Решение № 2338 от 6.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Сърце и мозък (УМБАЛ Дева Мария) ЕАД, [ЕИК], чрез пълномощника адвокат Кукушева, срещу решение 2904 от 28.04.2022 г., постановено по административно дело 3015/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу заповед за налагане на санкции РД-25-245/15.02.2021 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да му се присъдят деловодните разноски. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса Бургас, действащ чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Демирева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания съдебен акт, за който предлага да бъде потвърден. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 15.02.2021 г., чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ по договор с НЗОК, на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. (Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23 декември 2019 г. за медицинските дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020-2022 г.), са наложени десет санкции финансова неустойка от по 200 лв., в общ размер 2000 лв., за нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7 от ЗЗО и чл. 30, т. 5 във връзка с чл. 344, ал. 1, т. 1 и чл. 350 от НРД за МД за 2020-2022 г., състоящи се в неправомерно изискано доплащане от пациенти. В два от случаите (по т. 1 и т. 2) от здравноосигурени лица (ЗОЛ), хоспитализирани по спешност в отделението по кардиохирургия по клинична пътека (КП) 119 Оперативни процедури при комплексни сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално кръвообращение, е било изискано доплащане в размер на 900 лв. за допълнително поискана медицинска услуга избор на екип за извършване на оперативна интервенция. В останалите случаи, описани в т. 3 т. 10, от всяко от посочените ЗОЛ, хоспитализирани в отделението по кардиохирургия по КП 119 Оперативни процедури при комплексни сърдечни малформации с много голям обем и сложност в условия на екстракорпорално кръвообращение (т. 3 - т. 7) или по КП 116 Оперативно лечение на сърдечни заболявания в условията на екстракорпорално кръвообращение. Минимално инвазивни сърдечни операции при лица над 18 години. (т. 8 т. 10), е било изискано доплащане в размер на 50 лв. за медицински консуматив гръден пояс. Санкциониращата заповед е мотивирана от издателя си, издадена е след надлежно извършена проверка от контрольори от РЗОК - Бургас, резултатите от която са обективирани в съставения от тях констативен протокол, срещу който лечебното заведение е възразило, но по възражението му преди издаване на заповедта не се е произнесла арбитражна комисия поради несформирането й в срок въпреки поканата за това (чл. 75, ал. 6 от ЗЗО). За да не уважи сезиралата го жалба срещу заповедта първоинстанционният съд е извел решаващ извод за нейната законосъобразност, като издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Решението е и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед. Противно на твърдяното от касатора, решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и обоснованост на правните изводи. Поради това касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт за правилен, а доколкото изложените съображения в подкрепа на този извод се споделят от настоящия съдебен състав, последният на основание чл. 221, ал. 2, изреч. второ от АПК препраща към мотивите на проверяваното решение. Във връзка с наведените от касатора доводи следва да се акцентира върху това, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил материално законосъобразни изводи, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, за които е изложил подробни съображения. Посочените в санкционната заповед 10 нарушения са надлежно установени и правилно квалифицирани от административния орган при спазване на дължимата процедура, а наложените за извършването на всяко тях съответни по вид и размер финансови санкции са съобразени с вида и тежестта на извършените нарушения съгласно чл. 413 от НРД за МД за 2020-2022 г., като размерът им е в минимума на нормативно определения диапазон, за което издателят на санкционната заповед надлежно се е обосновал. Направените от директора на РЗОК - Бургас фактически констатации и правни изводи, възприети и от съда, не са опровергани нито в административното, нито в съдебното производство. Съществено е да се отбележи, че и в десетте случая от пациентите са изискани недължими доплащания. Двама от тях са приети в условията на спешност, консултирани са за оперативна намеса в спешен порядък, поради което е недопустимо да бъдат включени в плановия оперативен график, и съответно възможността правомерно да им бъде изискано доплащане за избор на екип. От останалите осем е изискано да заплатят гръден пояс, при условие, че НЗОК заплаща на изпълнителя на медицинска помощ за комплексно лечение, от обхвата на което не е изключен посоченият медицински консуматив. Предвид изложеното касаторовата теза за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед за налагане на санкции не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Поради неоснователността на главното искане в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната му претенция за присъждане на деловодни разноски, а ответникът, за когото изходът от спора е позитивен, не е претендирал разноски, поради които такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение