Решение № 209 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2013 г.

Решение № 209 от 9.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11098/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Виктор Димитров Александров от с. Мламолово, община Бобов дол, против решение N 122 от 3.06.2013 г., постановено по адм. д. № 127/2013 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 1/22.02.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция", гр. Бобов дол за отказ да издаде разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров". Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по съществото на спора, с което съдът да отмени атакувания индивидуален административен акт. Ответникът, началникът на РУП - Бобов дол, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. С решението на Административния съд - Кюстендил е прието, че оспореният отказ на началника на РУП - Бобов дол е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при наличието на посочените в нея фактически и правни основания. Съдът е установил, че административното производство е започнало по искане на жалбоподателя с вх. № 636 от 8.02.2013 г. за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие - пистолет "Макаров", кал. 9 мм. Искането е мотивирано с необходимостта от самоотбрана във връзка с дейността му като едноличен търговец, която включва и боравене с големи суми пари, и има нужда от самозащита през цялото денонощие. В хода на производството заявителят е допълнил, че оръжието му е необходимо и за личната му сигурност, тъй като се чувства потенциално заплашен предвид бившето му качество на извънщатен служител на МВР. За да издаде оспорения отказ, административният орган подробно се е мотивирал с липсата на предпоставките по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ от фактическа и правна страна. След като е обсъдил данните по преписката, административният съд е достигнал до извод за съответствие на решението с материалноправните разпоредби и целта на закона. Приел е, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин нуждата от носене на огнестрелно оръжие. Мотивирал е извод, че потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че в миналото е бил титуляр на разрешения за носене на огнестрелно оръжие не замества необходимостта от установяване по безспорен начин на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Съдът е обсъдил всестранно и задълбочено представените по делото доказателства, правилно е разпределил доказателствената тежест за установяване на относимите към спора факти и обстоятелства. Достигнал е до обоснован извод, че жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин непосредствената необходимост от носене на оръжие към релевантния момент. Мотивиран по този начин, съдът е приел, че законосъобразно административният орган е отказал на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ да издаде исканото разрешение. Решението е правилно. При точно прилагане разпоредбите на материалния закон, първоинстанционният съд е извел извод за законосъобразността на постановения отказ. Правилно е заключението за отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за разрешаване придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на касационния жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка, в какъвто смисъл са и мотивите на административния съд. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ. За целите на разрешението законодателят е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В оспорения административен акт органът е мотивирал извода си, че лицето не отговаря на изискванията на закона - липсват доказателства за конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или на членове на неговото семейство, т. е нуждата от самоотбрана не е установена по безспорен начин. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на касационния жалбоподател са свързани с предотвратяването на потенциални посегателства срещу личността и имуществото му, тъй като същият извършва търговска дейност като едноличен търговец, която предполага да носи у себе си големи суми. Също така навежда мотив, че като извънщатен служител на МВР (до 2007 г.) може би е формирал негативно отношение у неговите съграждани. Така визираните обстоятелства, обратно на твърденията в касационната жалба, не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които касаторът навежда, не сочат нито на реална, нито дори на вероятна заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Периодът на доказване на оправданата нужда от носене на оръжие е към датата на заявлението 8.02.2013 г. Посоченият в заявлението мотив "за самоотбрана, тъй като съм управител на търговска фирма" правилно е преценен както от административния орган, така и от съда като неоснователна и недоказана причина по смисъла на специалния закон, която не обосновава по несъмнен начин носенето и съхранението на огнестрелно оръжие. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Позоваването на мотива за осигуряване на личното спокойствие на молителя и осигуряване на превантивни мерки за защита не е от естество да породи желаните правни последици, изразяващи се в право да полза оръжие за самоотбрана. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката, съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. По изложените съображения, решението на Административен съд Кюстендил е правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд