Решение № 232 от 08.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 547/2025 г.

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК. С определение № 5478 от 28.11.2025 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на решение № 188 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 39/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 349 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 724/2021 г. на Окръжен съд - Велико Търново за осъждане на Детска ясла „Пролет“, гр. Велико Търново да заплати, при условията на солидарна отговорност с Община Велико Търново, на основание чл. 50 ЗЗД, на А. П. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез нейните родители и законни представители С. В. Д. и П. М. Т., сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от вещ - съоръжение за детска игра тип „влакче“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане. Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на Детска ясла „Пролет“, за преценка дали постановеният съдебен акт в частта, с която искът срещу този касатор е уважен, не е вероятно недопустим, поради произнасяне срещу страна, която не притежава процесуална правосубектност. В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС Детска ясла „Пролет“ поддържа жалбата си. Насрещната страна оспорва същата. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, намира следното: Съгласно разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 ГПК и разясненията в т. 2 от ТР № 1/09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС сред абсолютните процесуални предпоставки за възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ. правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не съществува (заченатият при откриване на наследството – чл. 2 ЗН; работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава специална такава по силата на приложимия материален закон. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство, за която съдът следи служебно. В случая е предявен иск (освен срещу Община Велико Търново) срещу общинската Детска ясла „Пролет“, гр. Велико Търново. По силата на чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн. ДВ, бр. 103/2008 г., изм. и доп.) детските ясли не са самостоятелни юридически лица, а организационно обособени структури, които предлагат услуги по отглеждане, възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. От това следва, че детската ясла не е процесуално правосубектна страна в процеса по предявен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД и исковото производство срещу нея е недопустимо, което води и до недопустимост на постановените срещу тази страна решения. Изложеното обуславя обезсилване на въззивното решение и на потвърденото с него първоинстанционно такова в частта, с която искът по чл. 50 ЗЗД е уважен срещу Детска ясла „Пролет“ и последната е осъдена да заплати и разноски на ищцата, както и държавна такса на ОС, и прекратяване на производството по този иск. Детска ясла „Пролет“ има право на направените за всички съдебни инстанции разноски (за държавни такси, заплатено възнаграждение за адвокат, за експертизи и свидетели), на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Същите възлизат общо на 4324 лв. – 2210.83 евро съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. В тази връзка съдът намира за неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, тъй като същото за цялото производство по делото възлиза на 1960 лв. и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и защитавания интерес. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,