Решение № 13516 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2015 г.

ВАСIII отделение11.12.2015 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 32/12.01.2015 г. по адм. д. № 395/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на Али Хасан Факирски от с. Краище, ул. "Деветнадесета" № 63, сумата от 2030 лв. /две хиляди и тридесет лева/, адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 13516 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2413/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ . Образувано е по касационна жалба от изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез юрисконсулт Димитър Димитров, против решение № 32/12.01.2015 г. по адм. д. № 395/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правнорелевантният критерий за наличието или липсата на регистрация е фигурирането или не в регистъра на тютюнопроизводителите. Оспорва извода на съда, че определящо в случая е наличието на заявление за вписване като тютюнопроизводител. Съдът не е положил достатъчно усилия, за да се снабди с това заявление, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено решението и бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по жалбата - Али Хасан Факирски, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Борисов. Оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението. От приложената преписка не се установява, че ответникът е бил регистриран като тютюнопроизводител. Претендира заплащането на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Съдът неправилно е приложил материалния закон като е приел, че Факирски не е имал качеството на регистриран тютюнопроизводител в община Белица и регистриран земеделски производител. По делото е приложена извадка от регистър и писмо изх. № 91-2097/07.10.2014 г. на МЗХ, в които е посочено, че Факирски е бил вписан като тютюнопроизводител в община Белица, но самото заявление не е представено по делото. В мотивите си съдът е посочил, че тези обстоятелства не са изяснени, но въпреки това е решил спора. Поради това обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № 03-010-РД/65 от 13.05.2014 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие " - гр. Благоевград, с която е отказано финансиране на заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" на Али Хасан Факирски, поради това че същият не е изпълнил изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства, че Факирски е имал качеството на регистриран тютюнопроизводител в община Белица, които да обосноват категоричен извод, че същият е бил регистриран като земеделски производител повече от 14 месеца от датата на подаване на заявлението за финансиране и е започнал да стопанисва земя с цел производство на тютюн. Изложил е съображения, че по делото е приложената извадка от регистър и писмо изх. № 91-2097/07.10.2014 г. на МЗХ, в които е посочено, че кандидатът Факирски е вписан в регистъра на тютюнопроизводителите в община Белица за реколта 2001 г., но административният орган не е представил заявление за вписването му като тютюнопроизводител, въпреки процесуалните усилия на съда да установи наличието му. Поради това, че този спорен факт е останал недоказан, съдът е преценил оспорената заповед като валидна, но издадена в противоречие с изискванията на материалния закон. Решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви и съображения. От фактическа страна по делото е установено, че със заявление с идентификационен № 01/112/10290 от 21.11.2013 г. Али Факирски е кандидатствал пред Разплащателна агенция при МЗХ за предоставяне на подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Заявил е отглеждане на калифорнийски червеи в имот № 20064, в землището на с. Дагоново. Към заявлението за подпомагане са приложени регистрационна и анкетна карта за регистрация на земеделски производител на Областна дирекция "Земеделие" гр. Благоевград, от които е видно, че Факирски е регистриран, като земеделски производител на 15.05.2013 г. В Контролен лист за съответствие с критериите за допустимост на кандидата е отразено, че заявлението на оспорващия не отговаря на изискванията за допустимост, като е посочено, че бенефициентът фигурира в справката на МЗХ за тютюн за 2001 г. На това основание е издадена обжалваната по делото заповед, в мотивите на която е посочено, че кандидатът е имал регистрация като земеделски производител в качеството му на тютюнопроизводител за първи път през 2001 г., което е в нарушението с изискването на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., допустими за финансиране са кандидати, които не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане са регистрирани за първи път като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.). Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 3/1999 г. в редакцията и към Д. в. бр. 20/2005 г. урежда, че на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 г., които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция, с изключение на тютюнопроизводителите. От посочената разпоредба следва, че не е съществувало нормативно изискване за вписването на тютюнопроизводителите по реда на посочената Наредба. Регистрацията на този вид земеделски производители се урежда от разпоредбата на чл. 4 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, в редакцията и към Д. в. бр. 33/2000 г., която препраща към разпоредбата на чл. 6 от същия закон. В нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, която е била в сила до 2012 г., е уредено, че в общините и във Фонд "Тютюн" се води регистър на тютюнопроизводителите и на площите за отглеждане на тютюн по образец съгласно приложение № 1. Представеното по делото писмено доказателство от ответника е именно извадка от регистъра, воден от фонд "Тютюн" и това е единственият възможен документ, удостоверяващ вписването на тютюнопроизводителите. В този смисъл съдът неправилно е изследвал въпроса за наличието на заявление от жалбоподателя за вписването в този регистър. Такъв документ не е включен в Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1 от ЗТТИ и не е бил изискуем за регистрацията на кандидатите. Изложените правни доводи установяват, че не е налице пречката по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., за да кандидатства Али Факирски за предоставяне на подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери". Поставеното от наредбата изискване е кандидатът да е регистриран за първи път като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г., за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители, не по-рано от 14 месеца преди датата на подаване на заявлението за подпомагане. От данните, посочени по-горе се установява, че по Наредба № 3/1999 г. той не само не е бил регистриран като земеделски производител, но самата наредба е изключвала регистрацията на тютюнопроизводителите по уредения в нея ред. С оглед на това изводите на административният орган са в противоречие с материалния закон и обжалваната заповед, като краен резултат, правилно е отменена от съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1