Решение № 462 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2019 г.

Решение № 462 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна моли да бъде отменено като неправилно решение № 852/24.04.2019 г. по адм. д. № 2626/2018 г. на Административен съд Варна, с което е отменен акт за регистрация по ЗДДС № 270421801048553/17.05.2018 г. на ТД на НАП-Варна, с който на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено да се регистрира по ЗДДС "Виста тех" ООД, считано от 8.11.2011 г. - датата на вписването на обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в Търговския регистър, съгласно чл. 132, ал. 3 от ЗДДС. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли жалбата против акта да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени 1000 лв. юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът "Виста тех" ООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Варна е акт за регистрация по ЗДДС № 270421801048553/17.05.2018 г. на ТД на НАП-Варна, с който на основание чл. 132, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено да се регистрира по ЗДДС "Виста тех" ООД, считано от 8.11.2011 г. - датата на вписването на обстоятелството по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в ТР, съгласно чл. 132, ал. 3 от ЗДДС. За да отмени обжалвания акт съдът е приел от фактическа страна, че "Виста тех" ООД, при учредяването му на 8.11.2011 г., е получило непарична /апортна/ вноска - недвижими имоти от съдружниците М. Георгиев и съпругата му М. Георгиева, като към датата на апорта М. Георгиев е бил вписан в Търговския регистър като едноличен търговец и като такъв е бил регистриран по ЗДДС, поради което органът по приходите е приел наличие на хипотезата на чл. 132, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Като е анализирал приложимите норми, както и тълкувателната практика на ВКС, съдът е приел този извод на административния орган за незаконосъобразен. Обосновал се е, че не е налице пълна идентичност между физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец, а предприятието на ЕТ е обособено от неговото имущество. Въз основа на заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна експертиза е приел, че апортираните недвижими имоти не са били включени като активи в ЕТ "МТГ-М. Георгиев", а и не следва да се приеме автоматично, че апортът е извършен от лицето именно в качеството му на едноличен търговец. Така мотивиран съдът е отменил оспорения акт. Постановеното решение е неправилно. По делото няма спор от фактическа страна. Спорен е въпросът - в какво качество е извършен апорта на недвижимия имот от М. Георгиев - дали в качеството му на физическо лице или на едноличен търговец и налице ли е фактическият състав за регистрация по специалния ред на чл. 132 от ЗДДС. Изложените от съда мотиви по този въпрос не се споделят от настоящата инстанция. Не се спори, че недвижимите имоти, предмет на апортната вноска във "Виста тех" ООД са придобити от М. Георгиев и М. Георгиева в съпружеска имуществена общност, както и че М. Георгиев е бил вписан като едноличен търговец от 1990 г., регистриран по ЗДДС от 1995 г. Основателни са възраженията на касатора за идентичност на патримониума на физическото лице и регистрирания от него едноличен търговец. Направеното разграничение на двете качества на лицето в тълк. р. № 2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 2/2001 г., на което се е позовал административният съд, касае режимът на съпружеската имуществена общност във връзка с качеството едноличен търговец на един от съпрузите и е приложимо към имуществените спорове по Семейния кодекс. Търговският закон не придава на едноличния търговец статут на юридическо лице, със самостоятелно обособено имущество, отделно от имуществото на физическото лице. Съгласно регламентацията едноличният търговец остава физическо лице, което поради дейността си и регистрацията по ТЗ има разширена правосубектност. В данъчните закони никъде не се прави разграничение между физическото лице и едноличния търговец. Основателно касаторът поддържа, че за целите на облагането по ЗДДС, независимо в какво качество физическото лице осъществява независима икономическа дейност, данъчно задължено лице е именно физическото лице и то е правният субект, който подлежи на облагане. В контекста на изложеното, без значение е приетото в съдебно-счетоводната експертиза, че апортираните имоти не са били включени в счетоводството на ЕТ "МТГ-М. Георгиев". Апортът е направен от физическото лице, действащ като ЕТ "МТГ-М. Георгиев", което е данъчно задълженото лице и е регистрирано по ЗДДС. Правилно органите по приходите са приели, че са налице условията на чл. 132, ал. 1 и чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС от датата на вписване на апорта в търговския регистър. В този смисъл са решение № 13703/16.11.2009 г. по адм. д. № 5856/2009 г., решение № 6375/15.05.2018 г. по адм. д. № 9016/2017 г. и решение № 15101/7.11.2019 г. по адм. д. № 6507/2019 г., всички на Върховния административен съд. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на "Виста тех" ООД против акт за регистрация по ЗДДС № 270421801048553/17.05.2018 г. на ТД на НАП-Варна. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 1000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,