Решение № 11813 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2015 г.

Решение № 11813 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4176/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Веска Димитрова Воденичарова, като майка и законен представител на Анабела Нончева Воденичарова, от гр. Бургас против решение № 294/17.02.2015 г. по адм. дело № 2172/2014 г. на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ), чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че проведените процедури, за които се претендира добавката са рехабилитационни, а не такива по балнеолечение. Посочва, че е нарушен принципът за съразмерност, който забранява издаването на актове, преследващи законосъобразен резултат, но посредством средства, нанасящи явни вреди на своите адресати, които вреди не се оправдават от целта на закона. Настоява да бъде отчетен и момента на приемане на новата разпоредба на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ - непосредствено преди провеждането на голяма кампания по рехабилитация, с което са възпрепятствани организаторите и участниците да реагират своевременно. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е събрал необходимите доказателства за изясняване на релевантните факти във връзка с прилагането на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ и правилно е приел, че хотел "Орфей" к. к. Пампорово не отговаря на нормативните изисквания, с оглед на които не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ. Отбелязва, че не е налице хипотезата на § 21 от ПЗР на ПМС № 169/26.06.2014 г., предвиждаща, че започнатите процедури по отпускане и ползване на месечна добавка за социална интеграция и на целеви помощи, преди влизане в сила на постановлението, следва да се довършат по досегашния ред. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. С решение № 294/17.02.2015 г. по адм. дело № 2172/2014 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на Веска Димитрова Воденичарова, действаща като майка и законен представител на малолетното дете Анабела Нончева Воденичарова срещу заповед № 08-232/27.08.2014 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас, потвърдена с решение № 28/13.10.2014 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас. За да постанови това решение, съдът е приел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано изплащане на добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ за детето Анабела Воденичарова, тъй като предстоят й на летен лагер-курс от 20.07.2014 г. - 27.07.2014 г. в хотел "Орфей" к. к. Пампорово където са проведени рехабилитационните услуги не отговаря на изискванията на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Посочил е, че разглежданият случай не попада в приложното поле на § 21 от Преходните и заключителни разпоредби към Постановление № 169 на Министерския съвет от 26.06.2014 г. за изменение и допълнение на ППЗИХУ (ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.), съгласно който започнатите процедури по отпускане и ползване на месечна добавка за социална интеграция и на целеви помощи преди влизането в сила на постановлението се довършват по досегашния ред. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. По делото е установено, че Анабела воденичарова е дете с определена 70% степен на увреждане за заболяването й - инсулинозависим захарен диабет. На същата е било издадено медицинско направление изх. № 5870 от 18.07.2014 г. от лекар специалист за санаториално лечение. От доказателствата по делото е видно, че не е получавала през 2014 г. добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги. Страните не спорят, че Анабела Воденичарова е участвала в летен лагер-курс за деца с диабет, организиран от Националната асоциация на децата с диабет, проведен в хотел "Орфей" к. к. Пампорово. Целта на курса е била запознаването на децата с диабет със специалните подходящи за тях хранителен и двигателен режим, както и самостоятелно прилагане на инсулин от детето. В курса са взели участие диетолози и лекари-специалисти, както и помощен медицински персонал. На участващите деца и придружаващите ги родители са били изнесени лекции и проведени практически обучения за определяне на хранителните единици при всяко от шестте хранения на децата с диабет спрямо инсулина, как децата да измерват сами нивото на кръвната си захар и съобразно това да прилагат дозите инсулин. Крайната цел на проведения лагер е била повишаване самостоятелността и независимостта на страдащите от диабет деца в ежедневието им и придобиването на увереност, че с диабет може да се живее пълноценно, стига да се спазва режима на хранене, движение и прием на медикаменти. За участието на детето са заплатени дължимите разходи, за които са съставени разходооправдателни документи. За да откаже изплащането на поисканата от жалбоподателката добавка за социална интеграция, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас е приел, че услугата по социална интеграция, ползвана от малолетната Анабела Димитрова Воденичарова, проведена в хотел "Орфей" к. к. Пампорово, не е осъществена в обект, отговарящ на стандартите на Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". Посочил е също, че представените разходооправдателни документи не са издадени от обект, отговарящ на цитираната наредба. Административният съд не е отчел обстоятелствата произтичащи от факта, че при пребиваването на малолетното дете в летния лагер, организиран от Националната асоциация на деца с диабет в хотел "Орфей" к. к. Пампорово, е осъществена социална рехабилитация. Както административният орган, така и административният съд приемат за безспорни фактите, детерминиращи проведената рехабилитация като социална, но не оценяват относимите за спора правни последици от това. Според определението, дадено в § 1, т. 5 ДР ЗИХУ, "рехабилитацията" е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост. Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗИХУ социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности. В чл. 42, ал. 1 ЗИХУ е предвидено, че хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането, а в ал. 2 е посочено, че добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за изброените в т. т. 1-7 цели, сред които по т. 4 са посочени балнеолечение и рехабилитационни услуги. Според чл. 42г, ал. 1 ЗИХУ, право на добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 имат лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите, като добавката се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист. В чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, в редакцията съгласно изменението в ДВ, бр. 55/2014 г., в сила от 4.07.2014 г., е регламентирано, че добавката по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗИХУ се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина". По делото е установено, че хотел "Орфей" в к. к. "Пампорово" не е регистриран като лечебно заведение по реда на чл. 39 и сл. от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и няма сключен договор с такова заведение за осъществяване на медицински дейности, включени в специалността "Физикална и рехабилитационна медицина". Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че при тълкуването и прилагането на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ органите по социално подпомагане и първоинстанционния съд не са отчели, че с така допуснатата промяна на разпоредбата е налице уредба само на условията и основанията за медицинската рехабилитация и неточно са поставили знак на равенство между нея и социалната рехабилитация. Даденото в чл. 15, ал. 2 ЗИХУ определение за "медицинска рехабилитация" я дефинира като лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и Закона за здравното осигуряване, която включва: 1. поддържаща медикаментозна терапия; 2. физикална терапия; 3. говорна и зрителна терапия; 4. кинезитерапия; 5. ерготерапия; 6. психотерапия; 7. трудово лечение; 8. назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания. Същността на предвидените по нея дейности са детайлно развити в утвърдения медицински стандарт "Физикална и рехабилитационна медицина" и е нормативно обосновано същите да се реализират в лечебни заведения, разкрити и акредитирани по съответния законов ред, от правоспособен, професионално компетентен персонал. Същността на социалната рехабилитация в много от своите направления изключва медицинската рехабилитация като средство за постигане на заложените с нея цели. До голяма степен тя предполага реализиране в общност, а не в болнично заведение или такова от болничен тип. Детето освен знанията, получени от специалистите по проекта се е запознало с много деца със същото заболяване, с които е обменила знания и е получила полезни съвети за това как да живее без страх с диабет. Механичното пренасяне на изискването дейностите за социална рехабилитация да са извършени /предоставени/ в лечебни заведения или в центрове, в които има разкрити лечебни заведения за физикална и рехабилитационна медицина или които имат сключени договори с такива заведения, не отговаря на същността на социалната рехабилитация и на нейното предназначение. Налага се извода, че условието, което е предвидено в чл. 28, ал. 1, изречение първо ППЗИХУ с изменението, което е в сила от 4.07.2014 г. се отнася само за медицинската рехабилитация. Макар това да не е посочено изрично в разпоредба, то следва от естеството на медицинската и социалната рехабилитация и различните способи за въздействие и подпомагане в цялостния възстановителен процес и повишаване независимостта на живота на човека с увреждания. Този извод се налага и от общото правило, че с подзаконов нормативен акт, който се издава по прилагането на закона, не може да се стеснява приложното поле на предоставено от закона право. В този смисъл, ако се възприеме тълкуването на чл. 28, ал. 1 ППЗИХУ, което е направено от административния орган и от административния съд, се прави невъзможно или значително се ограничава възможността за ползване от правоимащите лица на добавката за социална интеграция, предвидена в чл. 42, ал. 2, т. 4 ЗИХУ и по-конкретно за ползване на тази добавка за социална рехабилитация. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Незаконосъобразна е и заповед № 08-232/27.08.2014 г., издадена от директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Бургас. На основание чл. 222, ал. 1 АПК след отмяната на двата акта административната преписка следва да бъде върната на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Бургас за издаване на нов акт по подаденото заявление - декларация от Веска Димитрова Воденичарова в качеството и на майка и законна представителка на Анабела Димитрова Воденичарова за отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитационни услуги при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Отчитайки изхода на спора, основателно се явява искането на касатора за присъждане на разноски и за двете инстанции, които съобразно доказателствата в тази насока (договори за правна защита и съдействие от 27.10.2014 г.; 26.02.2015 г.) възлизат на сумата от 600,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение