Решение № 2273 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2011 г.

Решение № 2273 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството e по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 4068 от 24.08.2011 г. по адм. дело № 4997/2010 г. на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Васил Георгиев Василев от гр. Генерал Тошево, област Добрич, не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор по касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Васил Георгиев Василев е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 1-6500/13336 от 09.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума за 2007 г. в размер на 4282,90 лв. във връзка с подадено от Василев общо заявление за единно плащане на площ с УИН 08/310507/05924. При постановяване на решението си съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, по силата на която Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Посочил е, че вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК, в която е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая по силата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, се изпълняват от Държавен фонд "Земеделие". Процесният акт е издаден от изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че въпреки установеното неправомерно плащане, то в случая са налице предпоставките на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент ЕО 796/04 г. На следващо място съдът е приел, че определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия относно "Уравняването по съответствие съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005", съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06, са извършени неправомерно и средствата, получени за такива площи, следва да бъдат възстановени. Според съда не е установено, а и не се твърди за наличие на поведение от страна на жалбоподателя, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на общинската поземлена служба е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06, са факти извън контрола на същия. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция "Земеделие и развитие на селските райони" на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделският производител не може да бъде отговорен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на сумата. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки за това. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба по земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06., т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Правилна е преценката, че се касае за грешка на компетентния орган при плащането на сумата, която предвид непрекъснатата промяна в указанията на министъра на земеделието и горите не би могла да бъде установена от земеделския производител, поради което са налице основанията на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004, изключващи възстановяването на недължимо платената сума от земеделския производител. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора разноски за ответника не следва да се присъждат. Въпреки представеното от страната адвокатско пълномощно, процесуално представителство пред ВАС не е осъществено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,