Решение № 2568 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2014 г.

Решение № 2568 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6675/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Мариам Алексанян, гражданка на Армения, против Решение № 61 от 09.04.2014 г., постановено по адм. дело № 61 по описа за 2014 г. на Административен съд Стара Загора. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), в съдебно заседание се представлява от юрк. Кулинова и изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя справка вх. № 01-12659/30.10.2014 г. на ДАБ, относно актуалното положение в Армения и по-конкретно гр. Ечмиадзин. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалбата. Настоящата касационна инстанция намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по същество Върховният административен съд, в настоящия състав взе предвид следното: С обжалваното решение на Административен съд Стара Загора е отхвърлена жалбата на Мариам Алексанян, гражданка на Армения, против решение № 1716/25.09.2013 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлена молбата й за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 75 от ЗУБ, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на административнопроизводствените правила. Счел е, че изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е правилен и обоснован. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, което според легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, а действия на преследване или потенциална заплаха от преследване по отношение на оспорващия липсват. Приел е също така, че липсват и условия за предоставяне на кандидата на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ. Предвид изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на търсещата закрила. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото намира, че делото е изяснено от фактическа страна, но решението на Административен съд Стара Загора е неправилно предвид следните съображения: Административният орган е сезиран с последваща молба рег. № УП-74/10.06.2013 г., подадена от Мариам Алексанян, гражданка на Армения за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган по см. на чл. 75 от ЗУБ - Директорът на ДАБ, при спазване на предвидената от закона писмена форма, но при съществено процесуално нарушение - административният орган се е произнесъл свръх петитум в частта, с която е отказан бежански статут, тъй като той не е бил сезиран с искане за предоставяне на бежански статут, а единствено с искане за хуманитарен статут. Ето защо административният акт в частта, с която е отказан бежански статут е бил недопустим, поради което първоинстанционният съд е следвало да го обезсили, което в случая не е сторил. Решението на съда, като краен резултат, е правилно и законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Според разпоредбата на § 1а от ДР на ЗУБ този закон въвежда разпоредбите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета на Европейската общност. Разпоредбата на чл. 15, б. "в" от последната е транспонирана в националното ни законодателство - в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С решение от 17.02.2009 г. Съдът на Европейските общности по преюдициално запитване е дал тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в" вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е ясна и безспорна по отношение условията, при които съществува опасност от тежки посегателства спрямо лицето, търсещо закрила, а именно следва да бъде установено наличието на въоръжен конфликт в съответната държава на произход. Видно от приетата по делото справка вх. № 01-12659/30.10.2014 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, установяваща конкретната обстановка в Армения и в частност на град Ечмиадзин, не може да се приеме, че е налице въоръжен конфликт, който да предпостави изследването на останалите елементи от хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От данните по предоставената информация не може да се направи и извод, че степента на насилие е масово и безогледно. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 от ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват, както правилно е приел първостепенния съд. От бежанската история е видно, че търсещата закрила не е била принуден да напусне Армения поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Кандидатката не се е занимавала с политика, не е била чл. на групировка в Армения, не е влизала във взаимодействие с политически, религиозни, терористични или паравоенни организации. Неоснователно е твърдението на търсещата закрила, че дългият й престой в България е основание за предоставяне на хуманитарен статут. Пребиваването на територията на Република България за определен период от време може да обоснове искане за предоставяне на административен статут по Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), но не и за статут по приложимия в случая специален Закон за убежищата и бежанците. Също така това, че Мариам Алексанян е завършила средното си образование, говори български език и е изградила социални контакти в България не представляват хуманитарни причини по смисъла на ЗУБ. Само по себе си нежеланието на чужденката да се завърне в държавата по произход само защото семейството й е в България без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо нея насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила чл. 9 от ЗУБ. Следва да се отбележи и това, че доколкото става въпрос за поредна последваща молба за закрила, то обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства (виж чл. 13, т. 5 от ЗУБ), сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. В проведените интервюта касационната жалбоподателка не заявява нови обстоятелства, които да обосновават предоставянето на хуманитарен статут. Настоящата инстанция не споделя твърдението в касационната жалба, че обстоятелството, че живее в 19 години е новонастъпило, тъй като то е неотносимо по отношение на основанията за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение на Административен съд Стара Загора, в тази част, следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,