускат да се упражни правото на приспадане, т. е. да откаже правото на приспадане с РА. Затова, след като рискът от данъчни загуби за бюджета не е отстранен, ДДС се дължи по силата на член 21, параграф 1, буква в) от Шеста директива (член 203 от Директива 2006/112 според таблицата на съответствията). Изложеното според мен обосновава извод, че законосъобразно с РА не е призната корекцията на начисления ДДС въз основа на издадените от БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД КИ и неправилно първостепенният съд го е отменил в тази част. Неправилно е според мен решението на първостепенния съд и в частта му, в която е отменен РА, установяващ задължения на ревизираното дружество, в резултат на непризнато приспадане на ДДС. В РД и в РА отказът на правото на данъчен кредит е мотивиран с това, че процесните фактури са издадени без да са извършени от доставчиците облагаеми доставки на услуги и ревизираното дружество е използвало тези неправомерно издадени фактури, за да си осигури данъчно предимство, свързано с данъчен кредит, намаляващ данъчните му задължения. Според практиката на СЕС правото на приспадане не може да бъде отречено в случаи като настоящия, когато се оспорва извършването на доставките от издателите на фактурите, освен ако надлежно се докаже, че данъчнозадълженото лице активно е участвало в измама, доколкото се твърди, че е използвало недостоверни фактури. Последното съдът е длъжен да провери. Намирам за основателни доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата, които според приходната администрация представляват данни за неправомерно издадени фактури от трите дружества и използване на тези фактури от получателя, за да си осигури данъчно предимство, свързано с данъчен кредит, намаляващ данъчните му задължения. Освен това в своите решения СЕС приема, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от лицето, упражняващо правото на приспадане на ДДС, да вземе всички разумни мерки, за да се увери, че осъществяваната от него сделка не го води до участие в данъчна измама. Обстоятелствата, че то е действало добросъвестно, полагайки грижата на добър търговец, че е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности и че неговото участие в измама е изключено, представляват фактори, които следва да се вземат предвид (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 декември 2011 година по дело C-499/10, Vlaamse Oliemaatschappij, т. 25 и т. 26, Решение от 21 февруари 2008 г. по дело C-271/06, Netto Supermarkt, т. 24 и т. 25). Дали в случая това е така, не се установява от мотивите на първоинстанционното решение. Според т. 35 от Решение на СЕС по дело С-18/13, Макс Пен в съответствие с чл. 160 ДОПК съдът е длъжен дори служебно да установи дали е налице данъчна измама и да съобрази изискванията на правото на Съюза, вкл. да извърши преценка относно добросъвестността на лицето, претендиращо да му бъде признато правото на приспадане на ДДС (Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по С-18/13, Макс Пен, т. 35). Обстоятелството, че с Решение 7317/04.07.2023 г. по дело 1506/2023 г. тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че са предоставени от приходните органи на съда обективни данни за данъчна измама и поради това РА е потвърден, е допълнително основание да се изисква от първостепенният съд такава проверка на базата на събраните по делото доказателства. (Решението е отменено на основание чл. 239, т. 1 АПК във връзка с представените РА на двама от доставчиците, които не опровергават констатациите на приходните органи, напротив според мен съдържат данни, подкрепящи същите). Според правилото на чл. 154 ГПК във вр. с чл. 144 АПК в тежест на жалбоподателя е да докаже наличието на материалноправните предпоставки за приспадането на ДДС осъществени доставки на стоки и услуги и използването им за следващите му облагаеми доставки в изпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, точно транспониращи чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112 (виж т. 44 от Определение на СЕС по дело С-123/14, Италес, т. 37 от Решение на СЕС по дело С-87/12, Евита К, по дело С-516/14, Barlis 06). Според т. 43 от цитираното Определение на СЕС по делото Vikingo, стоките или услугите, за които данъчно задълженото лице иска да му се признае правото на приспадане, впоследствие трябва да бъдат използвани от него за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице. Формалното изискване е данъчно задълженото лице да притежава фактура или други документи, свързани с нея, които да описват предмета на доставката в достатъчна степен, позволяваща извършването на проверката относно наличието на посочените по-горе две материалноправни предпоставки (т. 27 от Решението на СЕС по делото Barlis 06). Макар в РА да не са изложени мотиви за това, че не са достатъчно конкретизирани обектите, на които според договорите са предоставени услугите, така че да бъде установено използването на същите от получателя за нуждите на своите облагаемите сделки, както и че от страна на ревизираното дружество не са представени договори с възложители на същите услуги и издадени от него фактури за тях, то още при първото разглеждане на делото от Административен съд Благоевград ответникът е изложил тези свои доводи. Всъщност логиката на приходните органи е, че след като отричат извършването на доставките на услуги по процесните фактури, няма как да изследват дали същите са използвани от получателя им за неговите следващи облагаеми доставки. Съдът обаче приема, че тези доставки са реални и услугите са предоставени от издателите на фактурите така, както са описани в приемо предавателните протоколи. С оглед на това, той е бил длъжен да прецени и наличието на връзка между тях и следващите облагаеми доставки на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД, но не е извършил такава преценка. Съгласно постоянната съдебна практика наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (виж Решение на СЕС от 16 септември 2020 по дело C-528/19, Mitteldeutsche Hartstein-Industrie, т. 26 и Решение на СЕС от 14 септември 2017 г. по дело С-132/16, Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс, т. 28, както и цитираната там съдебна практика). Още в хода на ревизията ревизираното данъчнозадължено лице е представило само Аналитична справка за сметка 702 приходи от реализирани строителни обекти за м. септември 2020 г. и м. декември 2020 г., неподписана от главния счетоводител, посочен като неин съставител. Само въз основа на тази справка не може да се обоснове извод за това, че БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД е използвало процесните услуги за следващите си облагаеми доставки. Нещо повече, дори в справката обектите, на които са предоставени услугите, са конкретизирани в много по-голяма степен, отколкото в придружаващите процесните фактури договори и приемо предавателни протоколи. Без договори и приемо предавателни протоколи, подписани между БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД като изпълнител и възложителите му, както и фактури, издадени от него на възложителите му, не може да се установи връзката между процесните услуги и предоставените от получателя им такива. По така изложените съображения считам, че оспореното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта му, в която е отменен РА, установяващ задължения на БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД за ДДС в резултат на непризнато право на приспадане по фактурите, издадени от "ПРО БИЛДИНГ ГРУП" ЕООД, ВИНДОР МОНТАНА ЕООД и ЛЕВЕНТА 90 ЕООД, и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за изясняването му от фактическа страна и по-конкретно за установяване наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретните получени доставки и извършените доставки от БУЛ СТРОЙ ГРУП ИГ ЕООД на неговите възложители.

/съдия Милена Златкова/

Председател: /п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА Членове: /п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА