Решение № 15835 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2012 г.

Решение № 15835 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3779/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Митница Аерогара София срещу решение № 732/15.02.2012 г. по адм. д. № 2452/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 22/10.02.2011 г., с което на "ЕКСИМПО Н" ЕООД по 9 бр. ЕАД е определено допълнително задължение за мито в размер на 8431, 98 лв. Твърди се неправилност на решението и се иска отмяната му. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "ЕКСИМПО Н" ЕООД, в представено писмено становище от упълномощен адвокат, поддържа правилност на решението и искане за оставянето му в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява обосновано становище за основателност на касационната жалба като се позовава на заключението на ССчЕ, от което прави извод, че транспортните разходи подлежат на плащане отделно от договорената и фактурирана стойност на стоката 0, 55 евро на килограм. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Фактически установено по делото е, че с 9 бр. ЕАД на територията на Република България "ЕКСИМПО Н" ЕООД поставя под режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайно потребление" стока, която е предмет на освободена от ДДС доставка за друга държава-членка, представляваща "грозде", с приложени към ЕАД търговски фактури, издадени от изпращача "SULTAN TARIM URUNLERI GIDA SAN. TIC. LTD.", Турция. Условията на доставка, отразени в представените при вноса фактури е СРТ, което означава, че в общата фактурна стойност са включени транспортните разходи, платени от доставчика. Поради възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност, митническият орган е изискал информация от турските митнически власти и е получил отговор с приложени издадени от турския износител 12 бр. фактури и износни митнически декларации. Фактурите са със същите номера и от същите дати, за същото количество и вид стока, но стойността на стоката е по-висока от стойностите по фактурите към процесните 9 бр. ЕАД. Различни са и условията на доставката - FOB. За да приеме оспореният митнически акт за незаконосъобразен, съдът е обосновал подробни и аргументирани мотиви, анализирайки установените по делото данни и приложимите разпоредби, както и приетата по делото ССчЕ, от които е направил извод за необоснованост на митническия акт. Решението е правилно. Данните, приети за релевантни от митническата администрация, са установени по линия на сътрудничеството и взаимопомощ в митническата дейност, процедура, която е нормативно установена в Спогодбата между правителствата на Република България и Република Турция и няма причина да не бъдат приети и съобразени при решаването на административноправния спор. Съдът анализирайки и съпоставяйки данните по фактурата и ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, е установил различия в условията на доставката. По делото е приета, без да е оспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза, която установява плащанията по фактурите, счетоводното отразяване на стоката и заверяване на съответните счетоводни сметки. Установено е с експертизата размерът на платените стойности изцяло по Договора от 13.07.2009 г., както и плащанията по процесните фактури, приложени към 9 бр. ЕАД, посочени в акта и в съдебното решение. Установено е плащане в общ размер на 268 524 евро по отношение на 22 бр. доставки. Установено е непокрито плащане в размер на 8 276, 75 лева, но доплащане не е извършвано от получателя на стоката. Експертизата потвърждава, че декларираната стойност по ЕАД съвпада със стойността по приложените към същите фактури. Установените при последващата проверка, издадени от доставчика фактури със същите номера, вид и количество стока, но със завишена стойност, не са предявявани на получателя на доставките и по същите не са налице плащания, както и няма договорено такова плащане, за да се приеме, че съществуват стойности, подлежащи на плащане от страна на получателя на стоката. Тези документи, установени по линия на международен обмен, не са подписвани от "ЕКСИМПО Н" ЕООД и не могат да заменят тези, които са му издадени по цени, каквито са били договорени и са реално платени, респективно подлежащи на плащане съобразно остатък в размер на 8 276, 75 лева. Разминаването в данните от представените документи от вносителя към ЕАД и тези получени по линия на международен обмен, не е достатъчно основание за наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност. Съществуващите при износителя документи - износни ЕАД и фактури освен с различни стойности, са и при различни условия на доставка. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадените от продавача и изпращач по вноса фактури, които получателя - вносител на стоката е приложил към ЕАД. Получените по линия на международен обмен ЕАД и фактури отразяват завишени стойности на същата стока, но и различни условия на доставката. Тези дублиращи фактури не са подписани от получателя и стойностите по тях не са заплащани. Безспорно установено по делото е с приета и неоспорена от страните ССчЕ, че плащанията от "ЕКСИМПО Н" ЕООД на "SULTAN TARIM URUNLERI GIDA SAN. TIC. LTD.", Турция, са по банков път, по фактурите, приложени към ЕАД по вноса, и същите плащания са потвърдени от "SULTAN TARIM URUNLERI GIDA SAN. TIC. LTD.", Турция, с представено по делото уведомление до "ЕКСИМПО Н" ЕООД. В административното производство по издаване на митническия акт не са събирани доказателства за други допълнителни плащания, или подлежащи на плащане суми. Така че, макар и издадени дублиращите фактури от турския износител със завишени стойности не са предявявани на вносителя и по тях не са налице плащания от негова страна, нито има установено задължение за подлежащи на плащане суми. Информацията, получена по линия на международно сътрудничество има характер на официален документ и се ползва с доказателствена сила, но само досежно съдържащите се в писмо № 4417/1008 от 08.06.2010 г. на митническите органи на Турция данни, а именно: представени пред митническите органи на Турция износни ЕАД и фактури, със същите номера и дати, стока-количество и качество, но с различна-завишена стойност. Тези документи, които са представени от декларатора "SULTAN TARIM URUNLERI GIDA SAN. TIC. LTD.", Турция, при износа пред митническите власти на Турция, представляват частни документи и имат същата доказателствена стойност като фактурите, издадени от същия доставчик на "ЕКСИМПО Н" ЕООД. За разлика от фактурите установени по линия на международен обмен на информация, фактурите, приложени от "ЕКСИМПО Н" ЕООД при вноса са с реално заплатена стойност, която е и договорената стойност по Договора от 13.07.2009 г., което е от съществено значение за определяне на митническата стойност по реда на чл. 35 ЗМ. При наличие на безспорни данни, потвърдени и с експертиза, за договорена и платена стойност на стоката при вноса, която е декларирана в процесните 9 бр. ЕАД, липсват основания за определяне на нова митническа облагаема стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност, различна от декларираната, за която от неоспорените доказателства, включително и приета ССчЕ се установява, че е реално договорената и платена цена на стоката по вноса. Като е достигнал до същия правен извод административният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,