Решение № 9777 от 2.11.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Камарко Дистрибутори ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район [адрес] представлявано от управителя С. Иванов, подадена чрез пълномощника адв. А. Янева, срещу Решение 4127/23.06.2021 г., постановено по адм. дело 8273/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на дружеството е отменен Ревизионен акт (РА) Р-2225-1000333-091-001/18.12.2017 г., издаден от органи по приходите, поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) П-22221418040085-003-001/01.03.2018 г., потвърден с Решение 836/14.06.2018 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП, в частта, с която на дружеството са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 02.2008 г. до м. 11.2009, както и по ЗКПО за данъчни периоди от м. 04.2006 г. до м. 12.2008 г., възлизащи на общо 31 920 561,75 лв. ведно с прилежащите лихви. В останалата част жалбата на дружеството против ревизионния акт, установяващ задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 31.08.2010 г. в размер на 10 097 692,11 лв. ведно с прилежащите лихви, е отхвърлена. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументира реалност на процесните доставки, противно на изводите на административния съд. Моли за отмяна на оспорвания съдебен акт в атакуваната част и за присъждане на разноски за касационната инстанция. В допълнение към касационната жалба касаторът прави възражение за изтекла абсолютна погасителна давност по отношение на задълженията, потвърдени с обжалваната пред настоящата инстанция част на първоинстанционното решение. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Бакърджиева, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на оспорваното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-2225-1000333-091-001/18.12.2017 г., издаден от органи по приходите, поправен с РАПРА П-22221418040085-003-001/01.03.2018 г., потвърден с Решение 836/14.06.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Камарко Дистрибутори ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС в размер на 22 257 852,33 лв. главница и 19 787 740,66 лв. лихви за забава в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.02.2008 г. до 31.08.2010 г., както и задължения по ЗКПО в общ размер на 7 501,15 лв., представляващи лихви за невнесен в срок корпоративен данък за 2006 г. и 2008 г. и 51,81 лв. лихви за невнесен в срок данък върху превозните средства за 2007 г. и 2008 година. Общият размер на установените с процесния ревизионен акт задължения възлиза на 42 018 253,86 лева. За да отмени ревизионния акт в частта, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 02.2008 г. до м. 11.2009, както и по ЗКПО за данъчни периоди от м. 04.2006 г. до м. 12.2008 г., възлизащи на общо 31 920 561,75 лева, ведно с прилежащите лихви, съдът е уважил направеното от дружеството възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК. В останалата част по отношение на задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 31.08.2010 г. в размер на 10 097 692,11 лв. ведно с прилежащите лихви, установени в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит, за да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е приел, че поради липса на възражение за давност следва да се произнесе по същество. В тази връзка е изследвал реалността на фактурираните доставки, като е приел, след извършен анализ на приложените по делото доказателства и при обсъждане заключението по допуснатата съдебно-счетоводната експертиза, че не са налице материалноправните предпоставки за възникване право на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 във вр. с чл. 6, чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно, а съображенията за това се свеждат до следното: Съгласно разпоредбата на чл. 160, ал. 4, изр. второ от ДОПК (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 4.08.2017 г.), когато давностният срок е изтекъл в хода на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът се произнася по основанието и размера на задължението, като изрично посочва, че ревизионният акт не подлежи на принудително изпълнение. В конкретния случай 10-годишният давностен срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, за който се твърди, че е изтекъл в хода на съдебното производство, обуславя необходимост настоящият касационен състав първо да съобрази направеното възражение, въведено с допълнение към касационната жалба от 07.10.2022 година. В случай че възражението е основателно, настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по основанието и размера на задължението, тъй като нормата на чл. 160, ал. 4 от ДОПК предвижда подобно задължение само в хипотеза на изтекъл в хода на ревизията давностен срок. Задълженията за ДДС, по отношение на които се твърди, че са погасени по давност, обхващат периода от 01.12.2009 г. до 31.08.2010 година. Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания. В конкретния случай се касае за задължения за ДДС, които съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС в приложимата редакция (ред. към ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г.) следва да се внесат в републиканския бюджет в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Според чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, (ред. към ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.), декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Това означава, че за задълженията за ДДС относно данъчния период м. 01.12.2009 31.12.2009 г. е следвало да бъде подадена справка-декларация до 14.01.2010 г., като плащането се извършва в същия срок. При съобразяване с нормата на чл. 171, ал. 2 от ДОПК следва извод, че 10-годишната погасителна давност е започнала да тече на 01.01.2011 г., като е изтекла на 31.12.2021 г. Аналогичен е изводът и по отношение на задълженията за данъчните периоди от 01.01.2010 г. до 31.08.2010 г., доколкото всички те е следвало да бъдат декларирани и платени през календарната 2010 година. Поради това решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на задълженото лице срещу ревизионния акт относно определения данък по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2009 г. до 31.08.2010 г., включително, ведно със съответните лихви, следва да бъде отменено и вместо него трябва да се постанови друго, с което да бъде отменен ревизионният акт в посочената част поради изтекла абсолютна давност в хода на съдебното производство. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските. По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция за разноски, подкрепена с доказателства, касационната инстанция счита, че в полза на дружеството следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4 500 лева, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК., представляващи държавна такса за касационната инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение