Решение № 5820 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2011 г.

Решение № 5820 от 27.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1999/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Галя Венциславова Давидкова против решение № 253 от 5.11.2010 г. по адм. дело № 170/2010 г. на Кюстендилския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата й против заповед № РД-00-437 от 19.04.2010 г. на кмета на община Кюстендил за определяне оценката на имот № 44183.90.5 по плана на новообразуваните имоти за местността "Азна", землището на село Лозно. Прави довод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че оценката съответства на нормативните изисквания и решението на съда е правилно. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. Образувано е по жалба от Галя Венциславова Давидкова против заповед № РД-00-437 от 19.04.2010 г. на кмета на община Кюстендил за определяне оценката на имот № 44183.90.5 по плана на новообразуваните имоти за местността "Азна", землището на село Лозно. В жалбата е възразила в две насоки: първата, че е налице висящо съдебно производство пред районния съд относно действителността на решението на поземлената комисия от 1994 г., с което имотът е признат за възстановяване на наследниците на Давидко Николов Матуски, между които попада и тя. На това основание е претендирала спиране производството по административното дело. Втората е за занижаване на оценката. В тази връзка е поискала установяване на пазарната цена на имота с помощта на съдебно-техническа експертиза. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил наличие на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. С него имот № 44183.90.5 с площ от 537 кв. м. е отреден на ползвателя Виктор Стилиянов Популянски съгласно удостоверение № 98 от 1.01.1988 г.. Със заявление от 13.04.2010 г. той е поискал оценка на имота, извършена на основание Наредбата за определяне на цени на земеделските земи. След прилагане на съответните показатели, стойността на земята с площ от 537 кв. м. е определена на 216 лева. Оценката е възприета от кмета и обективирана в оспорената заповед. В нея е постановено, че сумата се дължи от Виктор Стилиянов Популянски и следва да се внесе от него в посочена разплащателна сметка по § 4ж от ПЗР на ЗСПЗЗ на община Кюстендил. В т. 4 на заповедта е наредено сумата да се изплати на собствениците на имота след представяне на влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. За изясняване на спора, съдът с нарочно определение № 371 от 12.07.2010 г. е указал на жалбоподателката да обоснове искането си за установяване пазарната цена на имота. Съобщението е получено от нея чрез връчването му на пълнолетно лице от домакинството на 19.07.2010 г.. В указания срок и въобще до края на първоинстанционното производство, тя нито е мотивирала искането си в жалбата за пазарна оценка, нито дори го е поддържала. Това е дало основание на съда да приеме, че след като в нормативната уредба не се изисква определяне на пазарни цени за вида имот, към който спада процесният, то искането за експертиза е неотносимо към спора. Приключил е производството, без изследване на пазарната цена на имота. Извършил е изключително прецизен анализ на приложимата нормативна уредба и е установил законосъобразността на оспорената заповед. По обстойно изложените съображения е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. Единственият довод на жалбоподателката, поддържан и в първоинстанционното и в настоящото производство е за необходимостта от спиране на процедурата по оценяване на имота, с оглед изхода на воденото от нея съдебно-административно производство против общинска служба "Земеделие". Към касационната жалба е приложила решение № 567 от 19.10.2010 г. по адм. дело № 2213/2010 г. на Кюстендилския районен съд. Решението е влязло в сила на 15.11.2010 г. и с него е обявена нищожността на решение № 39-Р от 8.12.1994 г. на поземлена комисия, поради неспазване на предвидената от закона форма - липсата на подписи на петима от членовете на комисията. Това решение обаче не е относимо към правата на ползвателя с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост и не спира придобиването от негова страна на собственост върху имота, отреден му с плана на новообразуваните имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 28а от ППЗСПЗЗ за придобиването на право на собственост върху всеки новообразуван имот е необходимо издаване на нарочна заповед на кмета. То на свой ред се обуславя от влязъл в сила план на новообразуваните имоти, влязла в сила оценка на земята и документ за заплатената сума, определена в нея. По отношение на ползвателя е налице първият етап от придобиване правото на собственост - влязъл в сила план на новообразуваните имоти и висяща процедура във връзка с определянето на оценката. Тя се извършва по реда и при спазване на материално-правните изисквания на § 31 от ПЗР на ПМС 234/1999 г. и не е поставена в зависимост от правата на бившите собственици. Проведеното от тях производство по обявяване нищожността на акта на поземлената комисия, въз основа на който те самите черпят права на възстановени собственици, не е относимо към процедурата по придобиване право на собственост от страна на ползвателя на част от имота и съответно не рефлектира върху нея. Не случайно в самата оспорена заповед е посочено задължението му да внесе сумата по влязлата в сила оценка по разплащателна сметка на общината. От там тя ще бъде изплатена на бившите собственици или техните наследници след представяне на влязло в сила решение по чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. Обявяването на нищожност на това решене по иска, предявен от касаторката Галя Венциславова Давидкова води единствено до спиране изплащането на сумата по оценката, съгласно пункт 4 от оспорената заповед, а не до блокиране на одобряването й от страна на кмета и внасянето й от страна на бившия ползвател. Неразбирането на целия процес по възстановяване, респ. придобиване на собственост върху земеделските земи, находящи се в зони по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, проличава от възраженията на касаторката в касационното производство, че имотът следвало да се възстанови на бившите собственици, а не да се предоставя на трето лице. Подобни възражения са напълно неотносими към производството по чл. 28а от ППЗСПЗЗ, § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ПМС 234/1999 г. При наличието на проведена административна процедура по признаване право на ползвателя да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот и отразяването на тези права във влезлия в сила план на новообразуваните имоти, следващият законен етап е оценката на новообразувания имот. Недопустимо е под формата на нейното оспорване, да се оспорват правата, придобити и надлежно признати на ползвателя с влезлия в сила план. По тези съображения, подадената касационна жалба е неоснователна. Решението на съда, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение