Решение № 8482 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9175/2023 г.
ВАССедмо отделение08.07.2024 г.докладчик Полина Богданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4316/29.06.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 7949/2022 г.
ИЗПРАЩА преписката на председателя на Патентно ведомство на Република България за ново произнасяне по искане вх. 70106295/16.11.2018 г. от ЕТ С. Г. Д. за заличаване на регистрацията на полезен модел (ПМ) с рег. 2121 Дървена основа за еднолицев матрак, съобразно мотивите на решението.
ОСЪЖДА ЕТ С. Г. Д., с адрес на управление: гр. Пещера, [улица], да заплати в полза на Тед-Бед ЕАД, със седалище: гр.Пловдив и адрес на управление: [улица], разноски за касационното производство в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВАНЯ АНЧЕВА Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ/п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ С. Г. Д. срещу Решение 4316/29.06.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 7949/2022 г. С обжалваното решение съдът прогласява нищожността на Решение РС-66-1(1)/13.05.2022 г. на специализиран състав по споровете, определен със Заповед З-81-(1)/23.02.2022 г., утвърдено от председателя на Патентното ведомство на Република България (ПВ) по жалба на Тед-Бед ЕАД, гр. Пловдив. Касаторът счита първоинстанционното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода за нищожност на решението на състава по спорове по причина, че заповедта, с която е назначена (преместена) М. Т., е подписана с по-късен час от часа на подписването на оспорения административен акт. Сочи, че за да достигне до този извод, съдът взема под внимание единствено изображенията върху хартиен носител на данните от квалифицираните електронни подписи (КЕП), с които са подписани както Заповед З-226-(1)/12.05.2022 г. за назначаване на М. Т. в специализирания състав, така и оспореният пред АССГ административен акт. В тази връзка счита, че съдът не е разпределил доказателствена тежест, не е дал възможност на страните за становища и доказателствени искания, както и че горното обстоятелство не е наведено в първоинстанционното производство. Намира, че съдът е следвало да отмени хода по същество и да възобнови съдебното дирене, като укаже на страната, за която административният акт е благоприятен, доказателствената тежест относно изпълнението на законовите изисквания при издаването му във връзка със Заповед З-226-(1)/12.05.2022 г. за назначаване на М. Т., включително като се даде възможност за запознаване с документите в електронен формат и назначаването на експертиза за изследване валидността на времевите показатели, визуализирани в положените върху заповедта за преместване и решението на състава електронни подписи. Счита, че като не е сторил това, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Допълва доводите си с аргумента, че съдът не е имал достъп до електронните документи в техния първичен електронен формат, за да формира извода си за нищожност, като се е доверил единствено на хартиения носител, на който същите са възпроизведени. Сочи, че веднъж възпроизведен върху хартиен носител, подписаният с КЕП електронен документ не позволява установяване на съдържащите се в документа и КЕП метаданни, като такива относно самоличността на автора, издателя и валидността на КЕП, както и относно датата и часа на полагане на КЕП. Намира това за съществено, доколкото именно тези данни гарантират автентичността и целостта на подписания с КЕП електронен документ, а отсъствието им превръща хартиените образи на електронните документи в негодни за доказване на датата и часа на издаване на електронен документ средства. Твърди, че необосновано съдът приема автентичността на материализираните само върху хартиени носители визуализации на КЕП, което води до неправилност на решението. В подкрепа на твърдението си за нарушение на материалния закон, касаторът сочи, че без мотиви съдът приема, че заповедта за преместване на М. Т. има действие занапред и е недопустимо с обратна сила да преурежда възникнали правоотношения. Сочи, че този извод е основан единствено на визуализирания върху хартиения носител час на подписване на заповедта, с която в състава по спорове е назначена (преместена) М. Т., който се явява по-късен час от часа, в който, според същата такава визуализиция, е положен последният подпис върху оспорения административен акт. Сочи, че издадената заповед съдържа всички реквизити на акт по смисъла на чл. 11 във вр. чл. 9 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и внасянето от съда на непредвиден от закона допълнителен реквизит в лицето на часа на подписване, е недопустимо дописване на закона. Според заповедта на председателя на ПВ, преназначаването на М. Т. е за целия ден от 00:00:01 ч. до 23:59:59 ч. на 12.05.2022 г. и тази воля на органа не се променя от визуализирания върху хартиения носител час на подписването й. Излага довод, че съдът не е посочил правна норма, на която основава извода си, че действието на заповедта е занапред. Допълва, че служителят е изпълнил задълженията си във връзка с участието си в състава по спорове, като процедурата по издаване на административния акт е приключила законосъобразно с утвърждаването на решението от председателя на ПВ. Излага допълнителни доводи за необосноваността на решението, свързани с липсата на произнасяне по искането на заинтересованата страна за назначаване на повторна експертиза, с оглед направените от нея възражения за непълнота и немотивираност на експертното заключение, както и липсата на мотиви защо съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, каквото твърдение е направено в частта от решението, в която е изложена приетата от съда фактическа обстановка. В тази връзка сочи, че съдът не се е произнесъл по същество на спора, като не е обсъдил в мотивите си необосновано кредитираното от него заключение на вещото лице. Касаторът сочи, че съдът не е постановил изпращане на преписката на административния орган на основание чл. 173, ал. 2 АПК, както и не е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По изложените съображения се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което спорът да се реши по същество с отхвърляне на жалбата на Тед-Бед ЕАД, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се пресъждане на разноски за двете инстанции. Касаторът се представлява от адв. И. Г., САК и адв. Е. Г., САК. Ответникът председателят на ПВ не взема отношение. Ответникът Тед-Бед ЕАД в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Ответникът се представлява от адв. Л. Цолова, САК. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде отменено. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред ПВ е образувано по искане вх. 70106295/16.11.2018 г. от ЕТ С. Г. Д. за заличаване на регистрацията на полезен модел (ПМ) с рег. 2121 Дървена основа за еднолицев матрак, с правно основание чл. 74б, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 73, ал. 3 във вр. чл. 73а и чл. 73в от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), с мотиви за липса на новост и изобретателска стъпка. Притежател на регистрацията на полезен модел с рег. 2121 е Тед-Бед ЕАД. ПМ е регистриран въз основа на заявка за регистрация 2870, подадена на 16.10.2014 г., не ползва приоритет от предходна заявка. Като действителен изобретател в заявката е посочено лицето Е. Т. Т.. Публикация за регистрацията е направена в бр. 10 на Официалния бюлетин на ПВ от 30.10.2015 г. В искането за заличаване е посочено, че даденото в полезния модел решение за производството на дървената част на еднолицев матрак скара и рамка, е отдавна приложимо и познато, липсват нови елементи и нови технологични решения. Сочи се още, че технологичният процес на производството на дървената част на матрак скара и рамка, извършвано от искателя, е бил описан в доклад за извършен контролен одит за фирмата по стандарт ISO 9001:2008 с дата от 13.-12.2013 г., LRQA номер SOI 6019191/0001, поради това и изделието, обект на полезния модел с рег. 2121, било известно от одитния доклад. Счита, че дървената основа на еднолицев матрак, регистрирана като полезен модел, е лесно осъществима за лица с обичайни знания и умения в областта, което е видно от технологичния процес, описан в одитния доклад. В хода на административното производство е извършена размяна на кореспонденция между искателя и притежателя на регистрацията. Във възражението си срещу искането, Тед-Бед ЕАД сочи, че не е доказано твърдението за липса на новост на претенцията, не е посочен документ, в който е описано техническо решение от същата област на техниката, което да решава същата задача като полезния модел, със същите елементи и връзки между тях. Обосновава наличието на изобретателската стъпка и новост. Съдът установява, че на 08.07.2021 г. е проведено заседание на специализирания състав, определен да разгледа искане вх. 70106295/16.11.2018 г. за заличаване регистрацията на ПМ рег. 2121 Дървена основа за еднолицев матрак с призоваване на страните, за което е изготвен и подписан нарочен протокол. На 13.05.2022 г. е постановено оспореното пред АССГ Решение РД-66-
от състава по спорове, утвърдено от председателя на ПВ, с което по искане вх. 70106295/16.11.2018 г., на основание чл. 74б, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ е заличен ПМ с рег. 2121, с дата на подаване 16.10.2014 г. и публикация на регистрацията 30.10.2015 г. Съставът стига до извод, че полезният модел не е нов, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 73а ЗПРПМ, а съгласно чл. 73в ЗПРПМ и във вр. чл. 53, ал. 1 Наредба за оформяне, подаване и експертиза на заявки за патенти , изобретателска стъпка се изследва, само ако полезният модел е нов. По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието и кредитирано изцяло от съда, с основен извод, че има новост на средствата за свързване между елементите с оглед постигане на по-добър баланс на дървената конструкция или други по-добри резултати при сглобяването и е постигната основната задача на ПМ - да се създаде дървена основа за еднолицев матрак без помощта на специални крепежни елементи и машини, при значителна икономия на труд и материали. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна, че:
Оспореният пред него акт е такъв по чл. 74б, ал. 1, т. 1 ЗПРПМ, който се постановява от състав по споровете по чл. 55, ал. 2 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, т.е. материалната компетентност за постановяване на оспореното решение е на нарочен състав по спорове, конституиран въз основа на заповед на председателя на ПВ по реда на чл. 57, ал. 1 с.з. Председателят на ПВ само легализира (утвърждава) решението на състава по спорове при условията на обвързана компетентност чл. 58, ал. 5 ЗПРПМ.
Съдът приема, че специализираният състав на отдел Спорове, който е разгледал искането за заличаване на регистрацията на ПМ, е назначен със Заповед З-81(1)/23.02.2022 г. на председателя на ПВ, в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 2 ЗПРПМ, като съставът включва петима експерти, двама от които юристи.
Във връзка с поддържаното пред първоинстанционния съд твърдение за нищожност на решението на специализирания състав, с оглед участието на експерта М. Т. държавен експерт, в него, съдът приема, че същата е назначена на длъжност държавен експерт в дирекция Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни със Заповед ІІІ-73/02.10.2017 г. на председателя на ПВ. Със Заповед ІІІ-119/07.07.2021 г. и Заповед З-226-(1)/12.05.2022 г. на председателя на ПВ, М. Т. е преместена по реда на чл. 83 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на длъжност държавен експерт в дирекция Спорове и административнонаказателна дейност, за срок от 1 (един) ден. Съдът приема, че това действие е правно уредено и допустимо, а няма съмнение, че експертът М. Т. притежава необходимата компетентност, доколкото същата е назначена след проведен конкурс по чл. 10 ЗДСл.
Съдът отхвърля направените от първоначалния жалбоподател Тед-Бед ЕАД възражения за наличието на основания за отвод на експерта М. Т. по смисъла на чл. 8, ал. 2 от Наредба за разглеждане на спорове по закона за патентите и регистрацията на полезните модели , доколкото разглежданото производство се развива само пред един орган състав по споровете, от което заключава, че М. Т. не е имала друго качество в административното производство по издаване на Решение РС-66-(1)/13.05.2022 г., и участието й в предходна процедура по даване на закрила на полезен модел в полза на жалбоподателя, не е основание за отвод и липсва заинтересованост на лицето от изхода на административната процедура и не поражда съмнения за нейната безпристрастност.
Съдът отхвърля и възраженията за неспазена електронна форма на решението на състава по спорове и подписването му с валидни електронни подписи.
Съдът приема, че е налице съществен порок на акта, който влияе на валидността на оспореното пред него решение, свързан с конституирането на състава по спорове.
Съдът приема, че към датата на провеждане на откритото заседание на състава по спорове с призоваване на страните и съставяне на изискуемия за него протокол, експертът М. Т. е отговаряла на изискванията на чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ във вр. чл. 8 НРСЗПРПМ, но това не е така към момента на произнасянето с Решение РС-66-(1)/12.05.2022 г.
Сочи в тази връзка, че от доказателствата се установява, че процесното решение е подписано от всички членове на състава по спорове, съгласно Заповед З-81-)1)/23.02.2022 г. на председателя на ПВ, сред които и М. Т., с електронни подписи. Положеният от М. Т. електронен подпис е с дата 12.05.2022 г. в 11:38 ч., към който момент съдът приема, че М. Т. не е била държавен служител, назначен в дирекция Спорове и административнонаказателна дейност, тъй като последната е преместена от дирекция Експертиза и закрила на изобретенията и промишлените дизайни в дирекция Спорове и административнонаказателна дейност по реда на чл. 83 ЗДСл със Заповед З-226-(1)/12.05.2022 г., постановена в 13:54 ч., видно от положения върху нея електронен подпис. Сочи, че самата заповед за преместване има действие занапред и е недопустимо с обратна сила да преурежда възникнали правоотношения. С оглед на горното, съдът достига до извод, че към момента на постановяване на процесното решение (в 11:45 ч., когато е положен последният електронен подпис), съставът по спорове не е бил законен, съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ във вр. чл. 8 НРСЗПРПМ, поради което оспореното Решение РС-66-(1)/12.05.2022 г. е постановено от административен орган, действал без съответната компетентност. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че решението е нищожно и прогласява нищожността му.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно чл. 168, ал. 2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В настоящия случай от страна на първоначалния жалбоподател и настоящ касационен ответник Тед-Бед ЕАД, е направено искане за обявяване нищожността на акта, макар и по съображения, различни от изложените от съда. По това искане, както и по представените в тази връзка доказателства, касаторът заинтересована страна в първоинстанционното производство, е взел отношение, включително като е подкрепил изразеното от страна на процесуалния представител на председателя на ПВ становище. В съдебното заседание, проведено на 12.04.2023 г., на страните е дадена възможност за изразят становище по доказателствените искания, включително тези във връзка с твърденията за нищожност на акта, както и да представят допълнителни доказателства. Заинтересованата страна ЕТ С. Г. Д., чрез процесуалните си представители е заявила, че няма да сочи други доказателства и няма други доказателствени искания, извън това за повторна експертиза, което не е уважено от съда. В нарочно становище от 19.04.2023 г. тази страна е посочила, че видно от завереното за вярност с оригинала копие на решението същото съдържа визуализация на използваните КЕП, поради което счита, че решението на състава по спорове е надлежно подписано от всички петима негови членове с квалифицирани електронни подписи в съответствие с чл. 9, ал. 2, т. 3 НРСЗПРПМ.
Следователно несъстоятелни и вътрешно противоречиви са твърденията на касотора за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателства и формирането на фактическите и правните изводи на последнияпри положение, че и самият той се позовава на тях за обосноваване на собствената си теза. Касаторът счита, че волята на административния ръководител на Патентно ведомство е ясна и тя не се променя от визуализирания върху хартиен носител час на подписване на заповедта. Дори да се приеме, че този довод на касатора е основателен, то от това само следва, че положеният електронен подпис на председателя на ПВ, визуализиран върху хартиения препис на създадения първоначално в електронна форма документ, е валиден. Оттук следва, че визуализираните данни за автора, датата и часа на полагането също са такива. По аргумент от същото основание, положените електронни подписи, респективно данните за датата, часа и авторството, върху решението на специализирания състав по спорове, също са валидни. Тези данни не се компрометират от визуализацията им върху документа, без оглед формата, в която същият се представя в съдебното производство. Съгласно чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно в административното съдебно производство по силата на чл. 144 АПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната. Касаторът е изразил съгласие с начина на представяне на изисканото доказателство, като в становището си от 19.04.2023 г. е заявил, че следва да бъдат изпълнени указанията на съда, и не е оспорил електронния документ, доколкото и обективираното в него решение е благоприятно за него.
По изложените съображения, като е изградил изводите си въз основа на представените от административния орган заверени преписи на хартиен носител на документи от административната преписка, включително оспореното пред него решение на специализирания състав по спорове, първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Искането за заличаване регистрацията на полезен модел се разглежда от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 2 с.з., съгласно чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗПРПМ. В съответствие с разпоредбата на чл. 82, ал. 1 ЗПРПМ, за осъществяване на предвидените в закона дейности в Патентно ведомство се създават задължително звена, изпълняващи функциите по експертиза на обектите на индустриална собственост (т. 1), спорове (т. 2), юридическа дейност (т. 3), патентноинформационна и издателска дейност (т. 4). Споровете се разглеждат от специализирани състави по спорове, определени от председателя на ПВ за всеки конкретен случай и включват служители от звеното по чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ (чл. 57, ал. 1). Ал. 2 на същия член определя и законния състав на специализирания състав - решенията по споровете по чл. 55, ал. 2 ЗПРПМ се вземат в състав от петима експерти, двама от които са юристи. Производството по разглеждане на спора се провежда по реда на чл. 58 ЗПРПМ във вр. чл. 25 НРСЗПРПМ. Решението на специализирания състав по спорове е окончателно, но подлежи на утвърждаване от председателя на ПВ (чл. 58, ал. 6 ЗПРПМ). Законът въвежда и специални изисквания към служителите на ПВ, които вземат окончателни решения по спорове съгласно чл. 83, ал. 2 ЗПРПМ - за държавни експерти, които вземат решения по заявките за обектите на индустриална собственост или окончателни решения по спорове, се назначават само лица, които имат завършено висше образование и патентноправна специализация; практика в експертизата не по-малко от три години и положен изпит в ПВ при условия и по ред, определени с акт на председателя на ПВ.
Съвкупният анализ на посочените разпоредби води до извода, че за да бъде законно проведено производството по разглеждане на искане за заличаване регистрацията на полезен модел, каквото е разглеждането в случая, назначеният със заповед на председателя на ПВ специализиран състав, следва да включва компетентни по чл. 83, ал. 2 ЗПРПМ служители на ПВ от звеното по спорове, двама от които са юристи.
Съгласно чл. 20 от Устройствения правилник на Патентното ведомство на Република България, издаден от председателя на ПВ, обн. ДВ. бр. 61 от 24 юли 2018 г., в сила от 01.08.2018 г. (УППВРБ), специализираната администрация е организирана в три дирекции, както следва: дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни"; дирекция "Експертиза и опозиция на марките и географските означения"; дирекция " Спорове и административнонаказателна дейност". В чл. 23, т. 6 УППВРБ е посочено, че дирекция "Спорове и административнонаказателна дейност" разглежда и изготвя становища/решения по искания за заличаване регистрацията на полезни модели и промишлени дизайни. Структурата, числеността и разпределението на администрацията по структурни звена, също е утвърдено с УППВРБ чл. 11, ал. 3 и приложението към него.
По делото не е спорно, че последната заповед за назначаване на специализиран състав, който да разгледа искане с вх. 70106295/16.11.2018 г. за заличаване регистрацията на ПМ с рег. 2121 Дървена основа на еднолицев матрак, издадена на основание чл. 57 ЗПРПМ, е Заповед З-81-(1)/23.02.2022 г. на председателя на ПВ. С нея е отменена Заповед З-506-(1)/08.06.2021 г. за назначаване на състав по спора, която отменя Заповед 737/11.09.2020 г., а тя от своя страна Заповед 695/30.11.2018 г. на председателя на ПВ. Видно от съдържанието на заповедите е, че в състава са извършвани промени, което е допустимо действие и се извършва със заповед на председателя на ПВ, съгласно чл. 8, ал. 4 НРСЗПРПМ. Към датата на последната заповед - Заповед З-81-(1)/23.02.2022 г., съставът включва трима държавни експерти, сред които е и М. Т., както и двама юристи, което е в съответствие с изискването на чл. 57, ал. 2 ЗПРПМ.
По делото не са налице данни дали включените в състава на назначения с посочената заповед специализиран състав за разглеждане на искане с вх. 70106295/16.11.2018 г. експерти, са служители на звеното по спорове, в съответствие с изискването на чл. 57, ал. 1 във вр. чл. 55, ал. 2 и чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ. Такъв извод може да се направи само по отношение на експерта М. Т., доколкото от председателя на ПВ са издавани заповеди по реда на чл. 83 ЗДСл, за преместването й от дирекция Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни в дирекция Спорове и административнонаказателна дейност, с оглед участието на лицето в проведеното по реда на чл. 20, ал. 6 НРСЗПРПМ заседание на специализирания състав с поканване на страните от 08.07.2021 г. (Заповед ІІІ-119/07.07.2021 г.), както и с оглед вземане на решение от специализирания състав Заповед З-226(1)/12.05.2022 г. Няма спор, че при служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация. В тази връзка, основателно съмнение за законността на състава още към момента на назначаването му, с оглед коментираните по-горе изисквания на ЗПРПМ, буди фактът, че един от включените в него служители на ПВ, не е служител на звеното по спорове. В тази връзка, дори сами по себе си двете заповеди, издадени на основание чл. 83 ЗДСл, с които с оглед посочените нужди, временно бива преместена М. Т. в звеното по спорове, да са законно издадени, това не променя факта, че към момента на назначаване на специализирания състав със Заповед З-81-(1)/23.02.2022 г., същата не е била назначена в дирекция Спорове и административнонаказателна дейност, поради което назначаването на специализирания състав не удовлетворява изискванията на чл. 55, ал. 2, т. 2 вр. чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ. Това е така, на първо място, защото Заповед ІІІ-119/07.07.2021 г. има временно действие за срок от един ден, считано от 08.07.2021 г., поради което към датата на издаване на последната заповед за определяне на специализирания състав, същото е изчерпано и няма данни за издаването на заповед по реда на чл. 83 ЗДСл към 23.02.2022 г. На следващо място, издадената впоследствие друга заповед по чл. 83 ЗДСл тази от 12.05.2022 г. също е за срок от един ден, считано от 12.05.2022 г. и причината за издаването й е именно необходимостта експертът М. Т. да е член на звеното по спорове за целите на вземане на решението по искането за заличаване на ПМ с рег. 2121. Незаконният състав води до постановяване на решение от некомпетентен орган.
Дори да се допусне, че към момента на назначаване на състава по спорове с последната Заповед З-81-(1)/23.02.2022 г. на председателя на ПВ, е било допустимо включването в състава на експерти, които не са служители на звеното по спорове по чл. 82, ал. 1, т. 2 ЗПРПМ, стига към момента на вземане на решението всички включени в състава експерти да са такива служители с оглед издаването на заповед за преместване по чл. 83 ЗДСл, то правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай решението на специализирания състав по спорове е взето в незаконен състав.
В съответствие с чл. 6 от Закона за електронното управление (ЗЕУ), административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да използват информационни системи, които отчитат единно време, по стандарт, определен с наредба на Министерския съвет. Вътрешният оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите се уреждат с наредба на Министерския съвет, като лицата по чл. 1, ал. 1 ЗЕУ, разработват въз основа на общите правила и свои правила за вътрешен оборот на електронни и хартиени документи, съответстващи на спецификата и особеностите на дейността и структурата им. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за обмена на документи в администрацията , ръководителите на администрациите осигуряват разработването и внедряването на административна информационна система (АИС) в ръководените от тях администрации, която осигурява поддържането и обработката на данните за оборота на електронни документи и документи на хартиен носител при предоставянето на административни услуги и изпълнението на административни процедури. Съгласно ал. 5 на същия член, създаването на електронните документи в администрацията се осигурява със средствата на АИС или на външни програмни приложения.