Решение № 5454 от 27.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3891/2025 г.

Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция Митници , подадена чрез процесуален представител Т. Александрова, срещу Решение 484/07.02.2025г., постановено по адм. дело 1105/2024 год. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменен мълчалив отказ на Директора на Агенция "Митници" да прекрати на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС Лиценз 618 за управление на данъчен склад с идентификационен номер [номер] за производство и складиране на акцизни стоки, по писмено искане с вх. 32-1109077/09.12.2024 г., подадено от лицензирания складодържател ЗАРА-Е ООД ЕИК 833093660 с идентификационен номер на лицензиран складодържател BGNCA00145000 и преписката изпратена на административния орган за произнасяне, в срока по чл.57, ал.1 от АПК.

В касационната жалба се твърди, че решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба на ЗАРА-Е ООД, доколкото към датата на подаване на жалбата не е формиран мълчалив отказ по искане с вх. 32-1109077/09.12.2024 г., а отделно от това в хода на производството отпаднал правния интерес на дружеството от обжалване на твърдяния мълчаливия отказ, поради издаден друг административен акт, с който е постигнат същия резултат прекратяване на лиценза. В условията на евентуалност се твърди, че решението е неправилно, като по подробно изложени доводи се претендира отмяна на обжалваното решение на АС Стара Загора, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна - ЗАРА-Е ООД, чрез процесуален представител адв. Ненкова, в писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание, оспорва жалбата, като неоснователна.Моли решението да бъде оставено в сила и се присъдят разноските за касационното производство.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, което я определя като процесуално допустима.

Предмет на оспорване пред Административен съд Стара Загора /АССЗ/ е бил Мълчалив отказ на Директора на Агенция "Митници" да постанови решение с правно основание чл. 53, ал. 3 вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, формиран по искане с рег. 32-1109077/09.12.2024 г. на ЗАРА-Е ООД, за прекратяване действието на лиценз 618 за управление на данъчен склад [номер].

С обжалваното решение, АССЗ приел жалбата за допустима, а по същество за основателна. Изложил е мотиви, които систематизирани се свеждат до следното:

На 09.12.2024 г е подадено искане от ЗАРА-Е ООД с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС за прекратяване действието на Лиценз 618 за данъчен склад с идентификационен номер [номер]. Искането е в подадено от лицензирания складодържател в писмена форма като ясно е заявен неговия предмет решение за прекратяване действието на Лиценз 618 за данъчен склад [номер] на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.

Неяснота за естеството и съдържанието на административния акт, чието издаване е поискано не е възникнало и не може да възникне поради това, че към датата на писменото искане с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС е висящо производството, образувано на 15.11.2024 г с предмет издаване на решение по чл. 81, ал. 1 от ЗАДС за промяна размера на обезпечението.

На 17.12.2024 г дружеството не е уточнило искането си с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, подадено на 09.12.2024 г, а е направило отказ от подаденото на 15.11.2024 г заявление за промяна на размера на обезпечението.

Специалното условие за редовност на искането е да бъде в писмена форма, като по отношение на останалите изисквания за редовност на искане за издаване на административен акт се прилагат разпоредбите на чл. 29 от АПК по аргумент за противното от чл. 22 от АПК, защото в ЗАДС не е предвиден специален ред за издаване на решението за прекратяване действието на лиценза по искане на лицензирания складодържател.

Няма правно основание да се приеме тезата на ответника, че производството по прекратяване действието на издаден лиценз, образувано по писменото искане на лицензирания склад държател се подчинява на реда по ЗАДС за издаване на лиценз.

След като законодателят не е предвидил срок за издаване на решение за прекратяване действието на лиценза и по аргумент от чл. 2, ал. 1 вр. с чл. 22 от АПК се прилагат редът и сроковете за издаване на индивидуален административен акт, уредени в АПК.

В случая този срок е регламентиран в разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от АПК, започнал е да тече от датата на искането - 09.12.2024 г. и изтекъл на 23.12.2024 г., на която дата е формиран мълчалив отказ, а жалбата подадена в срок на 30.12.2024г.

За неоснователни са приети и доводите на ответника, че в хода на съдебното производство са настъпили факти, които отричат правния интерес от обжалване на мълчаливия отказ, основано на Решение Р-58/32-23811/23.01.2025 г, с което Директорът на Агенция Митници, на основание чл. 53, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 4 от ЗАДС / обезпечението е престанало да бъде валидно/ е отнел Лиценз 618 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на склада [номер].

За жалбоподателя не е без значение дали правата му са прекратени по неговото искане от 09.12.2024 г. или в резултат на отнемането им, като санкция за неспазване на правилата по режима. Решението за отнемане на лиценза не е нов юридически или доказателствен факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК, който да има значение за основателността на искането към датата на подаването му и към датата на формиране на мълчаливия отказ.

От правна страна съдът е изложил съображения за основателност на жалбата.

Приел е, че според материалната норма единствените условия са две: лиценз за управление на данъчен склад и писмено искане на лицензирания складодържател за прекратяване на неговото действие. Искането се разглежда по реда на АПК и се постановява решение с посоченото правно основание в срокът по чл. 57, ал. 1 от АПК, защото за разрешаване на материално правни въпрос е от значение само волята на лицензирания складодържател да прекрати ползването на правата по режима отложено плащане на акциз, без органът да разполага с оперативна самостоятелност, което изключва от правно значение и доводите му за целесъобразност.

За неоснователни са приети доводите на ответника за наличие на отрицателни предпоставки за постановяване на решение с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, а именно, че с прекратяване на лиценза по искане на лицензирания складодържател ще се сбъдне условието по чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС и всички стоки в данъчния склад ще се считат освободени за потребление, с което ще възникне задължение за плащане на акциз. Прието е, че условието на чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС се сбъдва независимо от основанието за прекратяване действието на лиценза и позоваването на тази норма е лишено от правно логика. А отделно от това, законодателят не е предвидил никакви материално правни пречки по ЗАДС пред удовлетворяване на писменото искане на правоимащото лице за прекратяване на правата му, произтичащи от режим отложено плащане на акциз, защото с тяхното прекратяване за правоимащото лице възникват задължения, тоест по негово изрично искане ще се промени правното му положение от лице, имащо право да държи стоките без да е платен акциз на лице, което веднага дължи акциза върху тези стоки и отпада правната характеристика на склада като данъчен.

За неоснователно е прието и възражението, че е необходимо преди да се прекрати действието на лиценза да се предостави обезпечение в размер на акциза, който ще възникне на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС , защото не намира правно обяснение в нормата на чл. 78 от ЗАДС, която е правило от режима отложено плащане на акциз и условие за ползване на правата по този режим. Обезпечението се предоставя, за да се получи лиценз за управление на данъчен склад и да продължава неговото действие, като на основание чл. 53, ал. 2, т. 4 от ЗАДС при липса на валидно обезпечение лиценза се отнема тоест законът предвижда обратно правно положение спрямо поддържаното от ответника твърдение, че докато не се предостави обезпечение не може да се удовлетвори искането по чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.

Прието е, че всички действия на ответника, включително и по издаване на оттегленото Решение за спиране на производството с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, образувано на 09.12.2024 г, при това след като то е приключило с формиране на мълчаливия отказ, са били насочени не да постигнат целите на закона, а да изтече срокът на обезпечението и да се сбъдне някое от условията на чл. 53 от ЗАДС за отнемане на лиценза. Това е извода от представените по делото правни актове на Директора на Агенция "Митници", сочещи на превратно упражняване на власт с формиране на мълчаливия отказ и на несъответствие на мълчаливия отказ не само с материалната разпоредба на чл. 53 от ЗАДС, но и с целта на закона.

Аргументите на ответника в защита на тезата за законосъобразност на мълчаливия отказ са основани на съображения от норми на ЗАДС, уреждащи обезпечаване събирането на акциза, поради което приложение намира и забраната за дискриминация, особено когато е основана на не зачитане на презумпцията за не виновност, в какъвто смисъл са част от изложените от ответника доводи за образувано срещу законния представител на дружеството досъдебно производство. Аргументите, основани на образувано досъдебно производство, както и на висящо и не приключило производство по издаване на РА срещу лицензирания складодържател са израз на дискриминация спрямо дружеството при решаване на искането му с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС, тъй като към датата на подаване на искането материалния закон не въздига в правни пречки пред удовлетворяването му, нито един от изложените от ответника факти, а някои от тях, по-специално не валидността на обезпечението, не са и настъпили.

Обезпечаването на окачваните публични задължения, които са предмет на висящото ревизионно производство се постига с други правни средства, а не с отказ да се постанови решение на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС докато се сбъдне някое от условията по чл. 53 от същия закон за отнемане на лиценза.

В заключение е прието, че мълчаливия отказ е незаконосъобразен и след отмяната му, преписката следва да се върне на Директора на Агенция "Митници" за постановяване на решение за прекратяване на лиценза с правно основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАДС.

За да се произнесе по същество, касационният състав съобрази следното:

Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС, действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява по писмено искане от лицензирания складодържател.

Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗАДС действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява и при отнемане на лиценза.

Съгласно чл.53, ал.3 от ЗАДС, лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго.

По правната си природа решение на директора на Агенция "Митници", по чл.153, ал.3 от ЗДДС за прекратяване на лиценза представлява индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, както и отказът за издаването му. Обжалването на решението е по реда на АПК, съгласно чл.53, ал.4 от ЗАДС.

Анализът на относимите разпоредби обосновава правилността на извода в решението на първоинстанционния съд, че условия за издаване на решение за прекратяване на лиценза са две: лиценз за управление на данъчен склад и писмено искане на лицензирания складодържател за прекратяване на неговото действие.В случая няма спор, че тези условия са изпълнени.

Спорът е дали по подаденото на 09.12.2024г. искане за прекратяване на лиценза е формиран мълчалив отказ и има ли правен интерес ЗАРА-Е ООД от оспорването му.

За да се формира мълчалив отказ, е следвало искането да е отправено до съответния митнически орган, същото да е редовно от външна страна и органът да е компетентен да се произнесе по него.

В случая е безспорно, че искането за прекратяване на лиценза е направено от лицензиран складодържател с издаден лиценз за управление на данъчен склад до компетентния да издаде решение за прекратяването му административен орган - директора на Агенция "Митници".

Спорен както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е въпроса дали искането, депозирано с вх. 32-1109077/09.12.2024 г., е било редовно от външна страна. Правилно съдът приел, че същото е в писмена форма и съдържа изрично искане за прекратяване на лиценз 618 за управление на данъчен склад [номер].

Правилно съдът е приел, че за производството по прекратяване на лиценза не е предвиден специален ред в ЗАДС, поради което се прилагат разпоредбите на чл. 29 от АПК.

Съгласно чл.29, ал.2 от АПК, писменото искане съдържа:

1. пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда;

2. естеството на искането;

3. дата;

4. подпис на заявителя;

5. мобилен или стационарен телефонен номер, ако има такъв;

6. избор на приложим за съответната услуга начин за предоставяне на резултата от услугата:

а) на електронен адрес съгласно Закона за електронното управление;

б) в профил, регистриран в Информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление;

в) на посочения от заявителя адрес;

г) на гише;

7. други задължителни елементи, ако такива са предвидени в специален закон.

Разпоредбата на чл.30 от АПК регламентира последиците от подаване на нередовно искане, като в ал. 2 от същата е предвидено, че ако искането не удовлетворява останалите изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание.

Видно от преписката, няма данни такова уведомяване да е направено от административния орган. По своя инициатива на 17.12.2024 г., ЗАРА-Е ООД подава молба уточнение, с която се отказва от искания от 14.11.2024г. и 20.11.2024г., касаещи промяна в обезпечената на двата данъчни склада и заявява, че поддържа исканията за прекратяване на лиценза на двата данъчни склада, включително и на данъчен склад с ИНДС [номер].

Затова, правилно съдът е приел, че с молбата уточнение от 17.12.2024г. не се отстранява нередовност на искането от 09.12.2024 г. Същото е било редовно и прието за редовно от административния орган към датата на подаването му на 09.12.2024г. Правилно също така, съдът е приел, че срока за произнасяне на административния орган, поради липса на специално правило за това производство е 14 дневен, съгласно общото правило на чл.57, ал.1 АПК и в случая е изтекъл на 23.12.2024 г., към която дата е формиран мълчаливия отказ.

Настоящата инстанция счита, че неправилно е разрешен втория спорен въпрос относно наличието на правен интерес от оспорването.

Няма спор, че към датата на подаване на жалбата срещу мълчаливия отказ за прекратяване на лиценз за ЗАРА-Е ООД е налице правен интерес от оспорването му. В хода на съдебното производство обаче е постановено Решение Р-58/32-23811/23.01.2025 г. на директора на Агенция Митници , с което на основание чл.53, ал.3, във вр. чл. 53, ал. 1, т. 3 и чл.53, ал.2, т.4 от ЗАДС е отнел Лиценз 618 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки с идентификационен номер на склада [номер] и прекратено действието на същия лиценз. В решението е посочено, че на основание чл.53, ал.3 от ЗДДС, решението за прекратяване на лиценза подлежи на предварително изпълнение. С приемането на решение Р-58/32-23811/23.01.2025 г. на директора на Агенция Митници , което по отношение на прекратяването на лиценза има предварително изпълнение, е постигнат целения от жалбоподателя положителен резултат, поради което за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита. Безпредметно е връщането на преписката на административния орган, за да постанови повторно решение за прекратяване действието на същия лиценз. Това е така, защото правните последици от прекратяването на лиценза са еднакви и в двете хипотези на чл.53, ал.1, т.2 и т.3 от ЗАДС, а именно: възниква задължение за заплащане на акциз. Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. А съгласно чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, освобождаване за потребление е прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен склад за всички стоки, които към момента на прекратяването са под режим отложено плащане на акциз.

Неоснователни са доводите на ответника по касация, че с постановяването на решение за прекратяване действието на лиценза към 23.12.2024 г., когато е бил напълно изправен за жалбоподателя е щяло до отпадне изискването след тази дата да спазва правилата на лицензионния режим. В случая, лиценза е отнет с решение Р-58/32-23811/23.01.2025 г. на директора на Агенция Митници , на основание чл.53, ал.2, т.4 ЗАДС, когато обезпечението е престанало да бъде валидно. Прекратяването на действието на лиценза е нормативно установена последица от отнемането на лиценза на основание чл.53, ал.1 т.3 от ЗАДС. Но независимо кога се прекратява действието на лиценза, дали към момента, когато е валидно обезпечението 23.12.2024 г. или към момента на отнемане на лиценза, правната последица е една и съща - възниква задължение за заплащане на акциз.

Посоченото обстоятелство обуславя отпаднал правният интерес от търсената съдебна защита, поради което обжалваното съдебно решение следва да ъбде обезсилено, като недопустимо и вместо него да се остави първоинстанционната жалба на ЗАРА-Е ООД без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК и прекратяване на делото на това основание.

По разноските: С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни в процеса за присъждане на разноски следва да се оставят без уважение. Това е така, защото жалбата на ЗАРА-Е ООД се оставя без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК, поради липса на правен интерес и производството се прекратява като недопустимо на това основание, а в тази хипотеза законодателят не е предвидил заплащане на разноски в чл. 143 от АПК. В разпоредбите на визираната норма са регламентирани само два случая за възлагане на разноски при прекратяване на административно дело: в чл. 143, ал. 2 от АПК - при оттегляне на оспорения административен акт и в чл. 143, ал. 3 от АПК - при отхвърляне на оспорването или прекратяване на производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Хипотезата на прекратяване на съдебно производство поради отпаднал правен интерес не е уредена в текста на чл. 143 от АПК, поради което не е налице правно основание за присъждане на разноски.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,