Решение № 1555 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2013 г.

Решение № 1555 от 12.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15240/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахмед Мажди Джумуа Фарадж, гражданин на Египет, против решение № 6038 от 07.10.2013 г., постановено по адм. дело № 7037 от 2013 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и административно-производствените правила, както и поради това, че направените правни изводи са в противоречие с фактите и доказателствата, приложени по преписката. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правно релевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Заявява, че мотивите на съда са противоречиви, и моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Съдът е съобразил материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност, нито конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание. По делото липсват данни чужденецът да не може да се завърне в страната си по произход по причини, посочени в чл. 8 и 9 от ЗУБ, защото посочените от него причини са лични и са извън обхвата на ЗУБ. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Ахмед Мажди Джумуа Фарадж, гражданин на Египет, против решение № 878/17.06.2013 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във вр. чл. 8 и 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Ахмед Мажди Джумуа Фарадж съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Египет поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Приложените по делото справки за положението в страната установяват, че такъв конфликт в Египет няма. По отношение на заявите от жалбоподателя проблеми, които имат семейно-битов и криминален характер, както и това, че той не желание да живее под управлението на партията "Мюсюлмански братя" съдът е приел, че това не са обстоятелства, които да попадат в обхвата на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Като причина за напускане на страната си на произход Ахмед Мажди Джумуа Фарадж е посочил, че е извън Египет поради семейни проблеми, породени от брака на баща му с европейка, с която от 2000 г. има религиозен брак, а от 2004 г. и граждански брак. Вуйчовците на жалбоподателя били против, но търсещият закрила застанал на страната на баща си, поради което през 2004 г. баща му се е върнал в Египет и се развел с майка му. Същата година той и баща му са били нападнати с нож от вуйчовците му, като подобно нападение е имало и през 2007 г. Посочил е, че ако се завърне в страната си по произход ще го арестуват, тъй като Държавна сигурност ще го разпитва къде е бил през последните 5 години и дали е в опозиция на сегашната власт. Също така е заявил, че не желае да се върне да живее в Египет поради управлението на "Мюсюлмански братя". Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. От информацията, дадена от жалбоподателя при интервютата му в ДАБ, не може да се заключи, че той изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Страхът от преследване, на който се позовава Ахмед Мажди Джумуа Фарадж, е свързан със семейни проблеми, което е извън приложното поле на ЗУБ. Следователно към момента на напускане на страната си по произход спрямо чужденеца не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставянето на бежански статут на Ахмед Мажди Джумуа Фарадж. Не са налице предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Не се установява Ахмед Мажди Джумуа Фарадж да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Търсещият закрила се позовава на семейни проблеми и на управлението на "Мюсюлманските братя" като основание за нежелание да живее в Египет. Тук е редно да се посочи, че през м. септември 2013 г. Египетският съд е забранил дейността на "Мюсюлманските братя" на територията на Египет и е наредил имуществото на движението да бъде конфискувано. В тази насока съдът е направил обстоен анализ на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденецът е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Посочено е, че в съответствие с информацията относно състоянието на сигурността в Египет, съдържаща се в справка от 30.08.2013 г. на дирекция "Международна дейност и Европейски бежански фонд към ДАБ, не може да се приеме, че в Египет е налице заплаха за молителя поради ситуация на безогледно насилие или че там степента на насилие е "масово". Действително, както е посочено и в обжалваното решение, в Египет са налице отделни терористични атентати, но същите не водят до извод, че поради самия факт на присъствието на Ахмед Мажди Джумуа Фарадж на територията на страната му по произход е налице реална опасност за него да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Изложеното сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът правилно е установил, че при издаването на административното решение не е допуснато нарушение на приложимия материален закон - чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ, тъй като всички относими факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на жалбоподателя, са прецени. По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,