Решение № 9136 от 23.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на М. Д. К. от гр. Габрово, с адрес на [улица], против решение 115 от 28.06.2023 г., постановено по адм. д. 632 по описа за 2022 г. на Административен съд Велико Търново. Касационната жалбоподателка не посочва конкретни отменителни основания по чл. 209 АПК, но от изложените в касационната й жалба доводи може да се направи обоснован извод, че твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и уважаване на исковата й претенция. Претендира разноски с писмени бележки по делото от 28.12.2023 г. Ответникът по касационната жалба Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) със седалище и адрес на управление в София, на [улица], я оспорва, като неоснователна и недоказана, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по реда на чл. 203, ал. 1 АПК иск на М. К. против ДНСК за присъждане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди в размер на 50000.00 лв. Наред с това ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сума в размер на 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Административен съд Велико Търново е приел, че е сезиран от К. с искова молба против ДНСК с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000.00 лв., причинени й поради незаконосъобразни действия на длъжностно лице на ответника, изразяващи се в създаване пред Върховния административен съд на Република България и пред Прокуратурата на Република България на отрицателен морален образ на ищцата (такъв на морално пропаднала жена, която има близост с лъжци и води за свидетел в съда свой близък приятел, който да лъжесвидетелства) чрез изявления на процесуалния представител на ДНСК в съдебно заседание и в писмена защита по адм. д. 16/2017 г. по описа на Административен съд Габрово. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: В Административен съд Габрово са разгледани адм. д. 16/2017 г. и гр. д. 17/2013 г. по описа на този съд (първоначално и повторно разглеждане след отмяна и връщане от касационната инстанция), с предмет предявен от М. К. против ДНСК иск за вреди, нанесени при изпълнението на влязъл в сила административен акт Заповед на началника на Регионална дирекция Национален строителен контрол (РДНСК) Северен централен район (СЦР) от 11.11.2010 г. и от други действия на служители на ДНСК. В хода на гр. д 17/2013 г. по описа на Административен съд Габрово, в съдебни заседания, проведени на 12.12.2014 г. и на 13.02.2015 г., с цел доказване на претърпени вреди от действия на длъжностни лица в ДНСК, ищцата ангажирала показанията на В. Х. Б., нейн познат, присъствал при събарянето и унищожаването на бетонни колове част от прозирна ограда и други такива в имот на К.. С решение 1/11.03.2015 г. по гр. д. 17 по описа за 2013 г. на Административен съд Габрово е оставена без разглеждане исковата молба на К. в частта й, мотивирана с отказ на Началника на Регионален отдел Национален строителен контрол (РО НСК ) гр. Габрово да предостави документи и информация по искане, вх. ГБ-310-01-061 от 09.10.2013 г. на ищцата и е прекратено производството по делото в тази част. Досежно останалата част от исковата претенция на касационната жалбоподателка, съдът е отхвърлил иска. По жалба на К. решение 1/11.03.2015 г. по гр. д 17/2013 г. по описа на Административен съд - Габрово е отменено с решение 446/13.01.2017 г. по адм. д. 5742 по описа за 2015 г. на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. След връщане на делото, в Административен съд Габрово е образувано адм. д. 16/2017 г. В представена писмена защита от 17.05.2017 г. (от л. 76 до л. 83, синя прозрачна папка), юрисконсултът, представляващ ДНСК, е коментирал показания на свидетеля Б., като в единия случай ги е използвал в подкрепа на тезата си, а в останалите е посочил, че тези показания не следва да се кредитират, като некореспондиращи с останалия доказателствен материал. На стр. 5 от писмената защита, процесуалният представител на ДНСК е посочил относно показанията на този свидетел Един единствен свидетел дава показания в насока, че втори ред колове е имало. Същият е близък приятел на ищцата, толкова близък, че е отишъл да й помага при доброволното премахване на незаконната ограда, което обстоятелство следва да се съобрази и показанията му да не се кредитират с доверие. С решение 55/16.06.2017 г., постановено по адм. д. 16/2017 г. по описа на Административен съд Габрово, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, исковете на К. против ДНСК за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, нанесени по време на принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт. Без разглеждане е оставен предявения от нея иск против ДНСК за заплащане на причинени й имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на отказ по нейно искане, вх. Гб-310-01-061 от 09.10.2013 г. до РО НСК гр. Габрово, като съдбното производство в тази му част е прекратено. Това решение на Административен съд Габрово е обжалвано от ищцата и е потвърдено в посочените му части с решение 16010/19.12.2018 г. по адм. д. 9282/2017 г. на Върховния административен съд. По искане на К., като доказателство по делото пред първата инстанция, е приобщено Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 03.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Габрово, по пр. преписка 390/2015 г. по описа на същата прокуратура. С него, във връзка със сигнал на ищцата и касационен жалбоподател, е отказано образуването на наказателно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) лъжесвидетелствуване пред съд спрямо служители на ДНСК, явили се като свидетели по гр. д. 17 по описа за 2013 г. на Административен съд Габрово. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел за допустим подадения от К. иск за присъждане на обезщетение за неимуществена обезвреда. При разглеждането му по същество, е преценил, че същият е неоснователен и недоказан. Мотивирал се е, че по делото е останало недоказано кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ. Обсъдил е твърденията на ищцата за незаконосъобразни действия на длъжностно лице при ответника юрисконсултът, осъществил процесуалното представителство на ДНСК в производството по адм. д. 16/2017 г. по описа на Административен съд Габрово. Приел е, че същите следва да се разгледат само относно изявлението на стр. 5 от писмена защита от 17.05.2017 г., представена от юрисконсулта, представляващ ДНСК по това дело. Като се е позовал на съдържанието на съдебните протоколи от открити съдебни заседания, проведени по гр. д. 17/2013 г. и адм. д. 16/2017 г., и двете по описа на Административен съд Габрово, е счел за недоказани твърденията на К., че в открито съдебно заседание са направени изявления от юрисконсулта на ДНСК, формиращи отрицателен морален образ за нея. Съдът е приел, че изявленията на процесуалния представител на ДНСК в процесната писмена защита не съставляват правоприлагащо действие на административния орган, нито процедурно действие в хода на съдебното производство, нормативно задължаващо по някакъв начин останалите участници в процеса за предприемане на обвързани действия или за дължим резултат. Обосновал се е, че дейността по процесуално представителство и защита пред съд не представлява административна дейност, поради което посочените изявления не представляват действие на длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. същите не попадат в предметния обхват на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Формирал е извод, че осъществяването на процесуално представителство по пълномощие, каквото е налице в конкретния случай, представлява фактическо действие, основано на закона, което обаче дори да е незаконосъобразно, не може да обоснове ангажиране на деликтната отговорност на държавата по реда, предвиден в специалния закон ЗОДОВ. Административният съд не е установил противоправност в действията на юрисконсулта, представляващ ДНСК, в производствата по гр. дело 17/2013 г. и адм. дело 16/2017 г., и двете по описа на Административен съд Габрово. Счел е, че представянето на писмена защита и навеждане на доводи в подкрепа на защтаваната от него теза, представлява действие на пълномощника на ДНСК в рамките на дадените на страните процесуални права, в хода на висящото съдебно производство. За конкретното изявление на стр. 5 от писмената защита, е преценил, че същото възпроизвежда факти, станали известни по делото от показанията на свидетеля Б.. Според съда използваните в писмената защита изрази близък приятел и толкова близък са с цел заостряне вниманието върху посоченото обстоятелство, в контекста на възможна заинтересованост на този свидетел. Допълнил е, че тези думи не съдържат обиден елемент и не сочат позорно за ищцата обстоятелство, което да е от естество да накърни доброто й име в обществото и да компрометира честта и достойнството й. Като обсъдил останалите елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, Административен съд Велико Търново е приел, че не се установяват причинени неимуществени вреди на ищцата в пряка причинно-следствена връзка с изявленията в писмената защита на юрисконсулта на ДНСК. Аргументирал се е, че ищцата не твърди тези изявления да са станали достояние на лица извън участниците в съдебното производство, а от там и да са породили някакъв отзвук сред обществото в гр. Габрово, вкл. да са довели до евентуално засягане на доброто й име, авторитета й или обществената й репутация. Счел е, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест да установи, че соченият отрицателен морален образ й е създаден пред Върховния административен съд и пред Прокуратурата на Република България. Формирал е извод, че изложените мотиви в решение 55/16.06.2017 г. по адм. д. 16/2017 г. на Административен съд Габрово, решение 16010/19.12.2018 г. по адм. д. 9282/2017 г. на Върховния административен съд и Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 03.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Габрово, по пр. преписка 390/2015 г. по описа на същата прокуратура не обективират някакво субективно и негативно отношение на членовете на съдебните състави и на прокурора към личността и/или поведението на ищцата, което отношение да е породено от изявленията в писмената защита на пълномощника на ДНСК. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания съдебен резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при обективно изяснена фактическа обстановка, подробен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване на приложимия материален и процесуален закон. Настоящият състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията на Административен съд Велико Търново, обусловили решаващия му извод за неоснователност на предявената от К. против ДНСК претенция за неимуществена обезвреда, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. В конкретния случай се претендира обезщетяване на неимуществени вреди, за които се твърди, че са причинени от незаконосъобразна административна дейност на служител на ответника по иска и по касация, изразяваща се в изявления на процесуалния представител на ДНСК в съдебно заседание и в писмена защита по адм. д. 16/2017 г. по описа на Административен съд Габрово, чрез които на ищцата е създаден укорим, от гледна точка на общопризнатите морални норми, образ пред Върховния административен съд и Прокуратурата на Република България. Извършваната от държавната администрация дейност е властническа по своя характер, доколкото изпълнителните органи притежават държавновластническо правомощие, по силата на което създават правила за поведение, чиято задължителност е скрепена с възможността им да използват държавата принуда. Тя е и изпълнително-разпоредителна, защото пряко изпълнява и прилага закона. Винаги е подзаконова дейност, тъй като трябва да се осъществява въз основа и в рамките на закона, и да преследва неговата цел. Тази обвързаност и подчиненост на административната дейност със/на закона изключва незачитане, противоречие и заобикаляне на същия. В този смисъл законосъобразното извършване на изпълнителната дейност се явява нейна иманентна характеристика, а спазването на законността и защитата на правопорядъка, като израз на принципа на върховенството на закона, е задължение на всички длъжностни лица и органи на публичната власт. Когато дейността на администрацията е установена, като незаконосъобразна, по надлежния ред, се намесва институтът на обективната и безвиновна отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ. Отговорността, съобразно фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е резултат от незаконосъобразно осъществяване от органите на държавата и общините на административни функции. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа, издал отменения акт или извършил незаконосъобразното действие/бездействие, от което се претендира имуществената или неимуществената обезвреда. Процесуалното законодателство допуска страните в гражданското и административното производство да бъдат представлявани от пълномощници, които упражняват процесуалните им права и изпълняват процесуалните им задължения. Не всяко лице обаче може да бъде пълномощник в процеса, а само лице, което отговаря на изискванията на чл. 32 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), като за гражданите то може да бъде адвокатът, родителите, децата или съпругът на страната. За юридическите лица, каквото качество има ответникът по иска и по касация (чл. 2 от Устройствен правилник на Дирекцията за национален строителен контрол), освен адвокатите, пълномощници могат да са и юрисконсултите или други техни служители с юридическо образование. От данните по делото се установява, че С. Х. Попова, към момента на провеждане на съдебните производства по гр. д. 17/2013 г. и адм. д. 16/2017 г., и двете по описа на Административен съд Габрово, заема длъжността старши юрисконсулт при РО НСК гр. Габрово към РДНСК СЦР. Същата е упълномощена от началника на ДНСК общо пълномощно за процесуално представителство на л. 16 от бяла прозрачна папка) да представлява ДНСК пред всички съдебни инстанции на територията на Област Габрово, която е в обхвата на териториалната компетентност на РО НСК гр. Габрово, както и да подава жалби срещу актовете им. Дейността на юрисконсулта най-общо може да се определи като такава по осъществяване на правна помощ и процесуално представителство. Същественото изискване относно процесуалния представител юрисконсулт е да се намира в служебни или трудови правоотношения с представлявания и да е изрично упълномощен да осъществява процесуалното представителство в процеса. Поначало пълномощниците са трети за юридическото лице лица, т. е. такива които не могат да го представляват по силата на закона, а за това е необходим и допълнителния акт на упълномощаването. Така изложените специфики на дейността на администрацията и дейността по правна помощ и процесуално представителство, осъществявана от юрисконсулт в полза на юридическо лице, обосновава извод за същностните разлики между двете. В този смисъл изявленията на юрисконсулт Попова във връзка с показанията на свидетеля Б., направени в процесната писмена защита от 17.05.2017 г., не представляват фактическо действие на ДНСК, предприето без правно основание нормативен или административен акт, а се явяват действия, извършени на база надлежно упълномощаване, в рамките на предоставена от закон чл. 32, т. 3 ГПК процесуална възможност. Отделно от това установеното по конкретния казус правоотношение между юридическото лице ДНСК и юрисконсулт Попова е неотносимо към осъществяваните от нея процесуални функции по пълномощие. Това е така, тъй като, както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, пълномощникът по принцип е трето лице за юридическото лице, което представлява. Както правилно е приел първоинстанционният съд, действията, извършени от страната в рамките на защитата й в съдебното производство, не могат да бъдат окачествени като административна дейност, независимо дали представителтството й се осъществява от лицето, персонализиращо административен орган, адвокат, юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, нито от това дали защитата е в исково съдебното производство или такова по обжалване на административен акт. Поради това същите не попадат в предметния обхват на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При отсъствието на първата от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди незаконосъобразна административна дейност е безпредметно обсъждането на останалите елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователно е касационното оплакване за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на атакувания съдебен акт. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 29.11.2022 г., административният съд е уважил доказателственото искане на ищцата за приобщаване към доказателствения материал на пр. преписка 390/2015 г. по описа на Районна прокуратура Габрово. Впоследствие (съдебен протокол от 11.04.2023 г.) това искане е оставено без уважение, доколкото от деловодството на Административен съд Велико Търново е предоставен крайният акт по прокурорската преписка Постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 03.07.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Габрово, пр. преписка 390/2015 г. по описа на същата прокуратура, събирането, като доказателство, на цялата пр. преписка е било технически затруднено и съдът е преценил, че, с оглед данните по делото, наличните по тази преписка документи не биха имали пряко отношение към предмета на производството. При съобразяване на останалите доказателства по делото и съдържанието на посоченото Постановление, настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, обусловили определението му да остави без уважение конкретното доказателствено искане. В допълнение следва да се посочи, че несъгласието на касационната жалбоподотелка с мотивите на районния прокурор да откаже да образува, по нейн сигнал, наказателно производство за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК спрямо служители на ДНСК, явили се като свидетели по гр. д. 17 по описа за 2013 г. на Административен съд Габрово и разочарованието й, че подаденият от нея сигнал не е довел до желания от нея резултат, не е основание за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Предвид изхода на спора, на касационната жалбоподателка не се дължат разноски за настоящото производство. Независимо от това, претенцията й за присъждане на такива не е валидно заявена, поради което, дори при благоприятен за нея краен съдебен резултат (какъвто конкретният случай не е), би била недопустима на основание чл. 80 ГПК. Основателна е обаче претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, като същата, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, следва да бъде уважена, така както е претендирана. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия