Решение № 3857 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14172/2010 г.

Решение № 3857 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14172/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тексима" ЕООД, гр. Ямбол, срещу решение № 1021/23.08.2010 г. по адм. дело № 1552/2009 г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 280900146/31.07.2009 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Ямбол, потвърден с решение № РД -10-243/07.10.2009 г. на директор Дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 94 050, 82 лв. и лихва за просрочие за данъчни периоди 01.06.2008 г. - 30.09.2008 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, материалноправно незаконъсобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", ГР. Бургас, при ЦУ на НАП, взема писмено становище за недопустимост на жалбата поради просрочие. Представителят на Върховна административна прокуратура, счита жалбата за недопустима поради просрочие, алтернативно за неоснователна. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок - жалбоподателят е уведомен за решението на 30.08.2010 г., а пощенското клеймо на плика, с който е изпратена жалбата е от 13.09.2001 г. Решението е неправилно като постановено при съществено съдопроизводствено нарушение. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас, е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури за доставка на услуги на жалбоподателя на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС вр. чл. 6 ЗДДС. Жалбоподателят е поискал да му бъде допусната съдебно - икономическа експертиза /СИЕ/ със задача, формулиран в писмена молба. СИЕ е допусната на 20.01.2010 г. Видно от представената по делото вносна бележка от 12.05.2010 г. определеният депозит за вещо лице е бил внесен. Независимо от това на 26.05.2020 г. поради невнасяне на депозита е отменено определението за допускане на СИЕ и делото е решено при наличните доказателства. Нарушена е разпоредбата на чл. 159, ал. 1 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като е отменено определение за допускане на относимо доказателствено средство, своевременно поискано и при надлежно внесен депозит от страна на поискалата го страна. Решението като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на АС, с указания за определяне на вещо лице за изготвяне на заключение и изслушването му. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,