Решение № 6361 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9330/2011 г.

Решение № 6361 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9330/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт В. Банкова - Христова, против решение № 2188 от 9.05.2011 г., постановено от Административен съд София - град, Второ отделение, 30 състав, по адм. д. № 7090/2010 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт П. Георгиева и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател решението е недопустимо в частта, с която е отменен отказа за изплащане на финансова помощ, тъй като искането на първоинстанционния жалбоподател е било само за отмяна на финансовата санкция за бъдещ период. Касаторът твърди, че решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон - чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 9/2007 г. и чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г. Моли Върховния административен съд да отмени в цялост обжалваното решение и да му присъди направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Всестранна кооперация "Чорбаджи Атанас", със седалище и адрес на управление с. Николаевка, община Суворово, Варненска област, оспорва касационната жалба с писмен отговор, подаден чрез упълномощен адв. Ем. Стефанова, с който пледира за оставяне в сила на съдебното решение като допустимо, правилно и законосъобразно, защото е в съответствие с материалноправните изисквания на Наредба № 9/2007 г. и приложимия Регламент № 796/2004 г. и с целта на закона. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като оспореното решение за отмяна на административния акт е правилно и при постановяването му не са били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Според прокурора непредставянето на документи, предвидени в чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Наредба № 9 от 2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури доказва само, че продукцията не е била доставена на първите изкупвачи, но не и че заявените за подпомагане площи не се използват или не се обработват от земеделския производител, както и обжалваният административен акт не съдържа мотиви относно преценката за налагане на санкцията за бъдещ период. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 2188 от 9.05.2011 г. е отменено уведомително писмо за извършено плащане с изх. № 01-6400/653 от 17.08.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, с което на Всестранна кооперация "Чорбаджи Атанас" е отказано да бъде заплатена финансова помощ и е наложена финансова санкция за бъдещ период по Схемата за енергийни култури за кампания 2008 г. в размер на 36187.48 лева. Със същото решение е върната преписката на ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция за ново произнасяне съгласно дадените с мотивите указания и ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция е осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 3817 лв. За да достигне до този резултат Административният съд София - град е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия, но при проверката на основание чл. 168, ал. 1 АПК е констатирал, че същият е немотивиран и издаден в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Първоинстанционният съд е преценил, че непредставянето на изискуемите документи, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9 от 2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури не обосновава наличието на наддекларирани площи. Съдът е счел още, че в случая административният орган не е обосновал прилагането на санкциите по чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., като в тази връзка е посочил, че под понятието "наддекларирани площи" следва да се разбира такива площи, които не се използват и не се обработват от съответния земеделски стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане и в такива случаи се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствало за субсидия, както и се налага санкция за бъдещ период. Според съда разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от горепосочения регламент, която е посочена като правно основание за налагането на санкция за бъдещ период, не определя земите, за които не са подадени всички изискуеми документи по Наредба № 9/2007 г. като наддекларирани, а събраните в хода на административното производство доказателства не сочат, че заявените за подпомагане площи не се използват и не се обработват от земеделския производител. В мотивите на съдебното решение е констатирано, че наистина спрямо тези площи не са изпълнени кумулативно предвидените условия в чл. 4 от Наредба № 9/2007 г., което е основание за отказване на финансова помощ, но е приел, че същите не представляват наддекларирани площи, поради което е недопустимо санкционирането на земеделския производител за бъдещ период. За пълнота на изложението си съдът е посочил още, позовавайки се на чл. 53 от Регламент № 796/2004 г., че при налагане на санкции административният орган следва да изложи мотиви, въз основа на кои обстоятелства приема, че в случая се установяват умишлено допуснати нередности. Установено е, че земеделският производител е сключил договор за изкупуване на селскостопански продукти с "Екотермика Сервизи" ООД, гр. Торино, Италия, но впоследствие, този договор не е изпълнен и произведеният слънчоглед е продаден на други три дружества, които не са включени в списъка за 2008 г. на МЗП за одобрените такива за стопанската 2008 г., като доказателства за извършените сделки са представени своевременно на административния орган. От тук първоинстанционният съд е извел извод за добросъвестно поведение на земеделския производител. Относно възражението на касационния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е отменен отказа за заплащане на финансова помощ, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Действително искането на Всестранна кооперация "Чорбаджи Атанас" е било за отмяна на наложената финансова санкция за бъдещ период, но в първоинстанционната жалба са изложени подробни аргументи и доводи срещу уведомителното писмо в неговата цялост, включително против съдържащия се в него отказ, с оглед на което съдът правилно е тълкувал волята на жалбоподателя и допустимо се е произнесъл по законосъобразността на цялото уведомително писмо, а не само относно наложената финансова санкция. Следва да се има предвид и обстоятелството, че оспорената санкция има акцесорен характер и представлява правна последица от постановения отказ за финансова помощ, поради което съдебното решение е процесуално допустимо. Обжалваното решение е неправилно - при постановяването му са осъществени нарушения на императивни материалноправни разпоредби, изискващи отмяна на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. Това е така, защото предмет на съдебен контрол пред Административен съд София - град е законосъобразността на процесното уведомително писмо, към което като неразделна част от него е приложена Таблица № 1 за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. Към таблицата има допълнение, в което е описано съдържанието на съответните колони. Следователно са изложени фактически и правни основания за издаване на акта, което налага заключение, че административният акт е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В цитирания в оспореното писмо чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21 април 2004 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за управление и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, е регламентирано намаление или изключване на помощта в случаи на свръхдеклариране. В понятията "наддекларирани" или "свръхдекларирани" площи и които площи са неодобрени и недопустими за подпомагане се включват площите, попадащи в недопустим по СЕПП физически блок и/или площ с недоказано ползване при заявяването й от друг бенефициент и/или площ, неотговаряща на изискванията за минимален размер на парцел, стопанство и/или площ, която не отговаря на условията за подпомагане при направена проверка на място от Технически инспекторат на Разплащателната агенция. По отношение на земеделски производител, който кандидатства за помощ за енергийни култури, както е в случая, намира приложение чл. 51, ал. 3 от Регламент № 796/2004 г., според който ако земеделския стопанин не достави изискваното количество от някоя суровина се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. Следователно, когато кандидатът за субсидия към подаденото Общо заявление за плащания на площ не е приложил документа по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/02.05.2007 г., а именно - Декларация, подписана от първите преработватели или изкупвачите, за доставените количества енергийни култури от всеки вид и за датите на доставките, във връзка с чл. 7 от същата наредба, тоест когато няма доказателства, че кандидатите реално са доставили на първите преработватели и/или изкупвачите договорените количества земеделски продукти, което е задължително изискване на чл. 4, ал. 1, т. 5 от наредбата, се приема, че кандидатът - земеделски производител не доставя изискваното количество енергийни култури, поради което се счита, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели - чл. 51, ал. 3 от Регламента, и затова се приема, че площите са свръхдекларирани (наддекларирани). След като са наддекларирани, в съответствие с ал. 2 на чл. 51 от Регламента, земеделският стопанин се изключва от получаване на помощ в зависимост от процента площ, като тази сума се компенсира с плащанията на помощи за други схеми и кампании в течение на три календарни години, и това е т. н. санкция за бъдещ период. Без правно значение са причините за неподаване на изискуемата декларация, тъй като в приложимия нормативен акт не е придадено значение на това обстоятелство. В случая първоинстанционният жалбоподател е представил на административния орган платежни документи за извършени продажби на произведения слънчоглед, но това не е достатъчно, защото чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/2007 г. изисква задължително представяне на декларация по чл. 4, ал. 1, т. 4 и заедно с нея на фактури, приемо-предавателни протоколи и др. документи, доказващи реално доставяне на договорените количества на първите изкупвачи, визирани в списъка на МЗП. Тоест отказът за изплащане на претендираните суми и наложената санкция за бъдещ период са неразривно свързани, защото след като има отказ за плащане, неминуемо се налага и санкцията за прихващане пред следващите години, както е направено в конкретната хипотеза - отказаната сума в размер на 36187,48 лв. е удържана от бъдещи плащания до пълното й възстановяване. Първоинстанционният съд не е взел предвид правнорелевантния факт, че в случая не се обсъжда въпросът за умишлено или неумишлено деклариране над границите, поради което това обстоятелство не се разглежда и разпоредбата на чл. 53 от Регламента е неприложима, тъй като отказът, респ. санкцията са за наддеклариране, а не за умишлено деклариране над границите, като в случая не са налице предпоставките, посочени в чл. 68 от Регламента относно изключенията при прилагането на намаления или изключвания. Като е достигнал до обратния извод първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което подадената жалба да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК ответникът по касационната жалба Всестранна кооперация "Чорбаджи Атанас" следва да заплати на касатора направените по делото разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано от процесуалния представител на ДФ "Земеделие". На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,