Решение № 14755 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2017 г.

Решение № 14755 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10951/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Маринов, от [населено място], чрез адвокат Арнаудова, срещу Решение № 1448 от 27.07.2017 г., постановено по адм. дело № 1473/2017 г. по описа на Административен съд Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът му за сумата над 480 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето на Маринов в неблагоприятни битови условия в Затвора Бургас и в частта с която e отхвърлен искът му за претърпени неимуществени вреди в резултат на неадекватно медицинско обслужване при пребиваването му в същия затвор в размер от 30 000 лева заедно със законна лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и в частта за присъдените разноски по делото с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна в оспорените части, като се уважат в пълен размер исковете за причинени неимуществените вреди. Претендира разноски. Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Николова в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение в обжалваната му част. В писмено становище претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Н. Маринов, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК е предявил обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени в периода от 23.04.2012 г. до 30.07.2012 г. и в периода от 20.08.2012 г. до 19.10.2012 г. със сума в размер на 35 000 лева за лоши хигиенно-битови условия и със сума в размер на 30 000 лева за лошо/липсващо медицинско обслужване, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претърпените неимуществени вреди е основавал на поставянето му в неблагоприятни условия (пренаселеност на килията; ограниченото естествено осветление; ограничен достъп на чист въздух; необходимостта от сушене на изпрани дрехи в същото помещение; липса на климатизация; липса на санитарен възел и достъп до течаща вода; осигуряването на само три чешми и четири тоалетни за общо 180-200 човека; невъзможността за реализация на естествени физиологични нужди при нормални условия за периода от 22: 00 часа до 6: 00 часа (използване на кофи за тоалетни); изключително занижената хигиена на килията и на общите помещения – тоалетни, бани, коридори и столова за хранене; слабото и кратковременно отопление на килията през студено време; наличието на инфекции и опасността от бактериални инфекции; предоставянето на нискокалорична храна, приготвена в разрез със санитарно-хигиенните изисквания, недостатъчна като количество и еднообразна като качество; лошо/липсващо медицинско обслужване и лечение) при изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в Затвора Бургас в посочените периоди. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Маринов против ГД "ИН" иск за сума в размер на 480 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие поставянето му в неблагоприятни хигиенно-битови условия в Затвора Бургас, като в останалата част до претендирания размер от 35 000 лева e отхвърлил искът като неоснователен и недоказан. Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в резултат на неадекватно медицинско обслужване е отхвърлил изцяло като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в периодите на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в Затвора Бургас, посочени в исковата молба, ищецът е претърпял неимуществени вреди единствено в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), произтичащо от битовите условия за изтърпяване на наказание, като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Според разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, приложима в случая съгласно § 49 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и, както и при преценка на събраните по делото свидетелски показания е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух, условия за поддържане на лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. В тази връзка въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора Бургас, където е изтърпявал наказание в посочените в исковата молба периоди. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. Неоснователни са доводите в касационната жалба за доказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди от неадекватно медицинско обслужване. Видно от разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредбата), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2/2010 г. В този смисъл, правилен е изводът на съдът от първата инстанция, че от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е проявил бездействие, като от неизпълнение на негови законови задължения ищеца да е лишен от дължима се медицинска помощ. По делото са останали недоказани твърденията в исковата молба, че в резултат на ненавременно предоставени медицински грижи и лошите битови условия на пребиваване в затвора, заболяванията на ищеца са се обострили и усложнили. Във връзка с изложеното, съдът правилно е отхвърлил искът в тази му част като неоснователен. Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавал в Затвора Бургас. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в исковия период, съобразено с установената по делото обща негова продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди. Правилно са определени и присъдени разноските по делото при приложението на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, съобразно уважената част от иска. В съответствие със същата разпоредба административният съд правилно е отхвърлил искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При така изложените съображения решението на съда в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касатора за присъждане на разноски пред настоящата инстанция е неоснователно. Направеното искане от ответника ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също е неоснователно. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение