Решение № 2169 от 1.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град за отмяна на влезлите в сила Решение 2552/15.04.2022 г. на Административен съд София - град, III - то отд., 36 състав, по адм. дело 9087/2021 г. и Решение 374/21.01.2022 г. на Административен съд София - град, III то отд., 66 състав, по адм. дело 9467/2021 г. като противоречащи на Решение 1316/01.03.2022 г. на Административен съд София - град, III - то отд., 2 състав, по адм. дело 10775/2021 година. Искателят твърди, че е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Аргументира се с обстоятелството, че в Административен съд София град са образувани и решени три дела по жалби на И. Христова, по които са постановени противоречиви решения. По-конкретно, с Решение 2552/15.04.2022 г. на АССГ, III - то отд., 36 състав, по адм. дело 9087/2021 г. по подадена от И. Христова жалба съдът е постановил отмяна на Решение 1040-21-839/17.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ София - град и потвърденото с него Разпореждане 0-21-999-00-0001515059/29.06.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ София - град. С Решение 374/21.01.2022 г. на АССГ, III - то отд., 66 състав, по адм. дело 9467/2021 г. е отменено Решение 1040-21-877/30.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ - София - град, с което са отхвърлени жалби с вх. 1012-21-1263/18.08.2021 г. и вх. 1012-21-1263/38.08.2021 г. на И. Христова срещу Разпореждания Д-21-999-00-0001532361/22.07.2021 г. и Д-21-999-00-0001532360/22.07.2021 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ София - град, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист Е20211133531 за периода от 25.06.2021 г. до 27.06.2021 г. вкл. и болничен лист Е2021171691 1 за периода от 28.06.2021 г. до 08.08.2021 г. вкл., като е разпоредено преписката да се изпрати на директора на ТП на НОИ София - град за изпълнение на указанията по тълкуването и приложението на закона. С Решение 1316/01.03.2022 г. на Административен съд София град, по адм. дело 10775/2021 г. е отхвърлена жалбата на И. Христова срещу Решение 1040-21-1005/01.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение жалбата й и е потвърдено Разпореждане О-21-999-00-0001551514/19.08.2021 г. на ръководителя на изплащането на помощите и обезщетенията при ТП на НОИ - София град. И трите съдебни решения не подлежат на обжалване, съгласно чл. 119 КСО, във връзка с чл. 117, ал. 1 т. 2 буква е КСО. Искателят не приема за верни правните изводи на съда, изложени в мотивите на решенията по адм. дело 9087/2021 г. и по адм. дело 9467/2021 г., във връзка с надлежното и своевременно заявяване от страна на лицето на вида осигуряване и получаване на обезщетение при бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. Ответникът И. Христова, чрез адв. Занев, възразява срещу направеното искане за отмяна на посоченото правно основание чл. 239, т. 4 АПК и моли същото да се отхвърли като неоснователно. Претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото съдебно производство. Върховният административен съд, шесто отделение, приема искането за процесуално допустимо, но по същество за неоснователно. За да поиска отмяна директорът на ТП на НОИ София град е посочил като основание разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно тази норма, влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Отмяната е извънинстанционен процесуален способ и средство за защита срещу порочни съдебни решения, определения и разпореждания, които се ползват със сила на пресъдено нещо, а основанията за това са изброени изчерпателно в чл. 239 АПК. Настоящият състав, като се позовава на съображенията относно тълкуването на чл. 239, т. 4 АПК, дадени в Тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. 4/2010 г., счита, че в случая не са изпълнени предпоставките на нормата на чл. 239, т. 4 АПК. Според мотивите на тълкувателното решение разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Тълкувателното решение е задължително за съдилищата и на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В случая постановените Решение 2552/15.04.2022 г. на Административен съд София - град, III - то отд., 36 състав, по адм. дело 9087/2021 г. и Решение 374/21.01.2022 г. на Административен съд София - град, III - то., 66 състав, по адм. дело 9467/2021 г. не противоречат на Решение 1316/01.03.2022 г. на Административен съд София - град, III - то отд., 2 състав, по адм. дело 10775/2021 година. Направеният извод следва от констатацията, че макар по делата да има субективна тъждественост, касаеща страните, спорът и основанието са различни. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на посочените съдебни решения. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. По разноските: Своевременно отправената от ответника претенция в подаденото възражение за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство с оглед правилото на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 249 АПК, е основателна. По тази причина и на основание § 1, т. 6 (нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от ДР на АПК разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Същото следва да бъде осъдено да заплати на ответника по искането сумата от 750 лева, представляваща договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие 975041/08.06.2022 година. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,