Решение № 13023 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1691/2011 г.
ВАСVI отделение13.10.2011 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 3899 от 29.11.2010 г. по адм. дело № 6541 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № И-843 от 18.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, потвърдена с решение № РД-01-361 от 03.09.2010 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град, с която на Боян Христов Иванов от гр. София е отказано отпускане на целева помощ за отопление за 2010 г. / 2011 г. ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Възраждане за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените задължителни указания. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13023 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1691/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Боян Христов Иванов от гр. София срещу решение № 3899 от 29.11.2010 г. по адм. дело № 6541 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № И-843 от 18.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, потвърдена с решение № РД-01-361 от 03.09.2010 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град. Посочените пороци се свеждат до материалноправни нарушения - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е заповед № И-843 от 18.08.2010 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Възраждане, потвърдена с решение № РД-01-361 от 03.09.2010 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - София град, с която на Боян Христов Иванов от гр. София е отказано отпускане на целева помощ за отопление за 2010 г./2011 г. Отказът на административния орган е мотивиран с обстоятелството, че изчисленият средномесечен доход на двучленното семейство на жалбоподателя за предходните шест месеца преди подаване на молба-декларацията е в размер на 340.46 лв. и надвишава диференцирания минимален доход за отопление в размер на 323.70 лв., определен съобразно коефициентите по чл. 2, ал. 4, т. 15 и 16 от чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на материалноправните норми на чл. 2, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление и § 3 от допълнителните разпоредби на същата наредба. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление правото на целева помощ за отопление възниква за лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Допълнителната разпоредба на § 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление дефинира понятието "диференциран минимален доход за отопление" като индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4. Механизмът на определяне на диференцирания минимален доход за отопление на всяко лице, регламентиран от чл. 2, ал. 4, точки 1 - 16, категоризира лицата по определени признаци (лице, живеещо само; дете сирак; бременни жени 45 дни преди раждане и пр.). По правилото на ал. 5 на чл. 4 при наличие на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с по-висок размер. В разглеждания случай от фактическа страна се установява, че на лицето Боян Христов Иванов, което е заявител на целевата социална помощ, не е определен диференциран минимален доход за отопление по цитираните нормативно установени правила. Диференцирането е извършено с оглед общия доход на двамата съпрузи в размер на 375.87 лв., който представлява сбор от пенсията на заявителя в размер на 205.25 лв. и на съпругата чу - 170.62 лв. (данни от декларацията на заявителя за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние). Липсват данни за диференцирания минимален доход на заявителя Иванов и на неговата съпруга, определен съобразно правилата по чл. 2, ал. 4 и 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. С оглед на горните съображения следва да се приеме, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което оспореният административен акт бъде отменен, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката бъде изпратена на административния за ново решаване на въпроса по същество. При новото разглеждане на въпроса административният орган следва да определи диференцирания минимален доход на лицето при спазване на чл. 2, ал. 4 и 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,