Решение № 12312 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8238/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сартен България ЕООД с ЕИК 115345067 и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица]против решение 2590/25.07.2024 г., постановено по адм. дело 307/2024 г. по описа на Административен съд гр. Плевен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против предписание по т.4, обективирано в Протокол за извършена проверка ПР2404919 от 06.03.2024г. на служители от Дирекция Инспекция по труда гр. Велико Търново. Касационният жалбоподател излага подробни доводи за неправилност на решението на административния съд, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Акцентира върху приложението на чл.8, ал.3 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) и в случаите на чл.18, ал.1 от наредбата като счита, че тълкуването й следва да бъде извършено при съблюдаване разпоредбите на чл.5 от Гражданскопроцесуалния кодекс и чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да бъде отменена като незаконосъобразна т.4 от предписанията, дадени с Протокол за извършена проверка ПР2404919 от 06.03.2024г. на служители от Дирекция Инспекция по труда гр. Велико Търново. Претендират се направените разноски пред касационната инстанция. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Велико Търново чрез пълномощника ст.юрисконсулт Стефанова с подаден писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила като правилно, постановено в съответствие с материалния закон, без съществени нарушения на процесуалните правила и обосновано въз основа на всички съобрани по делото докозателства. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страни разноски за адвокат. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че правилно съдът е приел липсата на законовоустановени реквизити в книгата по чл. 149, ал. 1 от КТ за нарушение на трудовото законодателство, което сочи законосъобразност на оспореното предписание. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Плевен е отхвърлил жалбата на Сартен България ЕООД гр. Плевен против задължително предписание по т.4, обективирано в Протокол за извършена проверка ПР2404919 от 06.03.2024г. на служители от Дирекция Инспекция по труда гр. Велико Търново, с което работодателят е задължен на основание чл.18, ал.1 от НРВПО да посочва в специална книга за отчитане на извънредния труд при документирането и трите имена на работника и служителя; размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл.15, ал.2 от НРВПО. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че правилото на чл.18, ал.1 от НРВПО е императивно и това задължение не е облекчено като задължението за реквизитите на специалната книга по чл.8, ал.3 от НРВПО, поради което вписването на всички изискуеми реквизити в специалната книга за отчитане на извънредния труд е нормативно определено и задължително за изпълнение. Според съда липсата на законово установени реквизити в книгата по чл.149, ал.1 от КТ е нарушение на трудовото законодателство, което сочи законосъобразност на оспореното предписание. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство пред Административен съд Плевен (т.е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. При разглеждането на делото съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето му са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени всички възражения на касатора (поддържани и пред настоящата инстанция), на които е даден убедителен отрицателен отговор. От фактическа страна е прието за безспорно доказано, че част от служителите на Сартен България ЕООД, наети във фабриката в гр. Лясковец, са полагали извънреден труд през проверявания период. Във водената във фабриката в гр. Лясковец книга са вписвани само номерата на заповедите за полагане на извънреден труд и липсват останалите реквизити, които са предмет на процесното предписание трите имена на работника и служителя, размера на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, и деня, определен за почивка по реда на чл.15, ал.2 от НРВПО. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че в дружеството-касатор работят паралелно три автоматизирани системи за входно-изходен контрол (Кентавър), специализиран софтуер за изчисляване на работните заплати (Омекс) и интегрирана система за управление на бизнеса (SAP), но данните по т.4 от предписанието не се съдържат само в една система, а могат да се извлекат от различните системи. При тези факти, съпоставени с относимата правна уредба на чл. 149, ал.1 от КТ и чл. 18, ал.1 от НРВПО, правилно е прието от съда, че възраженията на адресата относно липса на правна и житейска логика за ръчно вписване в книгата на данните по предписанието за положен извънреден труд на работниците, са неоснователни. Цитираните норми не противоречат на разпоредби от друг нормативен акт, не са неясни или непълни, за да се налага тълкуването им при прилагане на чл.5 от Гражданскопроцесуалния кодекс и чл. 46, ал.2 от Закона за нормативните актове. Безспорно са насочени към гарантиране сигурността на работниците и/или служителите при полагане на извънреден труд и обезпечаване на възможността за проверката му от инспекторите по труда. Установено е, че автоматизираните системи в предприятието не могат да генерират единна справка с всички реквизити, изискуеми за книгата по чл. 18, ал.1 от НРВПО. Разпоредбата на чл.8, ал.3 от НРВПО, допускаща при въведена в предприятието автоматизирана система за обработка на информацията за работните заплати и управлението на персонала в специалната книга да се вписват само номерата на заповедите за удължаването и компенсирането на работното време, ако другите данни са включени в тази система, не може да бъде приложена по аналогия към настоящия случай предвид различния характер на времето за полагане на труд, за което се отнася, както и поради изричната воля на законодателя да въведе привилегирован режим на документиране само относно удълженото работно време. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че предписанието по т. 4 от Протокол за извършена проверка ПР2404919 от 06.03.2024г. на служители от Дирекция Инспекция по труда гр. Велико Търново е конкретно, дадено с цел постигане на по-висока сигурност за работещите в случаите на превишаване на установеното работно време по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ и съответства изцяло на приложимия материален закон. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за заплащане на разноски по делото е неоснователно, а в полза на Изпълнителна агенция Инспекция по труда следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв на основание чл.228 във връзка с чл. 143, ал. 3 и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, изр.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,