Решение № 4948 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2017 г.

Решение № 4948 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10667/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. С. С. от гр. Г. против решение № 85 от 12.07.2017 г. по адм. дело № 121 по описа за 2017 г. на Административен съд - Г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 15 от 24.03.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Г.. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС и чл. 104, ал. 3 - 8 от КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Г. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Г. е решение № 15 от 24.03.2017 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Г. и потвърденото с него разпореждане № 5106106369 от от 17.02.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Д. С. С. от гр. Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, във вр. с чл. 9а от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Г. след преценка на събраните по делото доказателства е стигнал до извод, че към датата на заявлението 29.12.2016 г. жалбоподателят С. не е изпълнявал условието по чл. 68, ал. 2 от КСО за придобит осигурителен стаж с продължителност за мъжете 38 години и 2 два месеца. Не е изпълнявал и условието по чл. 68, ал. 3 от КСО за навършена възраст 65 години и 10 месеца. За м. юни 2013 г. пенсионният орган неправилно е зачел 20 вместо 28 дни осигурителен стаж, но дори тези осем дни да бъдат зачетени, общият осигурителен стаж на лицето ще достигне 32 години 10 месеца и 9 дни, което е под изисквания стаж от чл. 68, ал. 2 от КСО. Недостигащият стаж е 5 години, 3 месеца и 29 дни, което прави невъзможно прилагането на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Представеният в хода на съдебното производство банков документ за внасяне на 115 лв. осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице е с дата 27.04.2017 г., т. е. след издаване на оспорения акт и не доказва придобит осигурителен стаж за 2016 г. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. На основание чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж на лицата, които са работили по трудово правоотношение при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време. От фактическа страна е установено, че за периода 11.01.2016 г. - 28.12.2016 г., през който жалбоподателят е работил на непълно работно време като педагогически съветник - четиричасов работен ден, е зачетен осигурителен стаж с продължителност 5 месеца и 24 дни при условията на чл. 38, ал. 3, т. 2 от НПОС. З. месец януари 2016 г. е зачетен и 10 дни осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице. На основание чл. 41, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, каквито са упражняващите свободна професия, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За да бъде зачетен допълнителен осигурителен стаж и за м. март 2016 г., самоосигуряващото се лице е следвало да представи осигурителна книжка със заверка на този стаж или справка от информационната система/регистрите на НОИ. Приложените към касационната жалба доказателства - удостоверение от 20.07.2017 г. на Териториалната дирекция на НАП - В. Т. и разпечатка на електронна справка от сайта на Националната агенция за приходите с дата 16.07.2017 г., не са надлежни доказателства по смисъла на чл. 41, ал. 1 от НПОС за установяване на осигурителен стаж и доход на самоосигуряващо се лице. При извършения анализ на заверената осигурителна книжка първоинстанционният съд е установил, че за 2016 г. фигурират само 5 дни като самоосигуряващо се лице. Освен това, дори и да бъде зачетен допълнителен осигурителен стаж за м. март 2016 г., недостигащият стаж ще надхвърля 5 години, с оглед на което разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО не може да бъде приложена. Посочените в касационната жалба разпоредби на чл. 104, ал. 3 - 8 от КСО са неотносими към фактите по спора. Разпоредбите намират приложение по отношение на специални категории работници и служители при превръщане на осигурителния им стаж от първа към трета категория - заетите на работа под земята, военнослужещи, държавни служители по ЗМВР, участващите в специални операции и мисии и пр. Допуснатите технически грешки в мотивите на съдебното решение при изписване името на жалбоподателя и заеманата от него длъжност на непълно работно време не са повлияли върху валидността и правилността на постановеното съдебно решение. Неотносими към изхода на спора са и изложените в касационната жалба обстоятелства във връзка с комуникацията на лицето с органите на ТП на НОИ - Г.. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Г. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,