Решение № 7526 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Агенция по вписванията, срещу Решение 188 от 23.02.2023 г., постановено по адм. дело 748/2022 г. по описа на Административен съд София-област. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и се иска отмяната му. Иска присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът Г. Субев, от гр. Самоков чрез процесуалния си представител адвокат П. Аспарухова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред административния съд се е развило по жалбата на Г. Субев срещу отказ за възстановяване на недължимо платена държавна такса внесена по сметка на Агенция по вписванията, обективиран в писмо изх. 66-00-718/2021/27.06.2022 г. на главния секретар на Агенция по вписванията. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен обжалвания отказ. За да постанови този резултат е приел, че главният секретар на Агенцията по вписванията не е притежавал материална компетентност да представлява агенцията, респективно да издаде административен акт, с който да откаже възстановяване на неправилно внесени държавни такси по сметка на имотния регистър. Оспореният акт е издаден от орган, чиято компетентността не произтича пряко от закона, като тази компетентност към момента на издаването му може да се формира само въз основа на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на Агенцията, а такива делегация не е налице. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на обжалваното решение, тъй като страна в производството е следвало да бъде Агенция по вписванията, а не издателят на обжалвания отказ. Агенцията по вписванията е администрация към министъра на правосъдието, юридическо лице и няма качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати при разглеждане на делото съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната не е нарушено, решението съдържа изискуемите се от закона мотиви. Неоснователни са касационните оплаквания за постановяването му в нарушение на материалния закон. Обоснован и при правилно приложение на закона е изводът на съда за нищожност на оспорения пред него отказ, като постановен от некомпетентен орган. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Устройствения правилник (УП) на Агенцията по вписванията, същата се ръководи и представлява от изпълнителен директор. Според чл. 6, ал. 8 от същия правилник правомощията на изпълнителния директор на агенцията при негово отсъствие или когато ползва законоустановен отпуск, се осъществяват от заместник изпълнителен директор, освен ако със заповед е определено друго. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 9 от Правилника, главният секретар представлява агенцията в случаите, когато изрично е упълномощен от изпълнителния директор. В случая към момента на постановяването на отказа са били в сила Вътрешните правила за реда за възстановяване на недължимо платени държавни такси, събирани за действия и услуги по правилника за вписванията (утвърдени със Заповед РД-01-394 от 04.07.2012 г.) според които изпълнителния директор разпределя постъпилото заявление за възстановяване на недължимо платена държавна такса с резолюция на главния директор на главна дирекция Регистри, който организира разглеждането на заявлението и извършването на проверка за наличието или липсата на основание за възстановяване на сумата (чл. 10, ал. 1). Според чл. 12 от същите правила, ..главният директор на главна дирекция Регистри поставя резолюция върху оригинала на заявлението да бъде възстановено недължимо платената сума и в какъв размер, съответно мотивите за невъзстановяването й изцяло или частично. Съгласно чл. 15, ал. 1 от същите правила при установяване на неоснователност на искането на заявителя се изпраща писмен отговор, съдържащ мотивите за отказ от възстановяване, изготвен от главния директор на главна дирекция Регистри и се съгласува с директора на дирекция ФСДУС. С тези правила не са предоставени правомощия на главния секретар на агенцията. В производството пред първоинстанционния съд не е представена и заповед по чл. 9, ал. 2, т. 9 и т. 12 от УП на Агенция по вписванията. При установените пред първоинстанционния съд факти при правилно приложение на закона е изводът му, че постановеният отказ е издаден от некомпетентен орган. По делото пред настоящата инстанция се представени Заповед РД-01-62 от 29.01.2021 г. изменена със Заповед РД-01-157 от 11.03.2022 г. и двете на изпълнителния директор на Агенция по вписванията, от които се установява, че към момента на издаване на оспорения пред съда отказ 27.06.2022 г., на началника на отдел АМО към Главна дирекция Регистри са предоставени правомощия: Въз основа на изразените становища да постави резолюция върху оригинала на заявлението да бъде възстановена недължимата сума и в какъв размер, съответно мотивите за невъзстановяването й изцяло или частично, съответно да подписва писмените отговори до заявителите, в случаите на отказ за възстановяване на суми съгласно чл. 15 от Вътрешните правила. В отсъствие на това лице или до неговото назначаване, функциите и правомощията се възлагат на главния секретар на Агенцията по вписванията т. ІV от Заповед РД-01-62 от 29.01.2021 г. Разпоредбата на чл. 220 АПК установява забрана за нови фактически установявания, като Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, при което обжалваното решение се явява правилно, при постановяването му не е допуснато нарушение на приложимия материален закон. Независимо от това следва да се отбележи, че по делото не се установява към момента на постановяване на оспорения пред съда отказ началникът на отдел АМО към главна дирекция Регистри да е отсъствал, съответно да е налице основание по подаденото заявление да се произнесе главния секретар на Агенция по вписванията. С оглед изложените съображения настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този резултат по делото искането на ответника за присъждане на разноски по делото се явява основателно. Следва да бъдат присъдени такива в размер на 1200 лева адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.06.2023 г. и представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение