Решение № 2187 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2014 г.

Решение № 2187 от 26.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8214/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на Камен Петев Първанов от гр. Левски, чрез процесуален представител, против решение № 227 от 8.05.2014 г., постановено по адм. дело № 210/2014 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 20374/24.10.2013 г., издадена от началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при ОД на МВР - Плевен. По доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се претендира неговата отмяна и решаване на спора по същество, алтернативно връщането му за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Излагат се съображения, че описаните в заповедта за прилагане на ПАМ наказателни постановления (НП) за ангажиране административнонаказателната отговорност на водача за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата не са надлежно връчени, поради което и не са влезли в законна сила, съответно не съставляват годно основание за отнемане на посочените в съдържанието им контролни точки, респ. не са налице материалноправните предпоставки за изземване на свидетелството за управление на МПС (СУМПС). Ответникът - началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Плевен, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Камен Петев Първанов срещу заповед за прилагане на ПАМ № 20374/24.10.2013 г., издадена от началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Плевен, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето СУМПС поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 с. з. За да постанови този резултат съдът е приел, че със седем влезли в сила наказателни постановления (НП), на жалбоподателя са били отнети общо 39 контролни точки за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата в периода 4.08.2003 г. - 16.05.2007 г. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Първанов е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП). Установено е, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП компетентният административен орган е издал заповед за прилагане на ПАМ "изземване на СУМПС". При тези обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства, решаващият съд е направил извод, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на Първанов, като неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, решаващият съд въз основа на данните по преписката законосъобразно е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е направил обстоен анализ на представените по делото НП, които са послужили като основание за приложената ПАМ, предвид което е стигнал до правилен извод, че са налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт, т.к. лимитът на предоставените контролни точки е изчерпан и към момента на издаване на заповедта жалбоподателят е бил на минус 7 контролни точки. В този връзка АС обосновано е приел, че от представените по делото влезли в сила НП може да се направи извод, че водачът не е разполагал с контролни точки, т.к. същите са му били отнети за извършени от него нарушения на ЗДвП, както следва: С НП № 4176/4.08.2003 г. са отнети 6 контролни точки; С НП № 6455/21.07.2004 г. са отнети 2 контролни точки; С НП № 709/4.10.2004 г. са отнети 10 контролни точки; С НП № 478/21.04.2006 г. са отнети 2 контролни точки; С НП № 1999/2.11.2006 г. са отнети 2 контролни точки; С НП № 2379/29.11.2006 г. са отнети 10 контролни точки; С НП № 796/16.05.2007 г. са отнети 7 контролни точки. Цитираните НП като елемент от възприетото фактическо основание за издаване на заповедта са достатъчни за ангажиране отговорността на водача, дори без да се вземат предвид останалите 2 НП от 18.12.2009 г. и 29.10.2012 г. за отнемане на общо 7 контролни точки. Относно поддържаните в касационната жалба доводи, свързани с нередовността на процедурата по връчване на част от НП и респ. влизането им в законна сила, следва да се посочи, че спорът относно редовността на процедурата по връчване на НП не може да бъде предмет на настоящото производство. Доколкото НП подлежи на обжалване пред районния съд и споровете се разглеждат по друг процесуален ред, само в административнонаказателното производство по чл. 59 и сл. от Закона за административни нарушения и наказания (ЗАНН) нарушителят може да релевира доводи относно нередовното му връчване и то по повод срочността на подадена жалба. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство (каквото е това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на ПАМ). Подобно установяване е от компетентността на районния съд, а единственото доказателство, годно да опровергае документирането на административния орган, е съдебно удостоверение за висящо НАХД (респ. подадена и приета за допустима жалба по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН) пред съответния районен съд. В случай, че се допусне възможност законосъобразността на връчването да се преценява и от административния съд по повод проверка съществуването на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, хипотетично може да се стигне до противоречиви преценки на двете съдилища, а реално - до подмяна предмета на делото, като на административния съд се възлага провеждането на недопустим инцидентен съдебен контрол върху предпоставки за реализиране на административнонаказателно процесуално правоотношение (Арг.: чл. 59, ал. 2 и чл. 84 ЗАНН). Без да е упражнил надлежно процесуалното си право на жалба, нарушителят не може да се позовава на неговото съществуване в друго съдебно производство и то неограничено във времето. Ето защо административният съд е обвързан от официалното удостоверяване на полицейския орган и не може да контролира редовността за процедурата по връчване на НП. Този спор е част от административнонаказателното производство и не може да бъде предмет на съдебноадминистративното производство по чл. 145 и сл. АПК. В този аспект тезата за липса на материалноправните предпоставки по смисъла на чл. 171, т. 4 ЗДвП за прилагане на ПАМ е неоснователна, респ. смесването на спора за законосъобразност на индивидуалния административен акт с родово неподсъден на административния съд спор за наличието на непреклудирано процесуално право за обжалване на НП, е недопустимо. Наред с това следва да бъде посочено, че ЗАНН установява ред за уведомяване на нарушителя за изготвените НП (чл. 58 ЗАНН) и лимитира хипотезите, при които те влизат в сила (чл. 64 ЗАНН), като разпоредбата на чл. 84 с. з. препраща към прилагане на НПК, доколкото липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения и за съдебното производство по разглеждане на жалби срещу НП. След като са били издадени от компетентния орган, цитираните по-горе НП е следвало да се връчат на нарушителя (Арг.: чл. 58, ал. 1 ЗАНН), а правилата за връчване са уредени в чл. 178 - 182 НПК, към който препраща чл. 84 ЗАНН. За да бъде връчването редовно, което е задължително условие за влизане в сила на издаденото НП, то трябва да се осъществи от лице сред изброените в чл. 178, ал. 1 - 8 НПК и по начина, посочен в чл. 180 НПК, т.е. връчителят трябва да осъществи личен контакт или с нарушителя, или с някое от лицата, изброени в чл. 180, ал. 2 НПК и само, ако такъв не е възможен по причините, посочени в чл. 58, ал. 2 ЗАНН, връчването се счита за редовно. Спазената процедура по уведомяване на нарушителя и липсата на демонстрирана активност, насочена към обжалване на НП и иницииране на съдебен контрол, предпоставят извода, че те са влезли в сила. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. При това положение касационните оплаквания, че съдът е приложил неправилно материалния закон и актът му е неправилен, не се оправдават от фактическа страна. Доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е събрал всички необходими доказателства са неоснователни, т.к. в заповедта за налагане на ПАМ са изрично посочените НП, станали основание за налагане на ПАМ. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд от представените по делото Справка за нарушител/водач и Справка за нарушител от региона към дата 26.02.2014 г., в които са описани подробно издадените на лицето Първанов НП, фишове и заповеди за прилагане на ПАМ е видно, че само част от тях са станали фактическо основание за издаване на заповедта и са отразени в съдържанието й. С оглед изложеното НП, които не са цитирани в оспорената заповед за налагане на ПАМ са ирелевантни към спора, поради което и първоинстанционният съд не ги е изискал от административния орган. Предвид искането на касатора да бъдат събрани НП № 1580/18.12.2009 г. и НП № 3572/10.10.2007 г. от административния орган с оглед установяване на наличието на данни за приложение на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, следва да се отбележи, че още с влизане в сила на НП № 796/16.05.2007 г., с което са отнети последните 7 контролни точки на водача, същият е изчерпал лимита на предоставените му 39 контролни точки, поради което тази хипотеза е неприложима. Уведомяването на водача по чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 94 от 4.10.2002 г., отм., ДВ, бр. 4 от 15.01.2008 г., в сила от 15.02.2008 г.) за отнемане на повече от 2/3 от предоставените му контролни точки, не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правото на защита в производството по чл. 171, т. 4 ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ. Не могат да бъдат споделени и поддържаните доводи за незаконосъобразност на приложената ПАМ с оглед изтекла погасителна давност по отношение определените административни наказания за нарушения на ЗДвП. Изпълнението на наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН или абсолютната давност по ал. 3 на същия текст, са неотносими. При така установеното, настоящата инстанция счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,