Решение № 6541 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2012 г.

Решение № 6541 от 14.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Евро иммобилиен" ООД моли да бъде отменено решение № 1976/17.08.2012 г. по адм. д. № 1867/2011 г. на Пловдивския административен съд, с която е отхвърлена жалбата против РА № 161005027/21.02.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато за нова разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 161005027/21.02.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който за м. 06.2008 г. е начислен допълнително ДДС 6 978,40 лв. с лихви и са определени корпоративен данък: за 2008 г. - надвнесен 1849,75 лв., а за 2009 г. 3822,60 лв. за внасяне с лихви. В мотивите си съдът е приел, че в РА е начислен ДДС за внасяне на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 ЗДДС върху разликата от продажната цена на недвижим имот на свързано лице - Марина Иванова, представляваща ревизираното лице, до пазарната стойност на имота, определена по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци. За 2008 г. и 2009 г. в РА е увеличен финансовият резултат на основание чл. 78 ЗКПО и чл. 15 ЗКПО със същата разлика в стойността между продажната цена по сделката с Марина Иванова и на основание чл. 78 ЗКПО и чл. 16, ал. 1 ЗКПО с разликата в стойността между продажната цена на Цветан Атанасов и пазарната цена за продажба на идентичен имот на несвързано лице, които разлики представляват неотчетени приходи през периода. За да се приложи чл. 16, ал. 1 ЗКПО в РА е прието, че Атанасов е управител на дружество заемодател на ревизираното лице, а собственикът на ревизираното лице е съдружник и управител на дружеството заемодател като е прието, че Атанасов не е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 ДОПК с ревизираното лице, но между тях са налице отношения, поради които цената на продажбата на имота на Атанасов е занижена спрямо продажната цена на идентичен имот на несвързано лице. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА по ЗДДС и ЗКПО. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба и обосновано е приел, че са неоснователни. Изводите на съда се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Неоснователен е доводът на касатора за допуснато процесуално нарушение на чл. 202 ГПК от съда като не е възприел определената от счетоводната експертиза пазарна цена на имотите. Обоснован е изводът на съда за правилно определена пазарна цена на продадените имоти на Иванова и Атанасов по продажната цена на продадения идентичен имот на несвързани лица. Правилно в РА е приложен чл. 16, ал. 1 ЗКПО при определяне на финансовия резултат за ревизираните периоди по отношение на сделката с Атанасов - несвързано лице, чиято цена значително се отклонява от продажната цена на идентичен имот на Линда и Бо Дудек. При определяне на пазарната цена на имотите е отчетена степента на завършеност на обектите и не е включена стойността на допълнително извършените довършителни работи. Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,