Решение № 9616 от 12.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АС СТОУНС ООД против решение 83 от 17.03.2023 г. по адм. дело 787/ 2022г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РР-ЗД-14/ 26.10.2022 г. на областния управител на област Стара Загора. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от доказателствата и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на областния управител да бъде отменена. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът областен управител на област Стара Загора оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на дружеството против заповед РР-ЗД-14/ 26.10.2022 г., с която областният управител на област Стара Загора отказва да разреши изработване на специализиран подробен устройствен план (СПУП) за кариера за добив на подземни богатства в землищата на с. Братя Кунчеви и с Оряховица, община Стара Загора и в землището на с. Едрево, община Николаево, област Стара Загора, част от концесионната плащ от находище Кереч Търла, участък Кереч Търла- запад и участък Кереч Търла- изток по заявление вх. РР-47/26.05.2021 г., с допълнения от 03.06.2021 г. и от 09.06.2021 г., административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Съдебният състав стига до извода, че заповедта е законосъобразна, като се солидаризира с аргументите на административния орган и посочва, че за инвестиционното намерение на заявителя АС СТОУНС ООД е издадено решение за оценка на въздействие върху околната среда 8-6/2013 г. на директора на РИОСВ- Стара Загора, влязло в сила на 04.01.2014 г., което е загубило правно действие, тъй като осъществяването на инвестиционното намерение не е започнало. Поради това стига до заключението, че изискванията на чл. 125 ЗУТ не са изпълнени и отказът на областния управител на област Стара Загора да разреши изработване на СПУП е законосъобразен. Тези изводи на административния съд са направени в противоречие с материалния закон и не се обосновават от събраните по делото доказателства. От страна на съдебния състав не е съобразено, че производството по чл. 124а и сл. ЗУТ е предварителна процедура, с която се разрешава изработване на проект за ПУП. Предмет на проверка на този предварителен етап е допустимостта на искането съгласно чл. 124а, ал. 5 ЗУТ и на устройствената процедура като се определят териториалният обхват на разработката, вида задачите, целите на проекта, и се одобрява заданието по чл. 125, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 125, ал. 7 ЗУТ след становището на Министерство на околната среда и водите или на съответната регионална инспекция по околната среда и водите се определят приложимите процедури по реда на глава шеста и глава седма, раздел I от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и на възложителя се дават указания в този смисъл. На този предварителен етап не се изисква представяне на решение за оценка за въздействие на инвестиционното намерение върху околната среда или на екологична оценка. Такива следва да бъдат изготвени в хода на следващия етап от производството при одобряване на проекта за СПУП, съобразно указанията, дадени с разрешението по чл. 124б, ал. 1 ЗУТ относно спазването на изискванията на ЗУТ, както и на съответните процедури по ЗООС, ЗБР и съответните подзаконови нормативни актове в областта на опазване околната среда. В случая, в противоречие с цитираните разпоредби, релевантните на този етап от производството законови предпоставки да се разреши изработване на ПУП не са обсъдени от административния орган и по тях не са изложени мотиви, а отказът на областния управител да издаде разрешение за изработване на СПУП по заявлението на АС СТОУНС ООД е аргументиран единствено с липсата на решение за оценка на въздействие върху околната среда за инвестиционното намерение, каквото на този етап не се изисква. Всички конкретни изисквания към проекта за СПУП, както и наличието на екологична оценка или оценка за съвместимост като част от плана, следва да бъдат обсъдени с крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява или се отказва да се одобри проекта за СПУП. Ето защо като достига до извод, че заповедта на областния управител е законосъобразна и отхвърля жалбата на дружеството против административния акт, съставът на Административен съд Стара Загора постановява решение при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с представените доказателства. По изложените съображения оспореното решение на Административен съд Стара Загора следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал.1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта на областния управител да бъде отменена, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на АС СТОУНС ООД, съобразно изложеното по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, областна администрация Стара Загора, в чиято структура е административният орган, издал оспорения административен акт, следва да заплати на касационния жалбоподател сумата 1245.00 лв., разноски в касационното производство, включващи 900.00 лв. възнаграждение за адвокат и 345.00 лв. държавна такса. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,