Решение № 6284 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2012 г.

Решение № 6284 от 9.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 615/23.10.2012 г. по административно дело № 510/2012 г., Административен съд - Плевен е отменил решение № 20 от 27.04.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 260 от 13.02.2012 г. (погрешно годината е изписана в диспозитива като 2011 г.) на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" (ПО) при РУСО - Плевен, и разпоредил връщане на преписката на РУСО - Плевен за издаване на административен акт при съобразяване с мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на отменените с него решение на директора на РУСО - Плевен и разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. Ответникът по касация Стоянчо Цветанов Тодоров, действащ чрез пълномощника си адв. Цветомир Тодоров, в писмено възражение и в съдебно заседание изразява становище за нередовност на касационната жалба поради невнасяне на дължима от касатора държавна такса в размер на 5 лева, и в тази връзка прави искане за оставянето й без движение. По същество становището е за неоснователност на касационната жалба и валидност, допустимост и правилност на решението на Административен съд - Плевен. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Възражението за нередовност на касационната жалба, обусловило искането за оставяне без движение, е неоснователно. Съгласно чл. 20, ал. 1 от КСО бюджетът на Националния осигурителен институт (НОИ) е част от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване. Териториалните управления на НОИ, които управляват държавното обществено осигуряване, са държавни учреждения. С разпоредбата на чл. 84, т. 1 от ГПК държавата и държавните учреждения са освободени от държавна такса, като в случая не е налице приложното поле на предвидените в разпоредбата изключения и съответно касаторът не дължи държавна такса за касационно обжалване. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Оспореното с нея решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обуславя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по жалба на Стоянчо Цветанов Тодоров срещу решение № 20 от 27.04.2012 г., издадено от директора на РУСО - Плевен, с което е оставена без уважение подадената по административен ред жалба от Тодоров против разпореждане № 260/13.02.2012 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискано от него със заявление вх. № МП-27195/14.10.2011 г. За да откаже исканата от лицето пенсия, в процесното разпореждане № 260 от 13.02.2012 г. ръководителят на пенсионното осигуряване при РУСО - Плевен е приел, че Стоянчо Цветанов Тодоров не отговаря на условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в приложимата редакция до 31.12.2011 г.) - няма най-малко 15 години трудов стаж от втора категория труд, и на изискването на чл. 68, ал. 1-2 от КСО (в редакцията до 31.12.2011 г.) - няма навършена 63-годишна възраст. Пенсионният орган е приел и, че към датата на заявлението Тодоров (който е роден на 26.12.1952 г.) има навършена възраст 58 години, 9 месеца и 18 дни и придобит трудов стаж от втора категория труд 13 години, 9 месеца и 16 дни и от трета категория труд 24 години, 5 месеца и 23 дни, съгласно чл. 104 от КСО превърнат към трета категория - 41 години, 8 месеца и 21 дни. Разпореждането е обжалвано от Тодоров по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че неправилно е категоризиран положеният от него труд като "мебелист" в периода 04.12.1972 г. - 01.11.1979 г., "монтажист" в периода 01.04.1987 г. - 01.12.1989 г. и "работник по монтаж на мебели" в периода 01.12.1989 г. - 01.09.1991 г., като такъв от трета категория, както е зачетен от пенсионния орган, а не от втора категория, което е предопределило и преценката за недостиг на стаж от втора категория труд, обусловило отказа за пенсиониране в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 20 на директора на РУСО - Плевен от 27.04.2012 г., жалбата оставена без уважение по съображения, че длъжностите мебелист, монтажист и работник по монтаж на мебели не попадат в посочените в т. 30в от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, където са включени само лица, работещи на различни дървообработващи машини, съответно липсва основание за прекатегоризиране на трудовия стаж през спорния период от трета във втора категория труд, и следователно законосъобразно с процесното разпореждане на Стоянчо Цветанов Тодоров е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Плевенския административен съд, с което жалбата на Тодоров до него срещу решението на директора на РУСО - Плевен е уважена като основателна, е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - недопустимо в случая събиране на гласни доказателства, в несъответствие с надлежно събраните писмени доказателства и относимата към тях материалноправна уредба, и при неправилна интерпретация на релевантните факти, довело в крайна сметка до неправилен краен правен извод на първоинстанционния съд, че незаконосъобразно на Тодоров е отказано отпускането на пенсия по реда и условията на § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО. Плевенският административен съд правилно е приел за установено, че Стоянчо Цветанов Тодоров отговаря на първите две от трите предпоставки за пенсиониране, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - има навършена изискуема възраст от 57 години и сбор от осигурителен стаж и възраст повече от 100 точки, а е спорно наличието на минимум 15 отработени години при условията на втора категория труд. Необоснован обаче е изводът на първоинстанционния съд, че през периодите 04.12.1972 г. - 01.11.1979 г. (6 години, 10 месеца и 27 дни), по което време е заемал длъжността "мебелист", 01.04.1987 г. - 01.12.1989 г. (2 години, 8 месеца и 0 дни), по което време е заемал длъжността "монтажист", и 01.12.1989 г. - 01.09.1991 г. (1 г., 9 месеца и 0 дни), по което време е заемал длъжността "работник по монтаж на мебели", Стоянчо Цветанов Тодоров е работил на дървообработващи машини, което е достатъчно, за да попадне в обхвата на т. 30в от ПКТП (отм.) и понеже тази дейност е от втора категория труд, то лицето отговаря на условията по реда на § 4 от ПЗР на КСО, защото има налични 15 години осигурителен стаж от втора категория. В т. 30в от отменения Правилник за категоризиране на труда (неправилно приета за приложима от първоинстанционния съд в случая), в относимата й за казуса част е уредено, че при пенсиониране от втора категория е трудът на гатеристи, банцигари, циркуляристи, оператори на фрезерно-призмиращи машини и работници по машинна обработка в дървообработването, производството на дограма и мебели и в горското стопанство. Заеманите обаче от Стоянчо Цветанов Тодоров длъжности в спорните периоди в предприятие "Плевенска комуна" (впоследствие преобразувано в "Екомебел" ООД) гр. Плевен не попадат в записа на т. 30в от ПКТП (отм.). В цитираната разпоредба са изброени длъжности, при които положения труд е на някакъв вид дървообработващи машини в производството на дограма и мебели. Допустими доказателства, че Тодоров е работил на такива машини, в хода на административното и на съдебно-административното производство не са събрани. Неоснователно е позоваването в тази връзка на повереника му както в първоинстанционното съдебно производство, така и пред настоящата инстанция, на посочените от него писма на НОИ. Те касаят конкретни случаи на други лица, които са полагали труд като работници по машинната обработка в производството на мебели, и поради това са различни от процесния случай. В този смисъл посоченото в тях, че "мебелист" е сборна длъжност, не ползва тезата, която се сила е да докаже процесуалният представител на касационния ответник, още повече че текста и в двете указателни писма на НОИ продължава с думата "може", сочеща на факултативност на изброяването. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), стажът се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В процесният случай е налице трудова книжка № 810, оформена по надлежния ред, в която точно са отразени заеманите от Тодоров длъжности през годините. Данните в нея изцяло кореспондират с последно издаденото удостоверение УП-3 № 268/19.12.2011 г. и не потвърждават, че Тодоров е работил на различни от вписаните длъжности през съответните периоди. При представени надлежно оформена трудова книжка (която се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила относно вписванията в нея) и съответстващо на записите в същата УП-3, за издаването на което са ползвани разплащателните ведомости, не е имало основание за субсидиарно прилагане на нормата на чл. 165, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (/ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК), която урежда допустимост на свидетелски показания в случаите, в които законът изисква писмен документ, само ако документът е изгубен или унищожен (каквато хипотеза не е налице в конкретния казус). При наличие на официални осигурителни документи и при липса на установена загуба или унищожаване на такива, съдът не е следвало да допуска събиране на гласни доказателства и удостоверяване със свидетелски показания на релевантни факти. Основавайки се на показанията на доведените от първоначалния жалбоподател трима свидетели, съдът неоснователно е приел, че през цялото време на работата си в "Плевенска комуна" гр. Плевен Тодоров е работил на дървообработващи машини, довело до неправилна преценка, че положения през спорния период от него труд попада в обхвата на т. 30в от ПКТП (отм.) и трябва да бъде зачетен от втора категория, съответно на лицето следва да бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Въз основа на изложеното, без да посочва изрично което от основанията по чл. 146 от АПК е налице, съдът е формулирал неправилен извод за незаконосъобразност на оспореното пред него административно решение и на потвърденото с последното разпореждане, поради което е уважил сезиралата го жалба. От изложеното по-горе явства, че обратно на приетото от Плевенския административен съд, осигурителният стаж на Стоянчо Цветанов Тодоров за периодите 04.12.1972 г. - 01.11.1979 г., 01.04.1987 г. - 01.12.1989 г. и 01.12.1989 г. - 01.09.1991 г. правилно с оглед т. 66 от ПКТП (отм.) е зачетен от трета категория труд, защото не може да бъде причислен към втора категория по т. 30в от ПКТП (отм.). Няма допустими доказателства той да е работил през тези периоди на дървообработващи машини, които попадат в уредените хипотези на последната цитирана норма. Освен, че събирането на гласни доказателства в случая е било недопустимо, то свидетелските показания противоречат на събраните писмени доказателства, представляващи документи, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС във връзка с чл. 5, ал. 4 от КСО. Не е налице и обоснованото от Плевенския административен съд (макар и без изрично да е наименовано така) съществено нарушение на административнопроизводствените правила, които са стриктно спазени от административните органи в процесния случай (вкл. и тези по чл. 35 и чл. 36 от АПК). Както длъжностното лице в производството по отпускане на пенсия, така и директора на РУСО в производството по обжалване на разпореждането са направили всичко възможно чрез използване на допустимите от закона механизми да изяснят всички обстоятелства от значение за случая, като са съобразили представените удостоверителни документи за осигурителния стаж и са извършили допълнително уточняване на спорните периоди (изискали са ново удостоверение, потвърдителни писма от осигурителите) и след анализиране на всички писмени доказателства в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби са зачели труда на Тодоров през спорните периоди като такъв от трета категория. Въз основа на горното касационната инстанция приема, че за разлика от други периоди, в които Тодоров е работил като "кройчик" и "работник по разкрояване на фурнировани плочи" в предприятие "Плевенска комуна" (също вписано в трудовата му книжка и в УП-3, но причислено към втора категория труд), спорните между страните периоди, през които Тодоров е работил в същото предприятие, но на други длъжности (мебелист, монтажист и работник по монтаж на мебели, непопадащи в обхвата на т. 30 в от отменения ПКТП, където са включени само лица, работещи на различни дървообработващи машини), не могат да му бъдат зачетени като втора категория труд предвид липсата на писмени данни, удостоверяващи евентуалното упражняване на твърдяните от него трудови функции (работник на единичен и двойнообразен циркуляр), различни от длъжностите, което е заемал, според отбелязванията в трудовата му книжка и удостоверение обр. УП-3 № 268/19.12.2011 г. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, както и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, а по делото не е спорно, че те не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК, защото решението на директора на ТП на НОИ - Плевен и разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване са постановени от материално, териториално и по степен компетентни органи в изискуемата от закона форма (вкл. посочени фактически и правни основания) при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Пенсионният орган е направил правилна преценка досежно продължителността и категорията на стажа на Тодоров, въз основа на което обосновано е приел, че към момента на подаване на заявлението лицето няма осигурителен стаж от втора категория в общ размер от 15 години и по отношение на него разпоредбата на § 4, ал. 1 от Преходните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване не намира приложение (че не е налице приложното поле на чл. 68, ал. 1-2 от КСО не е спорно), а директорът на РУСО - Плевен е изложил подробни и аргументирани съображения за отсъствие на законовите предпоставки за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора в хипотезата на § 4, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред него акт и на отказа на административния орган за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното следва да се приеме неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който е потвърден отказът на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на първоначалния жалбоподател (настоящ ответник по касация) при хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на т. 30в от ПКТП (отм.) за причисляване на спорния трудов стаж към втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Стоянчо Цветанов Тодоров чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам и да възникне правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Ето защо неправилен се явява и крайният правен извод на първоинстанционния съд за основателност на сезиралата го жалба, защото противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение, положеният от Тодоров труд при работодателя "Плевенска комуна" гр. Плевен през периодите 04.12.1972 г. - 01.11.1979 г., 01.04.1987 г. - 01.12.1989 г. и 01.12.1989 г. - 01.09.1991 г. на длъжностите съответно "мебелист", "монтажист" и "работник по монтаж на мебели" не попада в обхвата на чл. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране и не може да се причисли към втора категория труд, а спада към трета категория, поради което и с оглед на установените данни за продължителността на общия осигурителен стаж на лицето, за Стоянчо Тодоров не е било изпълнено едно от кумулативно изискуемите условия, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 15 години работа при условията на втора категория труд, както законосъобразно са преценили и административните органи. Горните мотиви налагат извода, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд при липсата на предпоставките по чл. 165, ал. 1 от ГПК е събирал свидетелски показания, неправилно е счел за приложима разпоредбата на т. 30в от ПКТП (отм.), приложил е неправилно разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е игнорирал правилото на чл. 40, ал. 1 от НПОС, чието приложно поле е било налице. Всичко това е довело до необоснован правен извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Стоянчо Цветанов Тодоров се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,