Решение № 6470 от 29.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) София, чрез юрк. Стойков като процесуален представител, срещу решение 5449 от 24.09.2021 г., постановено по адм. дело 10411/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед 18-8301/03.09.2020 г. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Касаторът претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. Топалова, чрез пълномощника си адв. Стаменова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за настоящото прпоизводство. Ответникът Столична община, район Банкя, чрез пълномощника си адв. Панайотова, в писмена защита изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Д. Станчева, като майка и законен представител на Т. Милев, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на А. Топалова срещу заповед 18-8301/03.09.2020 г. на началника СГКК - София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, като по заявление на Т. Милев се нанася нов обект с идентификатор 32216.2293.784, площ от 835 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване, собственост на А. Топалова и Т. Милев; променят се границите на съществуващи обекти поземлен имот с идентификатор 32216.2293.313 с начин на трайно ползване: за второстепенна улица, с данни преди промяната площ 1173 кв.м., а след промяната 1202 кв.м., както и се заличават поземлен имот с идентификатор 32216.2293.100 с площ от 440 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 32216.2293.211 с площ от 423 кв.м. За да отмени оспорената заповед, съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Посочва, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза с изменението се засяга имотът на жалбоподателя А. Топалова, от който се отнемат 25 кв. м. и се увеличава площта на ПИ с 32216.2293.313, а двата съществуващи и заличени имоти се обединяват в един. Достига до извод за наличие на спор за материално право между страните по отношение местоположението на границите на поземлен имот с идентификатор 32216.2293.100, който спор се явява преюдициален за административното производство и подлежи на разрешаване по исков ред. Решението е валидно, допустимо и правилно при следните допълнителни съображения: Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за допълване или поправяне на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато същите съдържат непълноти или грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Според легалната дефиниция, дадена в § 1 т. 16 ДР ЗКИР, непълноти или грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Административният орган е сезиран с искане за изменение на кадастралната карта по отношение на поземлени имоти с идентификатори 32216.2293.100, 32216.2293.211 и 32216.2293.313 в съответствие с границите на УПИ Х-725,750, кв. 4 по регулационния план на м. "в. з. [населено място]", гр. Банкя, одобрен със заповед 2705/2912.1967 г. и изменен със заповед 265/16.05.1975 г. Такова е и посоченото в административния акт фактическо основание за неговото издаване. С оспореното изменение имотът на жалбоподателя пред първата инстанция А. Топалова с идентификатор 32216.2293.100 и този на заявителя Т. Милев с идентификатор 32216.2293.211 се заличават и в кадастралната карта се нанася нов имот съобразно границите на УПИ Х-725,750 от кв. 4 по регулационния план на гр. Банкя, като част от площта на първия заличен имот се включва в обхвата на поземлен имот с идентификатор 32216.2293.313 - второстепенна улица. Съгласно заключението на вещото лице е налице несъответствие между отразените граници в кадастралната карта към момента на приемането й с действителните такива - по действащия регулационен план и документите за собственост на вписаните в КР лица. По делото е установено, че кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] са одобрени през 2012 г. Съгласно действалата към този момент разпоредба на чл. 14, ал. 1 Наредба 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (отменена, ДВ, бр. 4 от 13.01.2017 г.) границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от: 1. означеното по реда на чл. 36, т. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки в съответствие с актовете, определящи правата върху имотите; 3. кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ; 4. регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани. При тази нормативна уредба съществуващите на място огради между трите поземлени имоти, представляващи материализирани на място граници между тях, е с приоритетно приложение за определяне на действителното им положение, спрямо техните граници по регулационните планове при одобряване на първоначалната кадастрална карта. Видно от представените по делото нотариални актове жалбоподателката пред първата инстанция и заявителят в административното производство се легитимират като съсобственици при права съответно 400/809 и 404,5/809 идеални части от недвижим имот, представляващ парцел (сега УПИ) Х-725,750, кв. 4 по регулационния план на м. "в. з. [населено място]", гр. Банкя, а нанесените в одобрената КККР поземлени имоти с идентификатори 32216.2293.100 и 32216.2293.211 са по материализирани на място граници. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 1 ПЗР ЗКИР урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Цитираната норма поставя прилагането на регулационния план като задължително условие за отразяването на регулационните граници като имотни. По смисъла на чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.) и § 22, ал. 1, т. 1 ЗР ЗУТ регулационният план се счита за приложен с плащането на дължимите обезщетения за придадените по регулация имоти или части от тях. В административното производство въпросът за прилагането на действащия регулационен план по отношение на процесните имоти не е изследван, като мотиви в тази насока не са изложени в издадената заповед. Не се установява да е извършвана и преценка относно уреждането на сметки за придаваеми части от имотите или за евентуално изравняване на частите в случай на образуван съсобствен дворищнорегулационен парцел между двата имота. Това налага заключението, че от органа не е изследвано приложението на регулационните планове от 1967 г. и от 1975 г. по отношение на УПИ Х-725,750, кв. 4, поради което не е налице посоченото от него фактическо основание за издаването на административния акт - имотните граници в кадастралната карта да се приведат в съответствие с регулационните такива. Предвид изложеното не са налице предпоставките за одобряване на исканото изменение и издадената на това основание заповед правилно е приета от съда за материално незаконосъобразна. Поставянето на кадастралните граници по регулационните такива по действаща регулация (без данни за прилагането й), не е грешка или непълнота, тъй като действителното състояние не е по регулационни граници. В случая несъотвествие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние не се установява. Но дори и да е налице, то при отнемане на част от имот с идентификатор 32216.2293.100 - 25 кв. м и промяна на неговите граници, вкл. чрез обединяването му с имота на заявителя, е законосъобразно заключението на съда, че административният орган е следвало да съобрази индицията за спор за материално право. Съгласно нормата на чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР, когато непълнотите или грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. В тази хипотеза началникът на службата по геодезия, картография и кадастър следва да откаже изменението на кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 във вр. с § 1, т. 16 ДР на Наредба РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. При изрично направеното възражение от заинтересованата страна в първоинстанционното производство и настоящ ответник А. Топалова с доводи за засягане на правото й на собственост с одобреното изменение и представени валидни на външен вид документи за собственост, органът незаконосъобразно приема в случая липсата на такъв спор. По реда на чл. 54, ал. 2, изр. 2 ЗКИР началникът на службата по геодезия, картография и кадастър следва да откаже извършване на изменението до разрешаването му по исков ред. Първоинстанционният съд правилно приема, че между заявителя в административното производство и А. Топалова е налице спор за материално право, до чието разрешаване по съдебен ред е налице пречка за удовлетворяване на исканото изменение на кадастралната карта. Непълнотата и грешката при заявеното противопоставяне от вписаното в кадастралния регистър лице като собственик на имота, чиято площ се намалява, съответно същият се заличава и се включва в обхвата на новообразувания поземлен имот, следва да се отстрани след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните. Предвид изложеното, изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Не са налице сочените от касатора основания по чл. 209 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответника А. Топалова за присъждане на разноски за тази инстанция, Агенцията по геодезия, картография и кадастър - София следва да бъде осъдена да й заплати такива в размер на 900 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 19.04.2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение