Решение № 13888 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2018 г.

Решение № 13888 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2912/2018 г., III о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БУЛСАТ" ООД с ЕИК 831007919 против Решение № 7974 от 20.12.2017 г. постановено по адм. д. № 204/2016 г. по описа на Административен съд София - град, Второ отделение, 40 състав. Касационният жалбоподател излага доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. По релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК сочи, че претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, които произтичат от незаконосъобразни действия и бездействия на ответниците по делото - Агенция за ядрено регулиране и Национален център по радиобиология и радиационна защита. Поддържа, че първоинстанционният административен съд неправилно отхвърлил субективно съединените искови претенции срещу ответниците, като не приложил относимите материалноправни норми на закона и международните актове. Процесният инцидент, който станал на 14.06.2011 г. с радиоактивни вещества на фирма "Гитава" ООД, бил оценен от Агенцията за ядрено регулиране ("АЯР" или само "Агенцията") на "Ниво 4 – Авария с локални последствия". Случилото се било потвърдено и от международни експерти, които обективирали резултатите от проверката в доклад до МААЕ. Според ищеца, сега касационен жалбоподател, Агенцията не упражнила предварителен, текущ и последващ контрол върху дейността на "Гитава" ООД, който е задължена да осъществява по закон, вкл. и не контролирала лицензионната дейност на дружеството, с които бездействия станала причина за аварията. От своя страна вторият ответник - Национален център по радиобиология и радиационна защита ("НЦРРЗ" ), като принципал на главния здравен инспектор на Република България също не извършил посочените подробно в исковата молба действия по контрол върху безопасното управление на радиоактивните отпадъци на фирмата. Касационният жалбоподател изтъква, че е доказал фактическия състав на обективната отговорност на ответниците, а именно настъпилите имуществени вреди на дружеството, незаконосъобразност на действията и бездействията на юридическите лица, които са отговорни за неосъществения държавен контрол върху боравенето с радиоактивни съставки, причинно – следствена връзка между вредите и противоправното поведение на Агенция за ядрено регулиране и Национален център по радиобиология и радиационна защита. По същество моли и при наличие на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК съдът да отмени порочното първоинстанционно съдебно решение и да уважи предявените от дружество "Булсат" ООД искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Агенция по ядрено регулиране (АЯР) не изразява становище по жалбата. Ответникът – "Национален център по радиобиология и радиационна защита" чрез своя процесуален представител в писмено становище оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна и моли да се отхвърли като такава. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че касационна жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Исковите претенции на "Булсат" ООД против ответниците Агенция за ядрено регулиране и Национален център по радиобиология и радиационна защита първоначално са били предявени пред Софийски градски съд, който е компетентният съд да разгледа иска по чл. 137 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). С предявените искови претенции касационният жалбоподател цели да ангажирана гражданската отговорност на държавата за ядрена вреда, която счита, че се определя съгласно разпоредбите на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда, по която Република България е страна ). След повдигнат спор за подсъдност между Софийски градски съд и Административен съд София - град относно това кой съд е компетентен да разгледа исковите претенции на "Булсат" ООД, петчленен смесен състав на съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд с Определение № 1/7.01.2016 г., постановено по гр. д. № А-36/2015 г. по описа на ВКС е приел, че компетентен да разгледа исковите претенции е Административен съд София-град по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а не общия граждански съд, защото отговорността на държавата се обосновава с действия и бездействия на административни органи. С оглед така определената от смесения състав на съдии от ВКС и ВАС подсъдност, Административен съд София-град в обжалваното решение приема, че е сезиран със субективно съединени искове с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предявени от "Булсат" ООД (понастоящем в несъстоятелност) против Агенция по ядрено регулиране и Национален център по радиобиология и радиационна защита. Ищецът с исковата молба и допълнителни уточни молби по първоинстанционното дело претендира всеки един от ответниците да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинени му имуществени вреди от по 7 000 000 лева (седем милиона лева). Периодът, за които вредите са търпени, се уточнява от ищеца и той е от 16.06.2011 г. до датата на подаване на исковата молба – 29.04.2013 г. Фактическите твърдения на дружеството въз основа, на които очертава спорното материално право и черпи основание за предявените по делото искове, са следните: От ищцовото дружество се поддържа, че в непосредствена близост до мястото на инцидента има изградена консервна фабрика, в която то инвестирало огромни средства. С оповестяване на аварията, договорите с клиентите му за реализация на пресни плодове и зеленчуци били прекратени веднага, а собствениците на завода не смеели да ходят там. Претърпели финансови загуби, надхвърлящи многократно цената на иска, която определили по минималната сума, определена за обезщетение по Виенската конвенция (10 милиона долара). Сочи, че с оповестяване на аварията договорите с клиенти на дружеството жалбоподател били прекратени веднага. Вината на ответниците според ищеца е, че Агенцията за ядрено регулиране издала на базата на документи без да са извършени проверки, лиценз за извършване на дейността, а НЦРРЗ, че контролирал дейността на "Гитава" ООД и не извършвал задължителните за този вид дейност мероприятия и проверки, поради което твърди, че е предизвикана най-голямата ядрена авария на територията на Република България. Предвид изложеното ищецът намира, че нанесените на "Булсат" ООД имуществени вреди са в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията на ответниците. Излага твърдения, че са нарушени изискванията на Наредбата за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения, приета с ПМС № 187/28.07.2004 г., обн. ДВ, бр. 69/6.08.2004 г. Касационният жалбоподател поддържа, че на осн. чл. 4, ал. 6 от Наредбата, съответствието на външната граница на радиационнозащитната зона около ядрени съоръжения с критериите и изискванията по наредбата се преценява от председателя на АЯР в рамките на производството по одобряване на техническия проект на ядреното съоръжение. В случая такава преценка не е направена от АЯР по отношение на фирма "Гитава" ООД или е толкова неправилна, че е допуснато облъчване на територия, на която се намират предприятия на хранително - вкусовата промишленост. По същия начин била нарушена и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата, като председателят на АЯР допуснал нарушение и при съгласуването на специализирания подробен устройствен план по чл. 6, ал. 3, 6 и ал. 7 от Наредбата. Според ищеца отговорността на АЯР се обосновава с неизпълнение от страна на председателя на АЯР на правомощията си по чл. 98, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) да осъществява превантивен, текущ и последващ контрол върху "Гитава" ООД. След като председателят на Агенцията не изпълнил нормативно установените си контролни функции, то това било основание да се ангажира обективната отговорност на Агенцията. Ищецът поддържа, че размерът на обезщетението за имуществени вреди е формирано на базата на унищожаването на предприятието и на пропуснатите ползи с оглед на представените подробни изчисления за приходи, разходи по договора за износ на пресни плодове на стойност 10 000 000 щатски долара с най-голямата верига за хранителни стоки в Русия и справка за активите, които ще се бракуват. Вторият ответник - Националният център по радиобиология и радиационна защита, ищецът намира за отговорен поради това, че в процеса на работа е бездействал като не е контролирал боравенето с вещества от "Гитава" ООД, които са вредни за здравето на хората. В изпълнение на дадените указания на съда от ищеца на 3.09.2013 г. е депозирано допълнение към исковата молба (л. 105 и сл. по адм. дело № 4428/2013 г.), в което се уточнява, че цената на предявения иск за имуществени вреди срещу всеки един от ответниците, възлиза на 7 000 000 лева. Видно от мотивите изложени в Определение № 15056/12.12.2014 г., постановено по адм. д. № 15052/2014 г. по описа на ВАС, III отд., което е било задължително за първоинстанционния съд, исковата молба е приета за редовна по смисъла на чл. 127 ГПК. Фактическите твърдения на ищеца, които очертават спорното материално право, и чиято съдебна защита дири, сочат, че вредите се дължат на противоправни действия на ответниците по лицензирането и допускането на дейността на "Гитава" ООД, довела до възникване на ядрена авария. Позовава се и на противоправно бездействие, изразяващо се в неупражняване от ответниците на контролни правомощия, съгласно чл. 98 ЗБИЯЕ. По – конкретно сочи, че имуществени вреди под формата на пропуснати ползи се изразяват и в прекратяване на договорите за реализация на пресни плодове и зеленчуци. В съдебно заседание предявените искове се поддържат и от процесуалния представител на ищеца. При така посочения предмет на исковите претенции, се установяват следните факти: Видно от публикация на интернет страницата на АЯР (www. bnra. bg, л. 18 от адм. д. № 4428/2013 г. на АССГ) на 14.06.2011 г. в гр. Стамболийски пет лица от персонала на фирма "Гитава" ООД са преоблъчени при извеждане на високоактивен елемент (метален прът с дължина 1 м и диаметър 25 мм, съдържащ 5 източника кобалт – 60 – сумарна активност 137 ТВq ). Аварията е съобщена от АЯР след два дни, а след това е представен като инцидент. За случилото се е уведомена Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), която чрез изпратени представители на място е направила допълнителни изследвания. Извършените процесуални действия от управителите на дружеството ищец "Булсат" ООД са потвърдени с молба на синдика Р. Милошев (л. 403 по адм. д. № 204/2016 г.). По делото се представя доклад от 21.06.2011 г. на проф. П. Гурлемон на английски език и в превод на български относно инцидента в гр. Стамболийски, който описва случилото се непосредствено близо след дата 14.06.2011 г. Видно от тристранен договор за сътрудничество и съвместна дейност от дата 1.02.2011 г. сключен от една страна от "Джи би ти Аксутик" ЕООД с ЕИК 121201881 като възложител, от втора страна "Булсат" ООД с ЕИК 831007919 като изпълнител и от трета страна Т. Комитова като производител, на осн. чл. 1 от него, страните декларират намерението си за сътрудничество и съвместна дейност в областта на хранително вкусовата промишленост, по–специално преработка на пресни плодове и зеленчуци по изискванията на прясно - охладена продукция и продажба в супермаркети в ЕС, Руската федерация и България. Според чл. 2 от рамковия договор за сътрудничество между тези три страни, за извършваните дейности за всеки конкретен случай се сключва договор като се определят страните: възложителя, производителя и изпълнителя и се уточняват конкретните им задължения. Договорът е сключен с модалитет, а именно със срок на действие - една година от датата на подписването му. По силата на него ищецът, сега касационен жалбоподател се е задължил да предостави собственото си предприятие за охлаждане на пресни плодове и зеленчуци на адрес гр. Стамболийски ул. "Тупик" № 1, представляващо складова база от 25016 кв. м., за целия срок на договора, с точна дефиниция на задълженията описани в анекс № 2 към този договор. Също така на осн. чл. 4. 1 "Булсат" ООД като изпълнител е длъжен да предостави всички разрешителни за осъществяване на производствената дейност за срока на договора, да осигури производствен персонал, по чл. 4. 2. да предостави техническа поддръжка на обекта, както и по чл. 4. 3. се задължава да предостави регулярни доставки на суровини за производството по план графика на възложителя, подробно описани в анекс № 2. Видно от чл. 8 от договора на "Булсат" ООД се полага чиста печалба в размер на 60 % от цялата печалба след облагане. С анекс № 2 от 1.02.2011 г. изпълнителят се задължава по чл. 3 да прехвърли собствеността и предаде на възложителя стоката, описана в анекс № 1 по спецификация към анекс № 1. Възложителят е длъжен в този случай да заплати цената на стоката и да я приеме. По анекс № 1 - чл. 2 страните приемат план – график и продукти за осъществяване на договора да сътрудничество и анекс към него. В чл. 2. 1. от анекс № 1 страните са се договорили за количеството на продуктите, които ще се складират по месеци за срока на договора. По чл. 1 от анекс № 3 "Булсат" като изпълнител трябва да достави стока, която да съответства по количество, качество и описание на предвиденото в Спецификация № 1 към анекс № 1. От своя страна "Джи би ти акустинг" ООД се е задължило да продава на дружество "Тандер" стока. За установяване на облигационните отношения между тези страни ищецът е представил договор от 23.04.2010 г. (л. 70 от адм. д. № 4428/13 г. по описа на АССГ). Видно е от Удостоверение № 02 от 26.10.2010 г. издадено на осн. чл. 22б от Закона за храните от заместник министър на здравеопазването, че дружество "Гитава" ООД е регистриран за извършване на дейност "Облъчване на храни с източник на йонизиращо лъчение в стационарна промишлена гама – облъчвателна уредба "Калина", на адрес ул. "Христо Ботев" –продължение, гр. Стамболийски, обл. Пловдив. Удостоверението е със срок на валидност до 17.03.2013 г. На дата 3.07.2013 г. с ново Удостоверение издадено от Министерството на здравеопазването е продължено извършването на същата дейност за срок до 9.05.2018 г. По делото е прието като доказателство и анкетна карта за инспекция на радиационни съоръжения, облъчващи храни издадена от Министерство на здравеопазването, в която са посочени процедури за валидизиране на дозата на технологичния процес, при боравене с гама облъчвателната уредба "Калина" на фирма "Гитава" ООД. Съгласно последваща анкетна карта издадена от Министерство на здравеопазването (л. 242 от адм. д. № 4428 от 2013 г. по описа на АССГ) на дружество "Гитава" ООД след датата на инцидента, на дата 25.04.2013 г. от Националния център за радиобиология и радиационна защита е извършена проверка на гама облъчвателна уредба "Калина", като последната проверка според картата е от 25.10.2012 г. С писмо изх. № РД - 02 – 07 - 61 от 16.06.2011 г. на директора на Националния център за радиобиология и радиационна защита е посочено на главен държавен здравен инспектор, че на 14.06.2011 г. е настъпила радиационна авария в гр. Стамболийски, в облъчвателя на фирма "Гитава" ООД. За случая е уведомен аварийния център на АЯР. С писмо от 25.07.2011 г. председателят на АЯР е поискал от директора на НЦРРЗ, във връзка с чл. 7, ал. 1 и ал. 2, и чл. 23 от Наредба № 29 от 16.05.2005 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, да представи експертни заключения за медицинска пригодност за работа на лицата от фирма "Гитава" ООД. Видно от удостоверение за медицински преглед № 1478 от 12.07.2011 г. и № 1479 от 12.07.2011 г. лицата Ц. Станинска и Г. Ряшев са непригодни за работа в среда на йонизиращи лъчения по т. 12 от Списъка на медицинските противопоказания за работа в среда на йонизиращи лъчения . Поради това със заповед № ИУ -09-02/24.01.2012 г. на директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита е отнето удостоверението за правоспособност на Г. Ряшев, а със заповед № ИУ -09-01/24.01.2012 г. на директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита съответно е отнето удостоверението за правоспособност на Ц. Станинска. С Удостоверение за проведен медицински преглед № 1480 от 12.07.2011 г. на завеждащ секция при НЦРРЗ е посочено, че лицето В. Сечкарьов работещ в "Гитава" ООД също е непригодно за работа в среда на йонизиращи лъчения. С доклад вх. № РД – 02 – 09 - 11 от 9.08.2011 г. на АЯР до директора на НЦРРЗ е упоменато за станалия ядрен инцидент на 14.06.2011 г., като е конкретизирано, че той е осъществен в момент на дозареждане на ГОУ "Калина". Прието е в доклада на този ответник и, че предварителната оценка на инцидента по скалата на ИНЕС на МААЕ (Международна агенция за атомна енергия) е "ниво - 3". Ответникът Национален център за радиобиология и радиационна защита е възразил, че не е пасивно легитимиран да отговоря по предявения срещу него иск, тъй като не му е било възложено да осъществява контрол на общественото здраве. За това обстоятелство страната представя заповед № РД -09-89 от 21.03.2005 г. на министъра на здравеопазването. Видно от т. 4 от заповедта Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) - Пловдив, извършва контрол за спазване изискванията за защита на лицата от въздействието на йонизиращите лъчения и на територията на общ. Пазарджик. На нейна територия именно е станал инцидента в гр. Септември. Ответникът Национален център за радиобиология и радиационна защита по т. II от заповедта, извършва контрол за защита на лицата на обекти с национално значение – ядрена енергетика, експериментални ядрени реактори, обекти на бившия уранодобив и национални хранилища за радиоактивни отпадъци. По делото пред Административен съд София-град е представено писмо № 3675 от 16.05.2016 г. на Окръжна прокуратура Пловдив, според което срещу лицата В. Сечкарьов и Ц. Статинска, работещи по-рано във фирма "Гитава" ООД, са образувани следствени дела за извършено престъпление по чл. 365и, б. "б", предл. 1 вр. с чл. 356з от НК. С определение от 21.04.2016 г. съдът е допуснал изслушването на единична СТЕ с участието на вещо лице П. Тодоров. Видно от заключението (л. 159 и сл. от адм. д. № 204/2016 г. по описа на АССГ) вещото лице сочи, че по делото няма обстоятелства, които да предполагат разхерметизиране на закрития радиоактивен източник, поради което не е възможно радиоактивно замърсяване на помещението или на територии извън него. На въпрос № 2 относно това на какво разстояние достига лъчението от закрит източник на кобалт 60, с изчислена активност към момента на аварията – 14.06.2011 г., вещото лице посочва, че теоретично действието на всеки радиоактивен източник е безкрайно. В реалните условия на аварията разпределението на мощността на ефективната доза е в зависимост от разстоянието по представени параметри в таблица към заключението му. Изчисленията на вещото лице са направени за линеен радиоактивен източник, суперпозиция от 5 точкови източници с обща активност 3710 Ci (3 71 kCi ) поставен на помещение от бетон с дебелина па стените 40 см. Видно от таблицата, която пояснява отговора на този въпрос на около 200 м от източника, лъчението става сравнимо с естествения радиационен фон (0, 10 - 0, 50 pSv/h). Във връзка с поставен от касационният жалбоподател въпрос дали има възникнали последствия за населението или околната среда след облъчването на работниците на 14.06.2011 г., вещото лице дава утвърдителен отговор, според разстоянието, на което хората се намират и продължителността на облъчването. Вещото лице Тодоров заключава, че погълната доза за обекти на околната среда в близост до сградата при същите условия е около 4000 j-tGy. За облъчване на околна среда няма норми, стойностите се сравняват с предизвиканите от естествения радиационен фон. За една година погълнатата доза от фотонната компонента на естествения фон е около 1300 цОу, т. е. допълнителната доза е около 3 годишни дози в района, непосредствено граничещ със стените на помещението на аварията. За по-големи разстояния годишната доза е по-ниска от предизвикваната от естествения радиационен фон. Относно същността на инцидента на 14.06.2011 г. и по – точно дали представлява ядрена авария, вещото лице Тодоров обяснява, че има сериозни последствия за присъствалите в помещението. Причината за него е технологична грешка при боравене с радиоактивните вещества - изваждане на активен елемент вместо имитатор от защитния контейнер, сторено от служителите на фирма "Гитава" ООД. Вещото лице изготвило СТЕ в констативно - съобразителната част на това заключение посочва, че уредът "Калина" е закрит радиоактивен източник UK 3332. Сочи на лист 262 от делото по т. 5 че, цит. "При разглеждане на последствията върху населението и околната среда трябва да се има предвид, че те освен при много високи дози, имат вероятен характер - т. с. може да се определи степента на вероятност от някакво увреждане, но тази вероятност не може да се персонализира." В съдебно заседание на 10.11.2016 г. вещото лице П. Тодоров добавя, че в сертификата на производителя не е посочена номиналната активност на инсталацията, но това е сторено в доклада на проф. Гурмелон. В същото съдебно заседание вещото лице пояснява и, че ако в рамките на 5 метра около помещението са се намирали хора, то те са получили от порядъка на 3300 микросиберта което би довело до вероятност от фатален рак от 1, 7 на 10 000 души. По отношение на околната среда, нямало никакви последици за почва, води, растения и животни. Процесуалният представител на "Булсат" ООД е оспорил заключението на единична СТЕ и е поискал от съда да допусне допълнителна, като на вещото лице се поставят и допълнителни въпроси, а именно след като се запознае с доклада на АЯР и съдържащите се в него данни за срока на облъчване, да направи нови изчисления относно дебелината и вида на стената, на помещението, където е станал инцидента. За установяване на релевантните за спора факти, съдът е разпитал свидетели и е събрал гласни доказателства. В открито съдебно заседание по делото на 10.11.2016 г. съдът е изслушал свидетеля М. Иванова, която свидетелства за лично възприети факти и има преки впечатления от инсталацията на "Гитава". Има компетентност в областта на атомната физика. Свидетелката е работила 44 години като физик в местата, свързани с радиационна обработка на храни и други материални, и контрол на радиационни технологии. Лицето понастоящем е завеждащ лаборатория в НЦРБРЗ. Към момента на инцидента била завеждащ лаборатория "Облъчени храни". От показанията й се установява, че облъчвателната уредба на "Гитава" ООД е промишлен облъчвател на две нива. На долното ниво се извършва облъчването на продукцията, на горното ниво е зала за склад и операторна зала. Източниците са в контейнер, който се спуска в облъчвателната камера под нулевото ниво. Облъчвателят е съставен от няколко облъчвателни единици. Те са сборни единици от няколко кобалтови източници. Кобалтовите източници са цилиндри кобалт 60, тройно капсулован и поставен в облъчвателна единица. Съхранението се извършва в контейнер от олово. Тройното капсуловане е специална заварка. Целта е да няма разпрашаване на източника в околната среда. Облъчвателната уредба се използва за облъчване на различни материали и издалия - радиационна обработка на храни, стерилизация на медицински изделия за еднократна употреба, медикаменти и др. Има голям набор от радиационни технологии за обработка на храни за кореноплодни срещу прорастване и за удължаване срока на годност. Обработват се пресни плодове и зеленчуци за удължаване срока на годност, пилешко срещу салмонела, билки, подправки, сушени плодове, зеленчуци. Има технологии за стерилизация. Прието е обработката на храните да е до 10 000 грея. Това е висока доза, служеща за унищожаване например на микроорганизми и инсекти. Колкото по-ниско е развит организмът, толкова повече радиация е необходима за унищожаването му. Фатална за човека е доза до 10 рея. Над 3 рея става опасно за здравето на човека. Сочи, че източникът в облъчвателната уредба на "Гитава" не може да предизвика облъчване вътре и вън. Свидетелката описва инцидента като човешка грешка, тъй като били сбъркани сборните единици и вместо да извадят празен, служителите на "Гитава" извъдили зареден източник. Според свидетелката в този случай не е имало включен дозиметричен апарат, който да даде сигнал, че е повишена радиацията. Грешката била установена, за не повече от 15 минути. Последиците били за хората, нямало радиоактивно замърсяване. В същото съдебно заседание съдът е разпитал и свидетеля И. Пеянков, който е лекар, специалност радиационна хигиена. Работил е в лаборатория по радиационни изследвания, а към датата на разпита е служител на НЦРБРЗ. Центърът имал задължение съобразно случилото се да изследва здравния статус на пострадалите. При радиационен инцидент се уведомява АЯР. В конкретния случай не били компетентни относно контрола върху предприятието на "Гитава", тъй като отговорно било РЗИ – Пловдив. Първоинстанционният административен съд е приел и окончателен доклад на АЯР относно оценка по ИНЕС на инцидента с гама – облъчвателна уредба "Калина" в "Гитава" ООД. Според доклада (на л. 276 от делото) времето, през което персоналът е бил подложен на облъчване, е 25 - 30 мин. Посочено е в доклада, че въз основа на факта, че едно лице е получило доза от 5, 63 Gy /над 50 % вероятен летателен изход) събитието е оценено на "ниво 4 – Авария с локални последствия", което е окончателната оценка по скалата на ИНЕС. Видно от допълнителното заключение на единичната СТЕ вещото лице Тодоров е посочило, че за 30 минути облъчване съответстващите на това дозово поле потенциални дози за околната среда са различни в зависимост от разстоянието до обекта. Само за сравнение сочи, че за населението дозово поле като това на инцидента, което се намира на 5 метра е 9944 единици, а за околната среда 12430 (л. 298 от адм. д. № 204/2016 г.). Вещото лице поддържа, и че последствия за лицата би имало, ако са престояли в близост до установката на 15 м. Погълнатите от околната среда дози нямат последствия за нея, защото нейните елементи са по – малко чувствителни от човешкия организъм. С молба по делото от 09.02.2017 г. ищецът допълва и уточнява претендираните от него имуществени вреди (л. 325 от адм. д. № 204/2016 г.). Твърди се в молбата, че дружеството е собственик на предприятие, което се намира в недвижим имот, съседен на имота на "Гитава" ООД. След аварията предприятието е негодно да се ползва, поради облъчването му с радиация в резултат от процесната авария (уточнение на вредите на л. 328 от адм. д. № 204/2016 г.). Поради това пазарната стойност на предприятието се явява вреда (щета) за ищеца, която следва да се репарира от ответниците. В подкрепа на твърденията си представя договор за покупко – продажба на недвижим имот акт № 193 том 13, рег. № 9954 дело № 2268 от 28.12.2006 г. на Нотариус с Район на действие РС гр. Пловдив. С него Б. Тевекелиев продава на "Булсат" ООД следния недвижим имот: УПИ VIII - отреден за производствени и складови дейности, от кв. 96 по регулационния план на гр. Стамболийски от 1996 г. с площ от 25, 015 кв. м., находящ се в гр. Стамболийски, при граници: от север – УПИ VII – производствени и складови дейности, улица "Тупик", от юг УПИ - III – производствени и складови дейности, от изток – УПИ – VII – производствени и складови дейности, от запад - УПИ – III - производствени и складови дейности, ведно с построените в описания имот сгради: двуетажна масивна стоманобетонна сграда със застроена площ от 770 кв. м. с височина на сградата 6 м., както и масивни жилищни сгради, масивни жилища, навес, подробно описани в нотариалния акт. Имотът е в непосредствена близост до площадката на "Гитава" ООД. Правото на собственост на дружеството не е оспорено от ответниците по делото. Няма спор по делото пред първата инстанция, че дружеството е предоставило именно този имот по силата на тристранния договор, да се ползва за целите на договореното между страните по него. Касае се за имота му в гр. Стамболийски ул. "Тупик" № 1, представляващо складова база от 25016 кв. м., за целия срок на договора, с точна дефиниция на задълженията описани в анекс № 2. Според съдържащия се по делото оценителски доклад (на л. 332 от адм. д. № 204/2016 г.) към датата на неговото изготвяне – 23.08.2016 г. собственият на ищеца недвижимият имот по нотариалния акт представлява производствена база, разположена в УПИ - VIII "за производствени и складови дейности" ведно с построените в имота сгради. На стр. 10 от доклада е посочено, че крайната пазарна стойност на оценявания обект се извежда от претегляне на стойностите по метода на възстановителната стойност (вещен метод) и метода на приходната стойност в съотношение 20 % към 80 %. Тези 20 % се изразяват в сумата от 293 428 лв., а съответно 80 % в размер на 1 695 605 лв. Общата пазарна стойност възлиза на 1 989 033 лв., а след закръгляне съответно 1 989 000 лв. По делото е допусната и изслушана единична съдебно – счетоводна експертиза с участието на вещото лице С. Николов (л. 386 от делото). Ищецът при поставянето на задачите допуснати с определение от 24.03.2017 г. по молба от 9.02.2017 г. (на л. 325 – л. 328) е поискал вещото лице да работи по материалите по делото, счетоводството на ищеца и публични източници и да посочи средната цена на едро на килограм череши и грозде за периода 1.05.2011 г. – 31.12.2011 г., съответно средната пазарна цена на едро на щайги вид "5 килограма с плик в периода 1.05.2011 г. -31.12.2011 г., както и какви са били сумите по общите разходи на ищеца за всеки един от месеците март 2011 и април 2011. Вещото лице не е изпълнило в цялост поставената му от ищеца задача, тъй като дружеството не е снабдило същото за целите на експертизата с първични и счетоводни документи и счетоводни записвания. Заключението на единичната и първоначална ССЕ се основава на данните от НСИ за средната пазарна цена на едро на цена производител за тон череши за процесния период, която възлиза на 1501, 58 лв., за третото тримесечие е 985, 36 лв., а за 2011 г. е 1343, 52 лв. За десертното грозде от НСИ цената за един тон е била през третото тримесечие 524 лева, през четвъртото 390, 50 лв., а през 2011 г. съответно 422, 54 лв. Относно средната пазарна цена на едро на щайги вид "5 килограма с плик", вещото лице е направило проучване в търговската мрежа на супермаркетите ("Билла", "Фантастико", "Т - маркет", "Кауфланд", където се продават процесните стоки – череши и грозде). Ищецът в последното по делото съдебно заседание е поискал изслушване на съдебно–счетоводна експертиза и след представяне на необходимите доказателства на съда, но съдебната инстанция е оставила без уважение доказателственото му искане. При така описаната фактическа обстановка първоинстанционният административен съд достига до правен извод, че исковите претенции на "Булсат" ООД са неоснователни, тъй като не е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за да бъде ангажирана обективната отговорност на ответниците. Решението е неправилно. Дружество "Гитава" ООД е носител на лицензия за работа с източници на йонизиращи лъчения и на лицензия за превоз на радиоактивни вещества, както и две разрешения - за временно съхраняване на радиоактивни вещества и за временно съхраняване на транспортнозаряден контейнер от обеднен уран. Въз основа на издадените му лицензии и разрешения дружеството е осъществявало дейност по облъчване на храни в собствената си гама - облъчвателна установка (ГОУ) "Калина", находяща се в гр. Стамболийски. Ответникът АЯР признава, че във връзка с инцидента с ГОУ "Калина" лицензия серия И-80255, рег. № 02425, издадена на "Гитава" ООД е била спряна до извършване на пълно обследване и отстраняване на причините, довели до възникване на инцидента. От данните по делото описани по – горе се установи, че дружеството дори и след инцидента не е било с отнето разрешение, за работа с източници на йонизиращи лъчения. На дружеството е издадено последващо Удостоверение № 02/3.07.2013 г. с идентично съдържание, със срок на валидност до 9.05.2018 г. по делото. Лицензията на АЯР обхваща дейности по конфигурация на панорамния облъчвател с три линейни елементи, заредени с радиоактивни източници, които са разположени симетрично в 3 гнезда по окръжност. В други 3 гнезда са поставени "имитатори" – линейни метални елементи без радиоактивни източници в тях. На 14.06.2011 г. при подготовка за дозареждане на ГОУ "Калина" с нови източници е допусната човешка грешка, при която вместо "имитатор" от защитния контейнер е изваден линеен елемент, зареден с 5 на брой източници Co-60 (обща активност 137 TBq към 14.06.2011 г.). В резултат на това пет лица от фирма "Гитава" са преоблъчени при извършване на манипулации с погрешно извадения високоактивен линеен елемент, продължили около 5 – 10 минути, преди да бъде прибран обратно в защитния контейнер. По оценка на НЦРРЗ и експерти от Франция индивидуалните дози, получени при тези манипулации, са над 1 Gy, като за едно от лицата погълнатата доза е около 5 Gy. Преоблъчените пет лица от фирма "Гитава" са подложени на медицински изследвания и лечение във ВМА и болницата "Перси" във Франция. 30 дни след инцидента един от пострадалите получава внезапно инфаркт и умира. Според заключението на лекарите от ВМА това няма пряка връзка с облъчването, получено при инцидента(информацията е публично достъпна и на интернет адрес на АЯР: http: //www. bnra. bg/bg/emergency/20110729). По данните от делото не се установява капсулите на "Калина" да се разхерметизирани, те не са и напускали сборния елемент, който се явява втора защитна обвивка. Липсата на разхерметизиране обаче на капсулата не сочи на безпротиворечив извод, че е нямало и възможно засягане с йонизиращи лъчения на помещението или територията извън него, в близост до която е и производствената база на "Булсат" ООД. Не следва да бъдат кредитирани изявленията на вещото лице изготвило заключението на СТЕ относно обстоятелството, че погълнатите дози от населението след инцидента за време от 5 до 10 минути, не създават риск. Изводът се обосновава с публикацията на АЯР на интернет сайта на агенцията. Доколкото в нея се сочи, че служителите на "Гитава" са били облъчвани около 5 – 10 минути, преди да бъде прибран обратно в защитния контейнер и са последвали смъртни случаи, то именно времето от 10 минути създава реален риск за живота и здравето на хората, в близост до извадения от защитния контейнер активен елемент вместо имитатор. Относно влиянието на инцидента върху околната среда в близост до сградата на "Гитава" ООД, следва да се сподели установеното от първоинстанционния съд, а именно, че погълнатата доза за обекти от околната среда в близост до сградата при същите условия е около 4000 pGy. Което фактически означава, че за облъчване на околната среда няма норми, а стойностите се сравняват с естествения радиационен фон като за една година погълнатата доза от фотонната компонента на естествения радиационен фон е 1300 pGy, т. е. допълнителната доза е около 3 годишни дози в района, непосредствено граничещ със стените на помещението на аварията. Поради което радиоактивният източник със сигурност има сериозни последици не само за присъствалите в помещението, но и извън него. Заключението на СТЕ, в частта, в която е изтъкнато, че по отношение на околната среда няма последици, е невярно. Изводът се потвърждава от показанията на свидетелката Иванова, която има специални познания в областта на атомната физика и радиационна обработка на храни. Свидетелката има лични впечатления от облъчвателната система на "Гитава", поради което следва да се даде вяра на показанията й относно обстоятелството, че облъчвателната уредба се използва за облъчване на храни, пресни плодове и зеленчуци за удължаване срока на годност, както и животински продукти. Следователно интензивността на облъчването в продължение на 15 минути, след като е била от естество да причини смърт на пет души в близост до инцидента, на още по – голямо основание е засегнала и околната среда в близост до помещението. Свидетелката изрично пояснява, че в продължение на 15 минути не е имало и включен дозиметримчен апарат, който да даде сигнал, че радиацията е повишена. Ответниците, с оглед разпределената им доказателствена тежест, не са посочили доказателства относно извършени замервания на радиоактивността на мястото на аварията, преди и след нея, за да се установи със сигурност нивото на радиация и дали е в било в допустимите норми и за околната среда след случилото се на 14.06.2011 г., така както те твърдят (по – конкретно ответникът АЯР). Видно от представената по делото пред АССГ Окончателна оценка на инцидента с гама – облъчвателя "Калина", се касае за "Ниво – 4 – Авария с локални последствия" по скалата на ИНЕС. Необосновани са изводите на Административен съд София – град относно липсата на елементите на фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ относно ответника Агенция за ядрено регулиране. Отговорността, която се понася от държавата посредством юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите (чл. 204 АПК), намира своето проявление в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Общият принцип да не се вреди другиму е възприет и в специалния ЗОДОВ, като се касае за уреждане на правните последици от нарушаването й. Непозволеното увреждане следователно във вида, в който го представя чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е дефинирано именно чрез задължението за обезщетяване на вредите и основанието за неговото пораждане. За яснота следва да се отбележи, че производството по иска с пр. осн. чл. 137, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия е специално по отношение на общото исково производство по чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. По Закона за безопасното използване на ядрената енергия отговорността за ядрена вреда е лимитирана до 98 милиона лева, за разлика от отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който текст страната има право да иска пълна компенсация на причинените й вреди. В случая Административен съд София - град е сезиран със субективно съединени искови претенции по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Агенция за ядрено регулиране и Национален център по радиобиология и радиационна защита. Отговорността на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ предполага наличието на елементите от фактическия й състав, а именно: вреда – имуществена - под формата на пропуснати ползи или претърпени загуби, неимуществени вреди, която да е причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразен акт отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, при или по повод извършване на административна дейност. При кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма е допустимо исковото производство по този ред пред административен съд. Отговорността е на институцията поради противоправни действия на органа, във връзка с осъществяване на публична функция и власт на лицата, които са натоварени да вземат решения. При осъществяване на тази си дейност лицата, които изразяват волята на държавата, са длъжни да спазват законите, подзаконовите актове, както и актовете на международното право, които на осн. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България са част от вътрешното й позитивно право, също и правото на Европейския съюз. Задълженията на администрацията включват и спазването на защитените от закона абсолютни права на гражданите. Няма законова забрана, държавен орган, който е длъжен да осъществява контрол и надзор върху определен правен субект, да отговаря, ако в резултат на неупражняването на надзора и невземането на мерки, гражданите или юридическите лица са претърпели вреди от правните субекти, обект на държавен надзор. Законът не изисква друго освен действието или бездействието да е незаконосъобразно, независимо, че е извършено в изпълнение на един законосъобразен акт. Вредата трябва да е настъпила в резултат на упражнена административна дейност, като по арг. от чл. 21, ал. 5 АПК се касае за правни и фактически действия на администрацията. Административната дейност се отнася до изпълнението като реализация на правоотношението между администрацията и останалите субекти на административното право, което по същество представлява поредица от правно дължими престации, юридически въздействия върху правната сфера на адресата на действието, респ. бездействието. Съобразно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички предвидими и непредвидими имуществени вреди, в двете форми: претърпени загуби и пропуснати ползи. Обединяващият елемент е пряката причинно - следствена връзка между настъпилото увреждане и незаконосъобразните действия, респ. бездействия на администрацията, станали причина за наличие на твърдените от ищеца настъпили вреди, които да са непосредствени и конкретни. Видът на незаконосъобразния акт, вредите от който подлежат на репариране, определян по признаците, визирани в АПК, не се сочи като законов критерий за приложението на ЗОДОВ. За разлика от него, понятието "административна дейност" е посочено изрично в съдържанието на правната норма на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Относно приложимото материално право, което създава задължения на ответника Агенция за ядрено регулиране, съдът намира следното: Според чл. 4, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия, държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и на безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво се осъществява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, който е независим специализиран орган на изпълнителната власт и има компетентност, определена с този закон. Видно от текста на нормата въпрос на законодателно уреждане е вменяването на задължения на Агенцията по регулиране на публичните обществени отношения, свързани с боравенето и експлоатирането, в случая на радиоактивни източници, каквато е системата "Калина", притежание на "Гитава" ООД. Така разписаните административни и контролни функции, и правомощия на ответника ЯАР са съответни на целта на закона в чл. 1 от него. Според текста на чл. 1, ал. 1 от ЗБИЯЕ в относимата към датата на инцидента редакция , законът урежда обществените отношения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и с безопасното управление на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво, както и правата и задълженията на лицата, които осъществяват тези дейности, за осигуряване на ядрената безопасност, радиационната защита и физическата защита. Следователно управлението на радиоактивни източници, извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения, превоз на радиоактивни отпадъци не са стопански дейности, а са част от изключителния монопол на държавата по регулиране на безопасното използване на ядрената енергия и безопасното управление на радиоактивните отпадъци. При осъществяване на тази дейност и по чл. 5, т. 3 ЗБИЯЕ, контролът за спазване на изискванията и нормите за безопасното използване на ядрената енергия се упражнява от председателя на Агенцията за ядрено регулиране, който има право да предприеме съответните регулативни мерки, включително за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, ако такива бъдат установени. По чл. 5, т. 2 от закона председателят е длъжен да изисква информацията, необходима за установяване изпълнението на условията на издадените лицензии и разрешения и спазването на изискванията за ядрена безопасност, радиационна защита и физическа защита. По силата на действащата към 14.06.2011 г. нормативна уредба и по – специално чл. 98, ал. 1 ЗБИЯЕ, председателят на агенцията има задължение да осъществява контрол на ядрената безопасност, физическата защита и радиационната защита при използване на ядрената енергия и йонизиращите лъчения и по управлението на радиоактивните отпадъци и отработеното гориво. Законът изрично му вменява по ал. 2, на чл. 98 три вида контрол, а именно: превантивен контрол, когато издава лицензии и разрешения за дейности по този закон и удостоверения за правоспособност; текущ контрол по изпълнението на условията на издадените лицензии и разрешения за дейности по този закон и удостоверения за правоспособност; последващ контрол върху изпълнението на препоръките или предписанията, дадени от контролните органи. Касае се за специализиран административен контрол, който по силата на посочената законова разпоредба е част от компетентността на този административен орган и неговото осъществяване представлява изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Установи се от приетите като доказателства по делото пред Административен съд София - град, че служителите на "Гитава" ООД не са били пригодни да извършват работа в среда на йонизиращи лъчения. Това обстоятелство се потвърждава от писмо вх. № РД – 2.09.2011 г. от 25.07.2011 г., с което председателят на АЯР е поискал от директора на НЦРРЗ, във връзка с чл. 7, ал. 1 и ал. 2, и чл. 23 от Наредба № 29 от 16.05.2005 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения, да представи експертни заключения за медицинска пригодност за работа на лицата от фирма "Гитава" ООД. Видно от удостоверение за медицински преглед № 1478 от 12.07.2011 г. и № 1479 от 12.07.2011 г. лицата Ц. Станинска и Г. Ряшев са непригодни за работа в среда на йонизиращи лъчения по т. 12 от Списъка на медицинските противопоказания за работа в среда на йонизиращи лъчения . Поради това със заповед № ИУ -09-02/24.01.2012 г. на директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита е отнето удостоверението за правоспособност на Г. Ряшев, а със заповед № ИУ -09-01/24.01.2012 г. на директора на Национален център по радиобиология и радиационна защита съответно е отнето удостоверението за правоспособност на Ц. Станинска. С Удостоверение за проведен медицински преглед № 1480 от 12.07.2011 г. на завеждащ секция при НЦРРЗ е посочено, че лицето В. Сечкарьов работещ в "Гитава" ООД също е непригодно за работа в среда на йонизиращи лъчения. Удостоверенията са издадени непосредствено след инцидента, поради което те свидетелстват за липсата на пригодност на служителите на "Гитава" ООД да работят с източници на повишена радиоактивна опасност и към момента на случилото се на 14.06.2011 г. Тези лица е следвало да имат специална правоспособност за работа в ядрени съоръжения или с източници на йонизиращи лъчения по смисъла на чл. 16, т. 4 от ЗБИЯЕ. В случая не е бил осъществен нито превантивен, нито текущ контрол от председателя на АЯР. Срещу В. Сечкарьов и Ц. Статинска, работещи по – рано във фирма "Гитава" ООД, са образувани следствени дела за извършено престъпление по чл. 356и, б. "б", предл. 1 вр. с чл. 356з от НК. Касае се за престъпления свързани с нарушение на правилата за ядрената или радиационната безопасност, при което може да настъпи телесна повреда или смърт за другиго от лице, което не притежава необходимата правоспособност за това. Иначе казано, престъплението по чл. 356з, ал. 1 НК е вид на т. нар. в теорията "престъпления, създаващи опасност", те също са вид "резултатни" престъпления, но включват като елемент от състава не фактическото, а възможност от настъпване на предвидените в него правни последици (престъпния резултат). Подобно на НК и в областта на деликтното право относно инцидент като процесния, за настъпването на вредата е необходимо да има поне "състоянието на опасност" вследствие на нарушенията на радиационната безопасност, които могат да доведат до телесна повреда или смърт на някого поради особеностите на въздействието на радиацията върху човека, разнообразието при получаването и при видовете радиационни увреждания, трудностите по установяване на голяма част от тези увреждания и в крайна сметка - поради важността и на засегнатите индивидуални и обществени интереси. Относно някои основни научни положения във връзка с лъчезащитата следва да се има предвид следното: Настъпването на радиационни (лъчеви) увреждания винаги се предшества от други промени в човешкия организъм, които са само предпоставки за уврежданията. Става дума за поражения върху отделни клетки в резултат на цяла съвкупност физични, физико-химични и химични процеси, които все още не са същинско лъчево увреждане. При тези предварителни етапи живият организъм притежава известна способност да "разпознава" поразените клетки и с помощта на имунната система да ги елиминира. Следователно и след известни поражения на субклетъчно и клетъчно равнище съществува вероятност за обратимост на пораженията, които евентуално могат да бъдат без видими последствия за здравето. Настъпването на лъчевите увреждания зависи по-нататък от действието както на радиационния, така и на извънрадиационни фактори. От особено значение са видът и дозата на радиацията и нейното разпределение във времето (мощност на радиацията) и в облъчения организъм. Влияние оказва също лъчечувствителността, която се обуславя от наследственото предразположение на индивида, прекарани в миналото, и съществуващи заболявания, възраст, пол, евентуални облъчвания в миналото. Съществено е значението и на околната среда, която влияе на лъчечувствителността на човешкия организъм чрез намиращи се в нея химикали, режима на хранене, консумацията на спиртни напитки, тютюнопушене, приемане на медикаменти и др. Радиационните увреждания са не само ранни, т. е. проявяващи се до няколко седмици след облъчването, но и късно - след продължителен скрит (латентен) период в разстояние даже на десетилетия. Освен соматични, т. е. отнасящи се само до облъчвания организъм, уврежданията са и генетични - предаващи се и на поколенията на облъчения индивид. В настоящия момент науката не разполага със средства и методи за доказване на конкретна (причинно-следствена) връзка между действието на радиацията и късните включително генетичните увреждания. Според Международната скала за ядрени и радиологични събития (INES), събитие като процесното от 4 степен означава Авария с местни последствия. Относно населението и околната среда, при него се наблюдава минимално изпускане на радиоактивен материал, което вероятно няма да доведе до изпълняването на планирани контрамерки освен местен контрол на храните. Характеризира се с поне една жертва на радиация. Относно радиологическите бариери и контрол се наблюдава изпускане на големи количества радиоактивен материал в инсталация с голяма вероятност за значително облъчване на населението. При събитието на 14.06.2011 г. едно лице е получило доза от 5, 63 Gy и четири лица са получили дози в интервала от 1, 23 Gy до 3, 44 Gy, като в резултат на преоблъчването са възникнали детерминистични ефекти (остър радиационен синдром). Пред първоинстанционния административен съд ищецът е твърдял, че АЯР не е изпълнила задължението си по чл. 105, ал. 1, т. 1 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ). За да докаже този правно релевантен факт свързан с обстоятелството, че са нарушени изискванията на Наредбата за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти източници на йонизиращи лъчения, дружеството е поискало от ответната страна АЯР да представи заповед за определяне на наблюдавана зона по чл. 105, ал. 5 от ЗБИЯЕ. Твърди се от АЯР, чието задължение е било негово, че няма издавана заповед по чл. 105, ал. 5 от ЗБИЯЕ от председателя на Агенцията. Последният изрично в о. с. з. на 9.02.2017 г. заявява, че не е издавал такава заповед. Задължението за издаване на посочената заповед и по отношение на "Гитава" ООД, произтича от обстоятелството, че дружеството е имало издадено разрешение за работа в йонизиращи лъчения. На осн. чл. 104 ЗБИЯЕ около ядрените съоръжения и други обекти с източници на йонизиращи лъчения, вкл. и прилежащите им земни недра, се създават зони с особен статут. Текстът на нормата възприеман в светлината на чл. 1 от същия закон, обосновава регулиране на зоната на "Гитава" ООД с повишен радиационен фон. На следващо място Агенцията има задължение да опредени радиационната зона по чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от Наредба за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения . По силата на цитираните текстове от Наредбата, радиационнозащитната зона се създава с влизане в сила на заповедта по ал. 4 за одобряване на специализирания подробен устройствен план. Заповедта влиза в сила след изтичане на срока за обжалване, ако не е обжалвана, или след влизане в сила на съдебно решение за нейното потвърждаване. Когато радиационнозащитната зона обхваща само границите на площадката, сградата или помещението на обекта, в който са разположени или се използват ИЙЛ, тя се създава от председателя на АЯР с лицензията по чл. 58, ал. 1, т. 1 - 3 ЗБИЯЕ. В случая с поддържаното състояние на бездействие от страна на администрацията на АЯР, не е била определена тази радиационна зона, за да може да се съгласува специализиран ПУП и съответно ищецът сега касационен жалбоподател да знае къде може да разположи своите складови помещения. Задължението по чл. 6, ал. 9 и ал. 10 от Наредбата логически се предхожда от задължението на председателя на АЯР по чл. 6, ал. 3 да съгласува с лицензиантът или титулярят на разрешение по ЗБИЯЕ, специализирания ПУП относно съответствието на определената радиационнозащитна зона с изискванията по ал. 2, както и с министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и водите и министъра на земеделието и горите във връзка с налагането на ограничения по чл. 109, ал. 2 ЗБИЯЕ по използване на земите, горите и водните обекти. Това е необходимо задължение на председателя на АЯР, защото по този начин ще се определят размерите, границите и режима на зоните с особен статут около ядрени съоръжения и обекти, с източници на йонизиращи лъчения и за обезщетение за претърпени вреди, причинени от налагане на ограничения върху имоти - частна собственост (чл. 1 от Наредбата). Ако председателят на АЯР беше изпълнил своевременно своите задължения по чл. 6, ал. 3, 9 и 10 от Наредбата, "Булсат" ООД (в несъстоятелност) щеше да има право да реализира и правото си на обезщетение по чл. 17 от Наредба за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения. Според текста в случаите, когато забраните относно изграждане на помещения като това на касационния жалбоподател възпрепятстват съществено ползването на недвижим имот - частна собственост, включен в радиационнозащитната зона, собственикът на имота писмено уведомява за това лицензианта или титуляря на разрешение по ЗБИЯЕ. На осн. чл. 18, ал. 1 в случаите, когато забраните възпрепятстват несъществено ползването на недвижим имот - частна собственост, включен в радиационнозащитната зона, лицензиантът или титулярят на разрешение по ЗБИЯЕ е длъжен да заплати на собственика еднократно парично обезщетение за вредите, причинени от налагането на ограниченията. При непостигане на споразумение за размера на обезщетението по ал. 1 собственикът на имота и лицензиантът или титулярят на разрешение по ЗБИЯЕ възлагат на определен по взаимно съгласие независим лицензиран оценител да извърши оценката на вредите, причинени от налагането на ограниченията. По същество след инцидента на 14.06.2011 г. дружество "Булсат" ООД търпи последици, които имат имуществено изражение и са свързани именно с невъзможността на ползва собствения си недвижим имот, който се е задължил да предостави на страните по описаното в настоящото изложение, тристранно споразумение за осъществяване на търговска дейност. При констатираното бездействие от страна на АЯР поради неизпълнение на задълженията по Наредбата, не са оповестени данни относно фактическата радиационна обстановка, която детайлно е описана в доклада на представителите на МААЕ и проф. П. Гурлемон, представен на английски език и в превод на български. На стр. 5 в предварителния доклад на проф. Гурмелон се твърди, че сумарната активност на инсталацията, към началото на 2010 г., е била 444 Тера Бекерела. Докладът не е оспорен от АЯР, поради което на още по – голямо основание не може да се приеме, че мястото на инцидента е безопасно, ако не са проведени както в случая, специални измервания на радиационния фон. Освен това инцидентът е съобщен на обществеността два дни, в противоречие със задължението, което председателят на АЯР е имал по чл. 23, ал. 1, б. "в" от Наредба за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения . Според този текст в съответствие с правомощията си по чл. 5 от ЗБИЯЕ председателят на АЯР предоставя по съответния ред информация за събития в ядрените съоръжения, обектите с източници йонизиращи лъчения, за събития от ниво 4 до ниво 7 по скалата на ИНЕС – незабавно, но не по–късно от един час от регистриране на събитието. Ищецът за да претендира правото на имуществено обезщетение се позовава и на Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда . Конвенцията съдържа легални дефиниции на понятия като ядрена вреда, ядрена авария и др., както и материално легитимираните лица, носещи отговорността за вреди, настъпили в резултат на радиоактивните свойства или комбинация от тези свойства на ядреното гориво. С Определение № 1 от 7.01.2016 г. по гр. д. № 36/2015 г., 5 чл. с-в на ВКС И ВАС е посочил, че компетентен да се произнесе по исковите претенции е Административен съд София – град, поради което Конвенцията като материално право не е приложима за настоящия случай. На осн. чл. 136, ал. 1 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия доколкото казусът не попада в приложното поле на Виенската конвенция, важат правилата за непозволеното увреждане. Като правилата за непозволеното увреждане и в частност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се прилагат и за отговорността за вреда, причинена от други източници на йонизиращи лъчения, независимо от местонахождението на източниците. Нормите на правото на Европейския съюз също намират приложение и относно случилото се на 14.06.2011 г. посредством Директива 2003/122/Евратом на Съвета от 22 декември 2003 година относно контрола на високоактивните закрити радиоактивни източници и безстопанствените източници, в сила до 5.02.2018 г. Според чл. 1 от Директивата, тя има за цел да предотвратява излагането на работниците и населението на йонизиращи лъчения поради недостатъчен контрол на високоактивни закрити радиоактивни източници и безстопанствени източници и да хармонизира действащия контрол в държавите-членки, като определя специфичните изисквания, които гарантират, че всеки източник е поставен под контрол. Цел на Директивата е движението на високоактивните източници в рамките на Общността да прави необходимо хармонизирането на контрола на тези източници и на информацията за такива източници чрез прилагане на минимални критерии. По силата на чл. 3, пар. 1 от Директивата, преди да издадат разрешение, държавите членки гарантират, че: съответните договорености, включително тези, произтичащи от настоящата директива, са направени за безопасното управление на източниците, включително в момента на тяхното изваждане от употреба. Тези последни договорености могат да предвиждат прехвърлянето на тези източници на доставчика или тяхното предаване на признато предприятие, или задължение за производителя или за доставчика да приеме тези източници; минималната компетентност на персонала, включително осведомяване и обучение; правилата за работа, които да бъдат спазвани. В случая ответникът АЯР в съответствие с цитираните задължения, които има по Закона за безопасно използване на ядрената енергия е бездействал, поради което, не може да се приеме, че държавата чрез своите административни органи е изпълнила поетите задължения с Директивата относно компетентност на персонала, правила за работа с йонизиращи и радиоактивни източници. Директивата, нормите на която са транспонирани и в националното ни право, вменява задължения на държавите членки да съблюдават чрез превантивен, текущ и последващ контрол ядрената безопасност и от йонизиращи и радиоактивни лъчения, държавата следва да защитава всички източници на повишена опасност, дори срещу аварии, вероятността, за които да настъпят, е много ниска. Относно вредата и пряката причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията, съдът приема следното: По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ увреденият може да търси гражданска отговорност от причинителя на вредите и по исков ред. Първоинстанционният съд неправилно е приел за установено, че в резултат на аварията от 14.06.2011 г. "Булсат" ООД не е претърпяло посочените в исковата молба и допълнителни уточнения пред АССГ имуществени вреди. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на посочената дата е станала авария на територията на гр. Септември, която по скалата на ИНЕС се определя от 4 ниво. На осн. чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Първоинстанционният административен съд е разпределил доказателствената тежест на страните по исковото производство, като им е указал, че следва да посочат и представят доказателства във връзка със своите искания и възражения. На дата 26.11.2013 г. и в срока по чл. 131 ГПК ответникът Агенция за ядрено регулиране е подала писмен отговор със съдържание посочено в текста на чл. 131 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По същество ответникът не оспорва в отговора си обстоятелството, че е нанесена имуществена вреда на ищеца, а само, че тя не е пряка последица от настъпили на 14.06.2011 г. инцидент. Твърдението му, че е подадена молба от управителя на дружеството на ищеца от дата 24.08.2011 г. за откриване производство по несъстоятелност и предложен оздравителен план, сочи на намерение от страна на дружеството да извършва все пак икономическа дейност. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е проявление на общия принцип да не се вреди другиму. Следователно, всеки който е претърпял вреди от противоправно поведение, в случая от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията е активно материалноправно и процесуалноправно легитимиран да претендира тяхното репариране, вкл. и по съдебен ред. От обсъдените по-горе поотделно и в тяхната съвкупност доказателства може да се изведе обоснован извод, че е налице каузална верига от действия и бездействия на администрацията на АЯР, която започва с неизпълнението на вменените й по закон задължения за извършване на правни и фактически действия по предварителен, текущ и последващ контрол върху субектите, които боравят с радиоактивни или йонизиращи материали. Не са ангажирани доказателства от ответната страна, че няма радиоактивно излъчване и замърсяване, което да не е вредно както за служителите на ищеца, така и за продукцията, която е договорено да се складира в неговото помещение в непосредствена близост до мястото на инцидента. Горният извод се потвърждава и от обстоятелството, че председателят на АЯР не е изпълнил задължението си представляващо по същество действие по превантивен контрол върху осъществяваната от "Гитава" радиоактивна дейност, да посочи радиоактивните зони и наблюдавани зони около обекта източник на йонизиращи лъчения, по смисъла на чл. 104, ал. 2 от Закона за безопасно ползване на ядрената енергия. За каузалната, типична връзка на вредата и противоправното поведение на администрацията, в случая е достатъчно да се докаже създаването на опасност за живота и здравето на лицата, които са ангажирани с изпълнение на чл. 4. 2. от тристранния договор. Законосъобразността на лицензията на "Гитава" ООД не създава нито презюмция, нито е индиция, че длъжностните лица от АЯР са изпълнили всички и в пълен обем вменени им по закон задължения, свързани с държавното регулиране на безопасното използване на йонизиращите лъчения, както и с контрол върху правата и задълженията на лицата, които осъществяват тези дейности. Или с други думи казано, привидната законосъобразност на административния акт, не освобождава от отговорност длъжностните лица, отговорни за контрола върху тази дейност, която е обект на държавно регулиране по смисъла на чл. 1, ред. ДВ бр. 80 от 2010 г. от ЗБИЯЕ. Именно това задължение е поела България и със Споразумението със Европейската общност за атомна енергия (ЕВРАТОМ) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) за прилагане на чл. III, (1),