Решение № 1625 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2018 г.

Решение № 1625 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6544/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Михайлов, чрез процесуалният му представител - адв. Христов, срещу решение № 44 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 17/2018 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 17-0804-000739/29.08.2017 г., издадена от началник група в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Сливен. Със същата му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване на регистрацията на ППС, за срок от шест месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът: началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Сливен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Михайлов срещу заповедта за налагане на ПАМ, Административен съд Сливен е приел, че лекия автомобил на Михайлов е бил управляван от трето лице - Д. Алексиев, който не е притежавал валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/, поради факта, че същото му е отнето по административен ред, потвърдено от съда. За извършеното нарушение му е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 072321/29.08.2017 г., в който е посочена приетата за нарушена разпоредба – чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Иззети са, като доказателства 2 броя табели с рег. №[рег. номер на МПС]. Въз основа на така съставения АУАН на 29.08.2017 г. е издадена и процесната заповед, с която на А. Михайлов, собственик на горепосоченото МПС е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка във връзка с издаване на заповедта, както и представените от страните в хода на делото доказателства. За да постанови обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Изложени са подробни мотиви, че императивният характер на разпоредбата на чл. 171 ЗДвП задължава органа при наличието на някоя от изброените в нея хипотези, да приложи съответната ПАМ. Прието е, че в случая безспорно е налице една от визираните хипотези, а именно управление на чуждо МПС без да притежава съответното СУМПС, поради което и ПАМ е приложена законосъобразно. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП, в приложимата редакция /ДВ, бр. 54/2017 г./, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. По делото е безспорно установено, че Д. Алексиев е управлявал лек автомобил марка "Деу Нексия" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на касатора А. Михайлов. В конкретния случай правилно е установено, че свидетелството на Д. Алексиев е било отнето по административен ред. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед на срока на неговата административна валидност. Правилни са изводите на съда, че в случая, са били налице и двете предпоставки по чл. 171, т. 2а, предл. последно от ЗДвП, а именно – управление на чуждо ППС от лице, което не притежава съответното свидетелство за управление. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че ПАМ може да бъде наложена само на собственик, който управлява моторно превозно средство. Видно от текста на чл. 171, т. 2а ЗДвП /в приложимата редакция/, ПАМ може да бъде наложена и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В процесния случай са налице всички предпоставки за прилагане на мярката, тъй като законодателят е предвидил управлението на МПС от неправоспособен водач да бъде последвано от прекратяване регистрацията на съответния автомобил, независимо дали същият е негов собственик или не. Собственикът на превозното средство следва при всички положения да носи отговорност за действията на лицата, в чието държане е предал собствения си автомобил. С въпросната ПАМ не се цели санкциониране на нарушителя и/или трети лица, а постигане на правноопределен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване на пътнотранспортните произшествия. Наложената принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Заповедта съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които са изложени в АУАН и приложената справка за нарушител. Тези писмени доказателства са част от административната преписка и имат характер на официални писмени документи, които се ползват с обвързваща административния орган и съда доказателствена сила. В тази връзка, правилни са изводите на административният съд, че оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма и съдържа необходимите фактически и правни основания за издаването й. С оглед гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,