Решение № 279 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 808/2013 г.

Решение № 279 от 4.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 808/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова С присъда № 39/05.09.12 г., постановена от ОС-Плевен /ПОС/ по Н. Д. 98/12 г., подсъдимият П. Й. Н. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 НК му е наложено наказание пробация с определяне на две задължителни пробационни мерки, изпълними за срок от една година. Предметът на престъпление е отнет в полза на държавата на основание чл. 278, ал. 7 НК. С решение № 45/12.03.13 г., постановено от АС-Велико Търново /ВТАС/ по В. Н. Д. 272/12 г., цитираната присъда е изменена, като наложеното на подсъдимия наказание пробация с двете определени пробационни мерки, е намалено на по шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият, който в срок го атакува чрез своите защитници, като се релевират оплаквания за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Иска се отмяна на обжалваното решение, след което или да бъде прекратено наказателното производство, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият се явява лично и поддържа оплакванията си. Прокурорът намира същите за неоснователни. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид двете писмени касационни жалби и отразените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл. 347 НПК, намира за установено следното: ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Макар и да са изготвени отделни касационни жалби от двама защитници на подсъдимия, обобщено погледнато, две са генералните оплаквания за нарушения на процесуалния закон. Твърди се, че като са допуснали съответните процесуални нарушения, решаващите по фактите съдилища не са изпълнили залегналите в чл. 13, ал. 1 НПК свои процедурни задължения. Очевидно се проектира, че в тази връзка те са извели незаконосъобразни свои изводи за доказаност на престъпното посегателство и формираната воля за това се явява опорочена. На първо място, процесният кръст е присъединен към досъдебното производство и изследван по-късно, на основание протокол за извършена полицейска проверка в помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие /л. 8 и 9 от ДП/. Първостепенният съд е приел цитирания протокол като такъв за доброволно предаване, но неговите действия са счетени за незаконосъобразни от страна на въззивния съд. И правилно. Прецизно ВТАС е проследил действията на полицейски служители и липсата на действителен по НПК протокол за претърсване и изземване. В крайна сметка е констатирал, че не е налице нито една от посочените в чл. 71 ЗМВР хипотези за провеждане на полицейска проверка и че изготвеният протокол не може да бъде възприет и като протокол за доброволно предаване, ползваем в рамките на наказателното производство. Същевременно повече от последователно е поведението на подсъдимия, който неколкократно в своите обяснения дава разяснения за изследвания в хода на делото кръст, без да отрича негово притежание и обстоятелството, че е предаден на полицейски органи. В този смисъл втората инстанция е намерила за законосъобразно присъствието на процесната вещ сред доказателствата по делото въз основа на гласни източници. Само в сферата на пълнота на съдебното изследване трябва да се отбележи, че обясненията на Н. се допълват в известна степен и от показанията на свидетеля Ц. Не може да се сподели принципно повдигнатото възражение, че след като липсва годен протокол за претърсване и изземване, пропуск, който без съмнение не може да бъде тепърва отстранен, а и безспорно по-нататъшните действия по процесуално предаване на вещта не са съвсем перфектни, процесният кръст като веществено доказателство не следва да се присъедини към годната за ценене доказателствена маса. Както е известно от НПК и нееднократно е подчертавано в съдебната практика, съдът обосновава крайното си становище върху всякакви годно събрани доказателствени материали и никои доказателства нямат предустановена доказателствена сила. В конкретния случай ВТАС е изключил писмено негодно доказателствено средство, но на база друго, гласно доказателствено средство, е извел яснота за вменения предмет на престъпно посегателство. На второ място се поставя въпросът за качеството на изследвания кръст и доколко той представлява културна ценност, за да бъде предмет на престъпление по чл. 278, ал. 1, пр. 1 НК. Тъй като касаторът оспорва това обстоятелство, като макар и променяйки обясненията си по отношение на лицата, продали му кръста, твърди, че е закупил същия от пазар и че изкуствено го е състарявал, решителни се явяват двете експертни заключения, направени в хода на досъдебното и на първостепенното съдебно производство. Долустепенните съдилища са направили пространен анализ на тези експертни заключения и ВКС няма да възпроизвежда казаното от тях. Само ще обърне внимание на факта, че експертът Б. подробно е разяснил тезата си да приеме по химически път, че реликварният кръст /енколпион/ е от края на 10 до 30 те години на 11 век и че изложената от Н. позиция с посочване на технология по изкуствено състаряване на новия според него кръст, не се схожда с направения възможен химически анализ на кръста. И вещо лице Б., и вещо лице Б., заявяват становището си, че процесният кръст е от 10-11 век и дават характеристиките му на археологически обект по смисъла на специалното законодателство. Истината е, че и двете съдебни инстанции по фактите са положили максимални усилия да направят поредна проверка на кръста с оглед опредметяването му като културна ценност, чрез провеждане на допълнителни експертни изследвания, включително в контекста на дадените от подсъдимия обяснения. Това обаче се е оказало трудно, предвид липсата на специалисти със специални знания, които да могат да се произнесат допълнително, от една страна. От друга- за да се извлече повече информация по третирания въпрос, е необходимо провеждане на емисионен спектрален анализ, който е деструктивен и не може да даде отговор на всички поставени задачи. Другите възможни анализи са били направени и точно тази най-съществена информация е залегнала в изпратеното от ст. н. с. при МВР-НИКК, Център за експертни криминалистически изследвания и изпитвания, д-р Г. М., писмо, приложно на л. 39 от второстепенното съдебно дело. В една от касационните жалби се оспорва позоваване на споменатия специалист в решението на въззивния съд, след като същият не е разпитан като вещо лице. Трябва да се отдаде дължимото на втората инстанция и да се уточни, че тя не е споменала д-р М. като експерт, а като изготвил изпратеното до съда писмено доказателствено средство, комуто може да се даде вяра, че са направени възможните изследвания. Остава само деструктивен метод, който не следва да се предприема спрямо вещ, преценена като културна ценност. Ето защо ВТАС е приел да се произнесе по виновността на Н. на база събраните доказателства и е направил категоричен извод, че става дума за вещ, археологически обект с характеристика на движима културна ценност. Показанията на свидетеля С. /засегнати в една от касационните жалби/, разпитан от втората инстанция, не са били от категорията да разколебаят доказателствената преценка на решаващия съд. ВКС споделя този извод, защото от една страна свидетелят въобще не е сигурен дали процесният кръст е продаден на подсъдимия от него. От друга, самият деец променя обясненията си за това как първоначално е придобил кръста, в каквато връзка е бил разпитан и свидетелят Д. Така че качеството на процесната вещ законосъобразно е изведено на база от наличните в хода на производство експертни заключения. ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЯ НА чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Първото оплакване е свързано с липсата на умисъл у дееца за извършване на престъпление по чл. 278, ал. 6 НК. Това недоволство донейде касае и такова по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, доколкото умисълът се установява на доказателствена плоскост, която се оспорва. И двете решаващи съдилища са дали отговор на въпроса за наличието на субективна страна у дееца, като основно се явява позоваване на битността на касатора на професионален нумизмат, активен и дългогодишен чл. на СНЦ, Нумизматично дружество Сторгозия, гр. П. Те са отхвърлили възражението на защитата, че именно като такъв, не би имало пречка Н. да даде за идентификация процесния кръст, както е направил с множество монети, информация за което присъства по делото. Този довод мотивирано е приет за неоснователен. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела няма да го интерпретира различно, защото не е допуснато процесуално нарушение при извеждането на съответния правен извод. Ако го преценява в доказателствен план, това би означавало произнасяне по фактите, а ВКС при първо разглеждане на делото пред него е съд по правото. Второто оплакване в светлината на обсъжданото касационно основание- нарушение на материалния закон- е общо въздигнато в една от касационните жалби, като се атакува непроизнасяне от ВТАС за възможност за приложение на чл. 9, ал. 2 НК. Твърди се, че става дума за маловажен случай. Очевидно е налице объркване между понятията малозначителност и маловажен случай.