Решение № 12051 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4466/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на кметство с.Близнаци, община Аврен против решение 174/15.02.2021 година, постановено по адм.д. 2721/2020г. от Административния съд Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като наведените касационни основания е необоснованост и неправилно приложение на материалния закон от съда чл.209, т.3 АПК и се иска отмяната му, и отхвърляне на жалбата. Ответникът в касационното производство Ц. Лонг, не се явява и представлява. Не депозира становище по постъпилата касационна жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която оспореният акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК. Касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АдмС-Варна е започнало по жалба на Ц. Лонг срещу отказа на кмета на кметство с. Близнаци, обективиран в писмо БЛ-М-328(1)/01.12.2020г. за издаване на удостоверение за наследници на лицето А. Лонг. Съдът е посочил в решението си, представените от жалбоподателката удостоверение за сключен граждански брак и удостоверение за продължително пребиваване, издадено от НСП, Дирекция Миграция, МВР. Съдът е преценил жалбата, с която е сезиран за подадена от лице с правен интерес, тъй като именно това лице било заявител на административната услуга.Посочил е, че при провеждане на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и не са изследвани релевантните за случая обстоятелства. Обжалваният отказ е постановен при неспазване на разпоредбата на чл.59, ал.2 АПК. Същият е немотивиран, а от изложените формално фактически и правни основания в него не може да се извлече еднозначно извод за конкретното основание за постановяване на отказ да бъде издадено удостоверение за наследници. Административният орган се е позовал на Регламент (ЕС) 650/2012г. на Европейския парламент и на Съвета, и е приел, че не е компетентен да се произнесе по заявлението за издаване на удостоверение. Бланкетно и без мотиви е било и позоваването на чл.10, ал.1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. като само е посочено, че за лицето няма даден ЕГН. В нарушение на чл.9, ал.2 и чл.30, ал.2 от АПК административният орган не е уведомил заявителката за недостатъци по заявлението ѝ, не е изследвал дали в регистрите на населението и на актовете за гражданско състояние се съдържат всички необходими данни за издаването му по смисъла на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.2 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. С отмяната на административният акт съдът е върнал преписката на кмета на кметство с.Близнаци за ново разглеждане и произнасяне по искането на заявителката Ц. Лонг като е дал указания в мотивите на решението си. Решението на административния съд е правилно. Не е установено в административната преписка дали починалият чужденец е бил вписан в регистъра на населението в РБългария и ако е бил вписан на какво правно основание е извършено това. В тази връзка, административният орган недопустимо е приравнил статутът на продължително пребиваващ гражданин на ЕС със статута на дългосрочно пребиваващ чужденец в Република България без да изясни въпросът как се е отразило споразумението за напускане на Великобритания от ЕС върху статута на лицето, а направо е преминал към отказ за издаване на непоискан му вид удостоверение. Настоящата инстанция възприема изложените от АдмС-Варна аргументи за наличие на съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Диспозитивът на съдебното решение следва да се допълни със срок, в който административният орган следва да се произнесе след получаване на преписката. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд