Решение № 12348 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2015 г.

Решение № 12348 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2307/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Владимир Освалд Лечев, срещу решение № 150 от 22.12.2014 г. постановено по адм. дело № 254 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Сливен. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел, че са изпълнени материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2, б. "и" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Липсват доказателства, на посочената в заповедта дата - 07.04.2014 г. Владимир Освалд Лечев да е предоставил или допуснал Явор Ланджев да управлява автомобила му, след като е употребил алкохол. Лечев не е можел да знае за посоченото обстоятелство, тъй като от края на февруари 2014 г. автомобилът е във владението на Явор Ланджев. Освен това той не е имал физическа възможност да контролира водача, тъй като е бил в командировка от 04.04. до 09.04.2014 г. в гр. Червен Бряг, област Плевен. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което заповедта за прилагане на ПАМ да бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - Началник група към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Сливен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Владимир Освалд Лечев срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-0804-000372 от 07.04.2014 г., издадена от началник група към ОД на МВР - Сливен, сектор "Пътна полиция", с която е разпоредено спиране от движение за срок от един месец, на лек автомобил "Фиат Браво" с регистрационен номер СН 6707 КК и отнемане на свидетелство за регистрация № 004152631, собственост на Владимир Освалд Лечев. За да постанови решението си съдът е установил, че Владимир Освалд Лечев е собственик на лек автомобил "Фиат Браво" с peг. № СН 6707 КК, със свидетелство за регистрация ма МПС № 004152631. На 07.04.2014 г. около 01.07 часа в гр. Сливен на бул. "Бургаско шосе" - бул. "Илинденско въстание", до блок № 23, служители на сектор "Пътна полиция" спрели за проверка посочения лек автомобил. При проверката установили, че водачът Явор Лука Ланджев, от гр. Сливен управлява моторното превозно средство (МПС) след употреба на алкохол, установена с техническо средство дрегер Алкотест 7510 ARBB 0058, който отчел наличие на 0,90 промила алкохол в кръвта. Дадената от водача кръвната проба е доказала наличие на етилов алкохол в кръвта, в концентрация от 0,70 промила. С оспорената заповед № 14-0804-000362 от 07.04.2014 г. на началник група към ОД на МВР Сливен, сектор "Пътна полиция" е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП - спиране от движение на МПС с peг. № СН 6707 КК за срок до 1 месец, а именно за 30 дни и е разпоредено отнемане и СРМПС № 004152631. В заповедта, като основание за издаването й, е посочено, че собственикът на автомобила Владимир Освалд Лечев е предоставил управлението на МПС на водача Явор Лука Ланджев, който управлявал същото след употреба на алкохол. при издаването й органът се е позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 566055 от 07.04.2014 г. При така установеното съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Приел е, по делото са установени фактическите основания, визирани в хипотезата на чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП - предоставяне на собствено МПС за управление на лице, намиращо се под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 промила, а срокът на административната принуда от 30 дни, определен в оспорената заповед, е в границите, предвидени в правната норма. Решението е неправилно. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно спиране от движение на пътно превозно средство" на собственик, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребило алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда или друго упойващо вещество - за срок до един месец. Предвид разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. "и" от ЗДвП и данните по делото, за да бъде законосъобразна приложената в настоящия случай ПАМ, следва да е установена една от алтернативно дадените в нормата предпоставки - че собственик на МПС да "допуска" или "предоставя" управлението му на лице, което е "употребило" алкохол. Тоест - необходимо е допускането или предоставянето на автомобила да следва по време факта на употреба на алкохол, от лицето, на което автомобилът се предоставя. Извън фактическата власт на собственика на автомобила е да контролира водача непрекъснато през времето, в което собственото му МПС се управлява от него. В случая по делото не се спори, че на 07.04.2014 г. около 01.07 часа, лицето Явор Лука Ланджев е управлявало МПС, собственост на Владимир Лечев, след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда. Не е установено обаче автомобилът да му е бил предоставен от Лечев или той да е допуснал Ланджев да го управлява, след като последния е употребил алкохол. Доказателствената тежест за наличие на предпоставките за прилагане на мярката е на органа - ответник в първоинстанционното производство, а в случая те не са установени в цялост. Гореизложеното налага извод за незаконосъобразност на приложената ПАМ. Като е достигнал до различни правни изводи първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено решение по съществото на спора, с което заповедта за прилагане на ПАМ бъде отменена, като незаконосъобразна. При този изход на спора заявеното искане от касационния жалбоподател за присъждане на разноски се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да ОД на МВР - Бургас, юридическото лице в чиято структура се намира органът издал оспорения акт, да заплати на Владимир Освалд Лечев сумата от 815,00 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 800,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 15, 00 лв. - внесени държавни такси, за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,