Решение № 8722 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13948/2019 г.

Решение № 8722 от 2.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13948/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Тахир от [населено място], Област Кърджали срещу решение № 1898/10.10.2019 г., постановено по адм. дело № 1558/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против РА Р-16000917003111-091-001/13.12.2017 г., потвърден с решение № 111/6.03.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 330, 86 лв. и лихви – 54, 42 лв.; за 2016 г. в размер на 3 202 лв. и лихви – 201, 92 лв., както и за задължителни осигурителни вноски за 2016 г. за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 1 331, 20 лв. и лихви – 106, 97 лв.; за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице в размер на 520 лв. и лихви – 41, 77 лв. и за здравно осигуряване в размер на 966, 40 лв. и лихви – 82, 85 лв. Не са посочени конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението на касационната жалба, може да се направи извод, че обжалваното решение е постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства, нито възраженията касаторката, а са приети като директни изводите на ревизиращите органи и са възпроизведени в обжалвания съдебен акт. Възразява се от касационната жалбоподателка, че неправилно съдът е приел, че тя участва в търговския оборот и затова не води счетоводна отчетност, както и че е извършвала дейност с превозните средства на семейството, като не е преценено, че транспортните услуги са извършвани от съпруга й Ф. Тахир. Твърди, че притежаваните от нея 2 бр. моторни превозни средства "Фолксваген Каравел", са продадени на 2.04.2016 г. и на 5.04.2016 г. заедно със съпруга й. В тази връзка е изложен довод, че касационната жалбоподателка не е извършвала, каквато и да е търговска дейност. Сочи също, че с отменителното решение на ВАС е указано да се извърши анализ и оценка на събраните свидетелски показания, но те не са обсъдени от съда. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Касационната жалба е приподписана от адв. Б. Кръстев. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП чрез юриск. И. Панова в депозирана по делото писмена защита моли същата да се отхвърли като неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно, да се остави в сила, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по 1 920, 42 лв. за всяка една от съдебните инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото втори път се разглежда от Върховния административен съд. Първоначално с решение № 2525/29.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1119/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив е бил отменен частично РА Р-16000917003111-091-001/13.12.2017 г., потвърден с решение № 111/6.03.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, като са намалени задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и изцяло за 2016 г., както и са отменени задължителните осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2016 г. С решение № 7720/22.05.2019 г. по адм. дело № 1761/2019 г. тричленен състав на ВАС, Осмо отделение е отменил първоинстанционното решение в обжалваните части и е върнал делото за ново разглеждане. В отменителното решение на първата касационна инстанция са дадени указания да се обсъдят всички доказателства, вкл. и изчисленията на експерта и да се мотивира извода за приемане на посочения вариант на експертизата. Необсъждането на доказателствата и липсата на мотиви по начина на изчисление на данъчната основа за облагане, е прието от касационния състав, че е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което пречи на ефективния касационен контрол и това е наложило отмяната на съдебното решение. За да отхвърли жалбата на Н. Тахир срещу по-горе ревизионен акт за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2016 г., първоинстанционният съд е приел, че приходните органи законосъобразно са определили задължения за данъка, посоен по-горе за 2015 г. и 2016 г. и за задължителни осигурителни вноски за 2016 г. Според съда доказано е по делото, че Н. Тахир за периода декември 2015 г. – април 2016 г. е извършвала транспортни услуги със собствени моторни превозни средства (МПС), като превоз на пътници от територията на страната до различни страни и обратно. Прието е от съда, че жалбоподателката е извършвала системно посочените транспортни услуги, което представлява дейност по занятие по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ, както и че не води счетоводна отчетност за извършените транспортни услуги, като съдът е възприел наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – укрити приходи. Съдът е изложил мотиви в съдебния си акт, че макар Н. Тахир да не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, доказателствата по делото установяват, че е извършвала транспортни услуги. позовал се е на приобщения в ревизията ПУФО от предхождаща ревизия, за взети обяснения от различни лица за извършени превози с микробус до Германия, Холандия и Белгия, като по банковата сметка на касаторката са постъпили суми на приблизителна и по-голяма стойност от 100 евро и по този начин съдът е направил извод за укрити приходи, вследствие на организирани превози от жалбоподателката и съпруга й. За правилна е приета от съда и квалификацията на приходните органи на дейността на Тахир по повод множество превози със собствени МПС и продажбата на тази услуга, като основна независима икономическа дейност по смисъла чл. 3, ал. 2 ЗДДС. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените обяснения на трети лица в хода на ревизионното производство – Д. Исмаил, Ю. Хюсеинов, С. Али, А. Борисов, Р. Петров, Н. Хюсеин, С. Василев и др., съдът е направил извод, че именно съпругът на жалбоподателката е осъществявал транспорта, макар и чрез наемане на лица – шофьори, поради което е счел, че тя активно е участвала в тази дейност, независимо дали чрез личен или нает труд със собствени МПС. За данъчната основа, у върху която са изчислени задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски съдът се е позовал на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ при реализиран доход от стопанска дейност от физическото лице, макар да не е регистрирано като едноличен търговец., като данъчната основа е определена по реда на чл. 28, ал. 2 ЗДДФЛ, който доход подлежи на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Относно установените с ревизионния акт задължителни осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2016 г., съдът се е позовал на чл. 124а ДОПК, която е приложима при ревизия, проведена по особен ред по чл. 122 и сл. от ДОПК. В тази връзка съдът се е позовал и на чл. 6, ал. 7 и 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО при взимане на максималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващо се лице съгласно ЗБДОО. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи за наличие на обстоятелство за облагане на касационната жалбоподателка по особения ред – чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК предвид, че е установено извършването на стопанска дейност, от която не е декларирала приходи. Установено е по несъмнен начин от приходните органи, че банковата сметка на касаторката е захранвана системно със суми от 100 и 200 евро, които са свързани с осъществения международен превоз на пътници. Предвид събраните по делото доказателства обосновани са изводите на съда, че законосъобразни са констатации на приходните органи за определяне на данъчната основа по чл. 28 ЗДДФЛ – доход от стопанска дейност като едноличен търговец, както и е съобразено, че е следвало Н. Тахир да внася за своя сметка и задължителни осигурителни вноски, които приходните органи са намалили с техния размер от данъчната основа за облагане на данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. В този смисъл съдът правилно е преценил от доказателствата по делото, че законосъобразно с ревизионния акт е определен размера на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. при данъчна ставка от 15 %. По същия начин правилно съдът е възприел определянето на данъчната основа, респ. размера на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. при използван един и същи подход от ревизиращите органи. Предвид, че ревизията е извършена по особения ред, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателстевната тежест да се оборят констатациите на ревизионния акт, които се считат за верни до доказване на противното, е на ревизиращото лице, но Н. Тахир не ги е оборила по надлежния ред с допустимите по ДОПК доказателства и доказателствени средства. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че след като Н. Тахир не притежава свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства, то тя не може с тях да извършва стопанска дейност. Възможността или липсата на такава на касаторката да управлява автомобил не е пряко свързана с осъществяването на стопанска дейност – международни пътнически превози. От доказателствата по делото категорично е установено, че такива превози са извършвани, но счетоводна отчетност за това не е водена. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ, на която се позовават приходните органи предвижда, че търговец е всяко юридическо или физическо лице, което по занятие извършва превозни сделки. За да се приеме, че ревизираното лице е търговец предвид извършваната от него стопанска дейност с цел на придобиване на доходи/печалба, не е задължително да е регистриран като търговец. Притежаването на МПС и установяване на факта на извършване на международни пътнически превози, за което в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства, вкл. и за наемане на шофьор, който фактически да извършва тези превози, е достатъчно, за да се приеме, че касационната жалбоподателка подлежи на облагане по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – при наличие на укрити приходи с оглед на това, че не е отчитала счетоводно получените от нея доходи от превозите на пътници до страни на Европейския съюз. В този смисъл правилно съдът е приел, че е дължим и определения от ревизията данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. В този смисъл е и решение № 14646/31.10.2019 г. по адм. дело № 5963/2019 г. на ВАС, Осмо отделение по отношение облагането по същия ред на съпруга на касационната жалбоподателка Ф. Тахир. Относно задължителните осигурителни вноски – ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2016 г. правилно първостепенният съд е приел, че след като е установено, че касаторката е извършвала стопанска дейност със собствени моторни средства, то тази дейност представлява дейност по занятие по чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ и затова е счетено, че тя представлява самоосигуряващо се лице и съгласно чл. 124а ДОПК, приложим при ревизия по особения ред, каквато е и ревизията на Н. Тахир, дължи и посочените задължителни осигурителни вноски. Правилно и приходните орган, а впоследствие и съда са се аргументирали, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 и 8 и чл. 157, ал. 6 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО се определят дължимите вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за 2016 г. при съобразяване на праговете на максималния размер при определянето им. Неоснователно е и оплакването, че съдът не е изпълнил указанията на първата касационна инстанция. Именно въз основа на събраните по делото доказателства и при правилната им преценка, съдът е мотивирал обжалвания съдебен акт и при тази преценка не е допуснал нарушения, водещи до отмяна на решението. Правилно съдът е преценил и събраните гласни доказателства при първоначалното разглеждане на делото в съвкупност с писмените доказателства и въз основа на тях е направил и законосъобразни изводи за дължимост на данъка по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 г. и задължителни осигурителни вноски за 2016 г. С оглед гореизложеното обжалваното решение е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконслтско възнаграждение в общ размер на 963, 14 лв. за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение