Решение № 13824 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2018 г.

Решение № 13824 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12588/2018 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Б. Сахел чрез служебния му защитник адвокат М. Костов срещу Решение № 4933/20.07.2018 г. постановено по административно дело № 2386/2018 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. Сахел, [гражданство], [дата на раждане], ЛНЧ: [номер] против Заповед рег. № 5364 з-287/12.02.2018 г. издадена от директора на Дирекция "Миграция" в Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която е продължено принудителното настаняване на чужденеца в Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ за срок от шест месеца, считано от 25.02.2018 г. В касационната жалба са изложени съображения, че оспорваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, несъответствие на направените заключения със събраните по делото доказателства, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че съдът не е взел отношение по всички наведени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Не бил безспорно доказан изводът на съда, че Б. Сахел е [дата на раждане] Твърди, че в съдебното производство е представен документ, от който се установявало, че касаторът е бил непълнолетен към момента на подаване на жалбата. Извършеното рентгенографско изследване не е следвало да се кредитира от съда с такава степен на сигурност и безспорност, че това доказателство да се превърне в решаващо такова относно възрастта на касатора и да се приеме, че той не е дете. Моли жалбата да се уважи, оспорваното решение да се отмени и да се отмени Заповед рег. № 5364 з-287/12.02.2018 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" МВР или делото да се върне за ново разглеждане, с указания съдът да установи със степен на сигурност каква е действителната възраст на Б. Сахел. Ответникът по касация – директорът на Дирекция "Миграция" МВР оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Счита, че първоинстанционният съд в цялост е разгледал фактическата обстановка. Възрастта на лицето била безспорно установена, доколкото е възможно с медицински методи. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Решението следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че на 24.08.2017 г. Б. Сахел, заедно с още четирима души е бил задържан от служители на РУ-Б.. В резултат на извършени справки в АИС на МВР и извършени насрещни проверки в четири РПЦ на ДАБ при МС, е получена информация, според която данните на задържаното лице са: Б. Сахел, [дата на раждане] в Афганистан, [гражданство], ЛНЧ: [номер], с отказан статут на бежанец, съгласно Решение за отказ за предоставяне на статут на бежанец № УХТ 49/24.03.2017 г. и Декларация за връчване на Решение на Интервюиращ орган № УП-13298/05.05.2017 г., влязло в законна сила на 05.05.2017 г. Предвид установеното, с Докладна-записка рег. № 368 р-10045/24.08.2017 г. до Директора на ОД на МВР-В. било отправено предложение спрямо Сахел да бъде наложена принудителна административна мярка по Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 41, т. 4 от ЗЧРБ и предвид, че лицето нямало установен административен адрес в Р. Б., както и че съществува опасност изпълнението на принудителната административна мярка да бъде осуетено. Б. предложено да бъде издадена и заповед за настаняване в СДВНЧ при Дирекция "Миграция", МВР. Издадена била Заповед № 368 р-1485/24.08.2017 г., с която Б. Сахел е принудително настанен в СДВНЧ към Дирекция "Миграция" за срок до отпадане на пречките за изпълнение на принудителната административна мярка и организиране извеждането на чужденеца от Р. Б., но не повече от 6 месеца. На 25.08.2017 г., Б. Сахел фактически е бил предаден и настанен в СДВНЧ, съгласно Приемо-предавателен протокол от 24.08.2017 г. Съдът е установил още, че от страна на Б. Сахел е била депозирана молба за предоставяне на международна закрила, по която е постановено Решение № УЧХ 49/24.03.2017 г., с което молбата му е била отхвърлена. Решението на административния орган е влязло в сила на 05.05.2017 г. По последващата молба на чужденеца за предоставяне на закрила, било постановено Решение № ВР-2/26.01.2018 г. на Интервюиращ орган на ДАБ при МС, което е било потвърдено с влязло в сила на 07.03.2018 г. решение по дело № 1677/2018 г. по описа на АССГ. От страна на Началник отдел ПНМ-ДМ до Директора на Дирекция "Миграция", МВР било отправено Предложение с рег. № УРИ 5364 р-2920 от 12.02.2018 г. за удължаване срока на принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ. В същото било посочено, че самоличността на лицето не е установена и потвърдена, същият не може да удостовери влизането си в Р. Б. по законоустановения ред. С чужденеца били провеждани многократно беседи от служители на Дирекция "Миграция" с цел убеждаването му да съдейства за напускане територията на Р. Б., като същият категорично бил отказал да се завърне доброволно в страната си по произход, заявявайки намерение да се установи в България. Наложената му принудителна административна мярка по ЗЧРБ "връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна" не била изпълнена до настоящия момент поради липса на документ за пътуване на лицето. Поведението на чужденеца ясно показвало, че той няма да се съобрази с наложената му административна мярка, той не бил попълвал бланка с автобиографични данни и декларация за доброволно връщане, не притежавал никакви документи за самоличност и имал отказан статут на бежанец. От снетите обяснения от Б. Сахел съдът установил, че той е пристигнал в Р. Б. м. ноември 2016 г. На територията на Р. Б. влязъл без документи, тъй като загубил чантата, в която държал документа си за самоличност. Пред съда, Б. Сахел твърди, че е на [възраст] и, че е роден през [година]. По отношение на представения в хода на съдебното производство документ, в който била отразена възрастта на Сахел, същият при снемането на обяснения е заявил, че документът му е предоставен от негов братовчед, изпратен му по интернет. Посочил, че документът не можело да се нарече лична карта, а е извадка от регистър на населението, в него нямало точна дата, била посочена 1395 г., съгласно мюсюлманското летоброене, като през 2016 г., същият изглеждал видимо на [възраст]. Не дал логично обяснение, защо в представените от ДАБ при МС документи било записано, че е [дата на раждане] От превода направен от преводачите участвали в съдебното заседание, съдът установил, че документът е написан на два езика, в него са вписани имената на бащата и дядото на Сахел, посочено било, че през 1935 г. жалбоподателят е изглеждал на [възраст]. Към датата на заседанието в Афганистан е 1937 г., календарната година започвала през първия ден на пролетта на 21. 03-22. 03, като според преводача С. П. това е лична карта (тескере) и не може да се приеме, че това е регистър на населението, а документ за самоличност. Документ не е представен в оригинал или заверено копие. За установяване действителната възраст на лицето, съдът е допуснал извършването на рентгенографско изследване за установяване възрастта, от което се е установило, че Сахел е на възраст над [възраст]. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената от закона форма. За да приеме, че заповедта е материалнозаконосъобразна съдът е изложил съображения, че по делото безспорно се е установило, че Б. Сахел е незаконно пребиваващ на територията на Р. Б., че отказвал да съдейства на административния орган за връщане до страна по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, предвид нежеланието му да се завърне до Ислямска република Афганистан. Не се е установило чужденецът да представлява опасност за националната сигурност, или да е осъждан за тежко престъпление; и да представлява опасност за обществото. Посочил е, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО за продължаване на настаняването, а именно чужденецът е с неустановена самоличност, отказва да се завърне в страната си по произход, няма документ за задгранично пътуване, а и цялостното му поведение сочи, че има реална опасност същият да се укрие. Чужденецът бил с приключило производство по предоставяне на международна закрила, като молбата не е допусната с решение на интервюиращ орган, потвърдено с окончателно решение на АССГ. Поради това не може да бъде набавен документ за пътуване и като цяло са налице пречки за изпълнението на наложената принудителна административна мярка. По отношение действителната възраст на жалбоподателя, съдът е кредитирал заключението на извършеното по делото рентгенографско изследване, като компетентно изготвено, мотивирано, даващо отговор на поставените задачи и съответстващо на събраните доказателства. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на делото относими доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка е стигнал до извод, че издадената заповед е незаконосъобразна. Решението му не е необосновано. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Същото съответства и на материалния закон. Правилен е направеният от първоинстанционния съд извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ орган – директора на дирекция "Миграция" и отговаря на изискванията на чл. 44, ал. 10 ЗЧРБ. Процесната заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, съгласно която разпоредба, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца. Това законодателно решение е в съответствие с разпоредбата на чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО, съгласно която държавите-членки не могат да удължават посочения в пар. 5 шестмесечен срок на задържането, освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите, когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради: липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни. От доказателствата по делото е видно, че Б. Сахел няма валиден документ за завръщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му, отказва да се върне доброволно в страната си по произход. Предвид липсата на съдействие е налице и забавяне в процедурата по получаване на необходимите документи за извеждането му. Липсват доказателства, че вече не съществува разумна възможност за извеждане на чужденеца по правни или други съображения и следователно чл. 15, пар. 4 от Директива 2008/115/ЕО не може да намери приложение. Наред това по отношение на Б. Сахел не могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка. С оглед посоченото настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ и чл. 15, пар. 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ са упражнени законосъобразно. Приключилото на 07.03.2018 г. производство за предоставяне на закрила е по подадена последваща молба. Налице е посоченото в чл. 44, ал. 12 ЗЧРБ основание даващо възможност настаняването в СДВНЧ да бъде продължено, както е посочено от административния ораган в предложение рег. № 5364 р-2920/12.02.2018 г. Изводът на съда, че Б. Сахел не е непълнолетен е законосъобразен и е изведен на база събраните по делото доказателства – приетата по съдебно – медицинска експертиза. Липсват писмени доказателства, който да водят до съмнение, че изводът на вещото лице, че Б. Сахел е над [възраст], е неправилен. Като такова доказателство, не може да се разглежда представеният от жалбоподателя, настоящ касатор, документ в хода на първоинстанционното производство. Този документ не е представен в оригинал или заверено копие, същият е изпратен по интернет и не може да се приеме за достоверен източник, доказващ възрастта на чужденеца. Експертизата не е оспорена от жалбоподателя и правилно е кредитирана от съда при преценка на заявеното от Сахел, че е непълнолетен. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение