Решение № 8701 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2015 г.

Решение № 8701 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3885/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. против решение № 1071 от 26.02.2015 г., постановено по адм. дело № 9078 от 2014 г. по описа на Административния съд - С.-град. И. се доводи за незаконосъобразност на решението, поради което искането е да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Министерството на правосъдието, чрез юрк. Д., в съдебна зала оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил като неоснователен и недоказан, предявеният от Д. К. П. иск срещу Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 лева и за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, претърпени от Заповед № ЛС-09-49/27.09.2013 г. От фактическа страна по делото е установено, че с молба вх. № 12544/18.09.2012 г. Д. К. П. е поискал от Министъра на правосъдието да бъде освободен от българско гражданство като причината за това му искане били твърденията му, че е жертва на престъпници и държавата в лицето на МВР, прокуратурата и съда. Във връзка с така подадената молбата за освобождаване от българско гражданство, била издадена Заповед № ЛС-09-49/27.09.2013 г. на Дирекция "Българско гражданство" към Министерство на правосъдието, с която образуваното производство било прекратено. Горепосочената заповед била оспорена пред Административния съд С.-град (АССГ), в резултат на което съдът с Определение № 829/17.02.2014 г., постановено по адм. д. № 10891/2013 г., я е отменил и върнал преписката на административния орган за продължаване на производството по молбата на Д. П. От правна страна, състав на АССГ е приел, че исковата молба е допустима, но разгледана по същество неоснователна и недоказана. Посочено е, че в случая не е налице първата предпоставка за основателност на предявените искове, а именно незаконосъобразен административен акт, който да е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, защото в действителност в мотивите на определението, с което е отменена Заповед № ЛС-09-49/27.09.2013 г., съдът не се е произнесъл по същество на спора, а на процесуално основание е отменил заповедта и е върнал преписката за продължаване на производството, образувано по молбата на Павлов. Отделно от това, по делото е останало недоказано и настъпването на вреди за ищцата, както имуществени, така и неимуществени. В заключение е посочено, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест, поради което предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди са неоснователни и недоказани, на което основание съдът отхвърлил исковата молба. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, становищата на страните, които е съобразил с приложимата правна уредба. Изводите на съда са обосновани и верни. Мотивираният извод за неоснователността на исковете е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав на разпоредбата, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая, отмененият от съда акт - заповед № ЛС-09-49/27.09.2013 г. на държавен експерт при дирекция "Българско гражданство" е административнопроизводствено действие по смисъла на чл. 64 АПК, касещо процедурата, инициирана пред МП и този акт е отменен с влязло в сила определение на АССГ. Отменената заповед няма характер на индивидуален административен акт, поради което с нея не е била засегната неблагоприятно правната сфера на ищеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай не е налице първата предпоставка за основателност на предявените искове, а именно отменен незаконосъобразен административен акт. Във връзка с обстоятелствата, сочени от касатора следва да се посочи, че твърденията на Павлов за неправомерни действия, свързани с воденето на други производства, различни от процесното, не са свързани с предмета на спора по настоящото дело, поради което не се обсъждат. Оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,