Решение № 14289 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2016 г.

Решение № 14289 от 23.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - гр. Г. (ОД на ДФЗ), подадена чрез ст. юрисконсулт Ц. Ц., срещу решение № 91 от 19.10.2016 г., по адм. дело № 105/2016 г. по писа на Административен съд - Г. С касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, както и да бъде потвърдена като законосъобразна и правилна Заповед № 03-070-РД/41 от 09.05.2016 г. на Директора на ОД на ДФЗ гр. Г. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. и за двете съдебни инстанции. Също така в касационната жалба е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ответникът - Б. И. С. чрез адв. А. И. М., АК-Т. в писмен отговор по жалбата, както и в открито съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна, счита обжалваното решение на административния съд за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото следва да бъде оставено в сила . Прави искане за присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Въз основа на цялостно изясняване фактическата и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административен съд - Г. е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Г. е било образувано по жалба на Б. И. С. против Заповед № 03-070-РД/41 от 09.05.2016 г. на директора на ОД на ДФЗ - гр. Г., с която на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4, чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 и във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка "6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се отказва финансирането на подадено от жалбоподателя с УРН 657555 заявление за подпомагане ИД № 07/06/1/0/02640. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на административния орган за ново мотивирано произнасяне в сроковете по АПК. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при спазване на процедурата по Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., която е в сила от 6.06.2015 г., т. е. включително и към датата на подаване на заявление. Наредбата е издадена на основание чл. 9а от ЗПЗП. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от този закон изпълнителният директор може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Съгласно чл. 20а, ал. 4 от същия изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. С. З. № 03-РД/1404 от 23.07.2015 г. на същия орган на директорите на ОД на ДФЗ са делегирани изрично посочените в нея правомощия. Сред тях /т./ 1 са вземане на решения и издаване на заповеди за одобрение или отказ от финансиране на заявления за подпомагане, подадени по подмярка 6.1. Тази заповед е цитирана изрично в оспорения индивидуалния административен акт, т. к. той е издаден именно от оправомощено на това основание лице - директор на ОД на ДФЗ, който е териториално компетентен да се произнесе по така подаденото заявление. Тук делегирането на правомощия зависи изцяло от волята на изпълнителния директор на фонда, който със заповедта си от 23.07.2015 г. е упражнил това свое право, предоставяйки безусловно на директорите на ОД на ДФЗ да се произнасят по заявления за финансово подпомагане, свързани с тази подмярка. Във връзка с което първоинстанционния съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган, представляващ Разплащателната агенция в лицето на ДФЗ. Първоинстанционния съд е приел, че в заповедта принципно са изложени фактически и правни основания, поради което не се приема, че е налице нарушение на чл. 59, т. 4 от АПК, но между тях е налице съществено противоречие. Заповедта съдържала фактически и правни мотиви, но от тях нито заявителят, нито съдът могат да установят по безспорен начин причината за постановения отказ от финансиране. Не е налице и нормативна разпоредба, която да не позволява финансиране поради обстоятелствата, изложени в нея. Простото цитиране на нормативни разпоредби и излагане на фактология е недостатъчно за мотивировката на един административен акт и за неговата законосъобразност. Съдът, установил, че в заповед са визирани нормативни разпоредби, съдържащи хипотези, чиято реализация е недоказана и които не се покриват с фактическите описания на изтъкнатите причини. Тази слабост на акта е достатъчна, за да бъде отменен той, т. к. порокът е съществен, затруднява защитата на заинтересованото лице и упражняването на контрол за законосъобразност от страна на съда. С тези съображения съдът е отменил процесната заповед. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-агротехнически експертиза. Вещото лице е установило, че при заразяване направено през месец юли е невъзможно да се очаква продукция от гъби-кладница през септември, същата година. Според вещото лице най-ранният добив е възможно да се очаква в края на същата календарна година, пет месеца след заразяването с мицел. САТЕ не е оспорена от страните. Решението е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, ведно с неоспорената от страните съдебно - агротехническа експертиза, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден при противоречие между изложените фактически и правни основания. Обосновано с оглед доказателствата по делото, административният съд е приел, че в процесната заповед са визирани нормативни разпоредби, съдържащи хипотези, чиято реализация е недоказана и които не се покриват с фактическите описания на изтъкнатите причини, което е достатъчно основание актът да бъде отменен. Този порок затруднява защитата на заинтересованото лице и упражняването на контрол за законосъобразност от страна на съда. Видно от данните по делото Б. И. С. е регистриран като земеделски производител, същата е подал заявление за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия"от Програма за развитие на селските райони за период 2014 - 2020 с ИД № 07/06/1/0/02640 от 24.07.2015 г. Приложила е бизнес-план, попълнени анкетни карти и пр.. При подаването на заявлението си е декларирала, че е започнала стопанисването на земя с цел производство на земеделска продукция на 21.07.2015 г., а в бизнес плана си е посочила, че през месец юли 2015 г. е започнала да отглежда на 1300 кв. м., култивирани гъби - кладница, а не план за бъдещо засяване. В заявлението си, раздел VII "Декларации", т. 9, е посочил, че "ще стартира изпълнението на бизнес плана в срок до девет месеца, считано от датата на договора за предоставяне на финансова помощ". Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 и във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (цитираното в оспорената заповед правно основание) заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране в случай на: 1. нередовност на документите и/или непълнота, и/или неяснота, и/или несъответствие на заявените данни и посочените факти, установени при извършване на проверките по чл. 25, ал. 1, т. 1; 2. несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба, както и във връзка с нормата на чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата - имат икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем (СПО) в границите между левовата равностойност на 8000 евро и 16 000 евро включително. Посочените основания не отговарят на фактическата мотивировка на заповедта, не се доказват и от доказателствата по преписката; Описаното от административният орган основание за отказ, а именно, че съгласно инструкцията за попълване на таблицата за изчисление на икономическия размер на земеделските стопанства"Култивирани гъби-кладница" са под код 30942, като е ясно дефинирано, че следва да бъдат взети предвид площите, заети с гъби-кладница в кв. м. върху които се отглеждат гъбите кладница през последните 12-месеца - съгласно писмо от Министерство на земеделието и храните с вх. № 02-6500/12029#2 от 24.02.2016 г., както и че на база данни от посещение на място, отговор на уведомително писмо с изх. № 01-070-6500/99 от 09.11.2015 г. и писмо от Министерство на земеделието и храните цитирано по-горе е извършено преизчисление на началния икономически размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем /стандартно продукция, а именно 0.00 лв. и 0.00евро. На първо място първоинстанционният съд законосъобразно е счел, че подаденото заявление за подпомагане от Б. С. отговаря на на изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Налице е заявен размер на стопанството в рамките на посочените изисквания по т. 3 на същата разпоредба. В касационната жалба е развита тезата, че към момента на извършена проверка на място в земеделското стопанство на бенефициента на 24.09.2015 г. е установено наличие на дървени пънчета, заразени с мицел, без поникнали гъби към датата на проверката. А съгласно информацията посочена от С. в бизнес плана е започнала отглеждането на култивирани гъби - кладница през месец юли 2015 г., което не е установено при посещението на място. Според касационния жалбоподател видно от информацията в бизнес плана и анкетната карта, не са налични намерения и че Б. С. е декларирала, че кандидатства с площ засяти гъби, а не с намерение, както и че очакванията за първа реколта са до късна пролет на 2016 г. Съгласно чл. 5, ал. 6 от Наредбата, когато икономическият размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се доказва с намерения за засаждане/засяване на земеделски култури през текущата спрямо кандидатстването стопанска година, в заявлението задължително е посочват сроковете, в които ще се извърши засяването на културите. Според жалбоподателя в настоящата инстанция това не е направено от кандидата и съгласно инструкцията за попълване на таблицата за изчисление на икономическия размер на земеделските стопанства, приложение № 1 към Наредбата е ясно дефинирано кои площи трябва да се вземат предвид, както и че върху тях трябва да се отглеждат гъби през последните 12 месеца и следователно не било доказано отглеждането на същите. Настоящият съдебен състав намира, че така изложеното твърдение е неоснователно, правилно първоинстанционния съд е приел, че съгласно чл. 5, ал. 6 от наредбата когато икономическият размер на стопанството по ал. 2, т. 3 се доказва с намерения за засаждане/засяване на земеделски култури през текущата спрямо кандидатстването стопанска година, като в заявлението задължително се посочват сроковете, в които ще се извърши засаждането/засяването на земеделските култури. В този случай тя не е извършила нарушение, което да мотивира административния орган законово да откаже плащане. При положение, че засаждането е станало преди подаването на заявлението, то няма как Б. С. да посочи, че има "намерение" да го направи. Не е налице и намерение към датата на проверката на място. С посочването като фактическо основание в заповедта факта, че към датата на тази проверка заявителката не е "гледала или реализирала приходи от продажба на гъби, не следва да се счита, че е налице площ с гъба - кладница", административния акт се явява издаден в противоречие с материалния закон, защото финансирането, за което е подадено процесното заявление не е обвързано с производството на гъби към момента или през първата година на подаването му. От съществено значение в конкретната хипотеза е това, че като основание за неотпускане на претендираното финансово подпомагане е посоченото в процесната заповед неизпълнение на чл. 5, ал. 2, т. 3 от приложимата Наредба 14 от 28.05.2015 г., което изискване се отнася към икономическия размер на стопанството, измерен в стандартен производствен обем, а не до наличието на пораснали гъби. Правилно първоинстанционния съд е установил, че така постановения отказ не отговаря на приложимата правна уредба, тъй като същото се съдържа в становище на заместник - министъра на земеделието и храните и правилно съдът е приел, че не може да съставлява нито фактическо нито правно мотивиране на заповедта. Не се установяват от доказателствата по делото останалите визирани в чл. 27 от Наредба № 14 основания подаденото заявление да получи отказ за подпомагане. Още повече, че е видно от съставения контролен лист за извършена проверка на място на 24.09.2015 г., че "кандидатът отглежда през текущата стопанска година описаните в Бизнес плана култури", както и че е дописано на ръка "към момента на извършване на посещението трупчетата са заразени с мицел, не са поникнали гъби", както и че "съществува съответствие между декларираните данни и установените при посещението на място". Предвид изложеното оспореното решение на Административен съд Г. е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. При този изход на спора пред касационната инстанция, на ответника Б. И. С. представлявана от процесуалния си представител следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2016 г. възлизащи на 850 лева - договорена и платена сума, което е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай е направено отбелязване, че сумата е платена в брой. Представен е и Списък на разноските. Направеното в съдебно заседание от страна на процесуалния представител на Д. фонд "Земеделие" възражението за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно, защото размерът на адвокатското възнаграждение съответства на действителната фактическата и правна сложност на делото от една страна, а от друга страна съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й за случая редакция след изм. и доп. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, които дела безспорно са без определен материален интерес, е 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,