Решение № 4974 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2009 г.

Решение № 4974 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12666/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуалния му представител юрк. М. Йотова против решение № 789 от 13.07.2009 г., постановено по адм. дело № 259/2008 г. на Административен съд - Бургас, с което е изменен ревизионен акт № 02001503 от 13.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-30 от 24.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас, в частта относно допълнително установени в тежест на "Мидия" АД, гр. Бургас, задължения за ДДС, както и в частта относно допълнително установено задължение за корпоративен данък за 2005 г. и е отменен РА в частта относно отказано право на данъчен кредит на дружеството по фактури, издадени от "Билдер" ЕООД, гр. Смолян. В касационната жалба са изложени съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора при решаването на спора относно законосъобразността на РА в частта относно допълнително начислен ДДС съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза (ССЕ) и неправилно е игнорирал заключението на вещото лице, прието в хода на ревизионното производство, въпреки че последното е определило пазарна цена на процесните имоти, която е била най-близка до действителната. По отношение на РА в частта относно непризнат данъчен кредит по доставки, извършени от "Билдер" ЕООД, касаторът твърди, че неправилно съдът е стигнал до извода за реалност на извършените доставки, тъй като не е съобразил извършеното в съдебното производство оспорване на представените от "Мидия" АД частни документи и не е изследвал реалността на доставките, осъществени между "Билдер" ЕООД и неговите подизпълнители. По такива съображения, изложени подробно в касационната жалба се претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди ревизионния акт в тези части, както и присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Мидия" АД, чрез процесуалния си представител адв. М. Иванова, изразява становище за неоснователност на молбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол в производството пред Административен съд - Бургас е бил ревизионен акт № 02001503 от 13.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, с който на "Мидия" ООД, гр. Бургас (понастоящем "Мидия" АД) са установени допълнителни задължения за корпоративен данък и задължения за ДДС, в частта, потвърдена с решение № РД-10-30 от 24.01.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Бургас както следва: корпоративен данък за 2005 г. в размер на 7932,08 лв. и лихва за забава в размер на 1744,47 лв. и ДДС за данъчни периоди - м. 11, м. 12.2005 г., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 05, м. 06, м. 08, м. 09, м. 10 и м. 11.2006 г., в размер на 502720,95 лв. и лихва в размер на 80615,22 лв. С обжалваното решение съдът е изменил ревизионния акт, в частите относно допълнително начислен на "Мидия" ЕООД ДДС по извършени покупко-продажби на недвижими имоти между свързани лица и по сделките с предмет строителна услуга, както и в частта, с която е определено допълнително задължение за корпоративен данък за отчетната 2005 г. С решението е отменен РА в частта, с която на основание чл. 6 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 63 от ЗДДС (отм.) на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 383999,20 лв. по фактури, издадени от "Билдер" ЕООД, гр. Смолян. Така постановеното решение е правилно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и след обстоен анализ на всички доводи и възражения на страните по делото е направил законосъобразни изводи в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. За яснота на изложението спорните въпроси следва да бъдат разгледани по групи отнасящи се до сходни сделки и съответните задължения по вид. Първо, относно допълнително начисления ДДС на основание чл. 55, ал. 1 и ал. 5 ЗДДС /отм./ вр. с чл. 30, ал. 3, т. 2 ЗДДС /отм./ по сделки, сключени между свързани лица и сделки за строителство срещу обезпечение: По делото е установено и между страните не се спори, че през ревизираните данъчни периоди са били сключени договори за покупко-продажба на недвижими имоти между "Мидия" ЕООД и свързани с дружеството лица, негови служители, поради което правилно ревизиращите органи на основание чл. 55, ал. 1 и ал. 5 във връзка с чл. 30, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (отм.) са пристъпили към определяне на данъчната основа чрез установяване на пазарните цени на имотите, предмет на извършените сделки. При така приетата фактическа обстановка спорът между страните се свежда до установените пазарни цени на имотите и съществуващото различие в тях, съдържащо се в изготвената на осн. чл. 60 от ДОПК експертиза в хода на ревизионното производство и приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е установила по-ниски пазарни цени на процесните имоти. При решаването на спора първоинстанционният съд е възприел заключението на вещото лице по назначената СТЕ, като е съобразил допуснатите от вещото лице технически грешки, изразяващи се в несъответствие между стойностите, отразени в неговата констативна и диспозитивна част и е стигнал до извода за необходимост от изменение на ревизионния акт в тази част. Настоящата касационна инстанция напълно споделя мотивите на съда, обосновали изменението на РА. При извършения сравнителен анализ между заключенията по двете експертизи, съдът правилно е приел, че съдебната експертиза следва да бъде кредитирана, тъй като при нейното изготвяне вещото лице се е съобразило с методите за оценка, регламентирани в Наредба № 5/26.02.1999 г., както и Наредба № Н-9/14.08.2006 г., а именно методът на увеличената стойност и методът на пазарните цени, докато експертът в ревизионното производство е използвал методи, част от които не са предвидени в тези нормативни актове. На следващо място правилно съдът е констатирал в мотивите на решението, че експертното заключение в ревизионното производство съдържа схематични представяне на данните, което не позволява да бъде установено по какъв начин експертът е достигнал до предложените стойности. В заключение следва да се посочи, че в тази част заключението на вещото лице по СТЕ е било оспорено само формално от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание на 16.03.2009 г., който не е поискал евентуално назначаването на тройна експертиза, ако е считал, че вещото лице е некомпетентно или е дало невярно заключение. Такава възможност в касационното производство не съществува, поради което настоящата инстанция не възприема като основателни оплакванията на касатора. Процесуалното му бездействие в първоинстанционното съдебно производство не може да бъде отменително основание на съдебния акт на първоинстанционния съд. По отношение на частта от съдебното решение, с която е изменен ревизионният акт относно допълнително начислен ДДС на основание чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.) по сделки с предмет учредяване право на строеж в полза на "Мидия" ЕООД срещу задължение на дружеството да извърши строителна услуга, касаторът е изложил аналогични на гореизложените мотиви за неправилност на съдебното решение. Спорът между страните отново е правен и се свежда до правилното формиране на пазарните цени на процесните имоти, доколкото по делото безспорно е установено, че е налице хипотезата на чл. 30, ал. 3, т. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно която в случаите, при които плащането по дадена доставка се извършва със стока или услуга, данъчната основа за начисляване на данъка е пазарната цена на предоставената стока и услуга. В тази връзка обосновано първоинстанционният съд е приел, че данъчната основа следва да бъде определена по заключението, прието в съдебното производство, а не въз основа на изготвената на осн. чл. 60 от ДОПК експертиза в хода на ревизионното производство, като съдът е обосновал своето заключение с аргументи, които бяха изложени по-горе, и които настоящата касационна инстанция споделя напълно в тяхната цялост. Относно допълнително определените задължения по ЗКПО: С обжалваното решение съдът е изменил ревизионния акт в частта относно допълнително установеното задължение за корпоративен данък за 2005 г., като е намалил задължението на 1719,85 лв., ведно с лихва за забава в размер на 378,25 лв. От фактическа страна безспорно е установено, че са налице всички предпоставки за увеличаване финансовия резултат на дружеството на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във връзка с чл. 13 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО (отм.), тъй като е налице покупко-продажба на недвижим имот, сключена между свързани лица, а съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.) когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки, поради което и в този случай е било необходимо да се установи пазарната цена на недвижимия имот, представляващ "кафе сладкарница" и "ателие за химическо чистене", предмет на сделката. Съдът отново е кредитирал заключението на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в което е отразена по-ниска пазарна цена на недвижимия имот в сравнение с оценката дадена в експертизата, изготвена в ревизионното производство, в резултат на което е изменил ревизионния акт в тази част. В касационната жалба са наведени аргументи, изложени подробно по-горе, а именно неоснователно възприемане заключението на вещото лице по назначената СТЕ, които настоящата инстанция не възприема, поради което и в тази част обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Относно непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 64 и сл. от ЗДДС /отм./ вр. с чл. 6 ЗДДС /отм./ по доставки с изпълнител "Билдер" ЕООД, гр. Смолян: За да отмени ревизионния акт в тази част, съдът е приел, че от жалбоподателя са представени доказателства, установяващи наличието на предпоставките на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит по доставките, отразени във фактурите, издадени от "Билдер" ЕООД с предмет извършени строително-монтажни работи (СМР). Така постановеното решение в тази част е правилно. Същото е постановено след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и при правилно приложение на материалния закон. Не са налице твърдяните от касатора процесуални и материалноправни нарушения. Съдът е обсъдил направените от страните доводи и представените по делото доказателства, както и заключението на съдебно-икономическата и техническа експертизи. При постановяване на съдебния акт правилно са анализирани събраните по делото доказателства, като съдът е отграничил кои факти и обстоятелства счита за безспорно установени. На първо място съдът правилно е приел, че данъкът е правилно начислен в счетоводството на прекия доставчик по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика, което се установява от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза. От данните по делото се установява, че са налице реално осъществени сделки съгласно чл. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като по делото освен фактурите са представени договори за извършените СМР и протоколи обр. 19, в които подробно са описани извършените видове СМР и тяхната стойност. Не са основателни твърденията на касатора, че от ревизираното лице не е доказано извършването на реални доставките между него и "Билдер" ЕООД предвид оспорването на представените по делото документи, съставени между двете дружества. Изводът за реално осъществени доставки е подкрепен и от констатациите на вещото лице по назначената СТЕ, което след запознаване с доказателствата по делото и извършени огледи на място е установило, че всички видове СМР, описани в оспорените протоколи обр. 19 са изпълнени на място в строителните обекти. В същата посока са и констатациите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, според което е налице съответствие между стойностите по издадените актове обр. 19 и издадените въз основа на тях фактури от "Билдер" ЕООД. Наред с това по делото е установено, че "Билдер" ЕООД притежава необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършване на строително-монтажните работи, констатация, която е направена още в ревизионното производство в протокол за извършена насрещна проверка № 020105143-16/31.05.2007 г. (л. 245). От представения по делото ревизионен акт № 2100377 от 17.01.2008 г. за извършена ревизия на "Билдер" ЕООД за задълженията на дружеството за ДДС, обхващаща същите данъчни периоди, се установява, че по извършените от "Билдер" ЕООД доставки начисления данък ревизиращите не са констатирали основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и начисления данък. Въз основа на така установените факти по делото, първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че са налице реално извършени доставки между "Мидия" ЕООД и прекия доставчик "Билдер" ЕООД по смисъла на чл. 63 във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.). Неоснователни са възраженията на касатора, касаещи предходните доставчици "Хемус трейдинг", гр. Враца, ЕТ "Станко Илиев", гр. Пловдив, "Робайна" ЕООД, гр. София и ЕТ "Лони - Пенка Тасева", гр. Видин. Според касатора в хода на съдебното производство не са оборени констатациите в РА, че между тези дружества и прекия доставчик "Билдер" ЕООД не са налице реални доставки, което води до извод за наличие на отказ на правото на данъчен кредит на "Мидия" ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) органът по приходите отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизирания данъчен субект, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката. В конкретния случай от страна на прекия доставчик са представени всички изискани документи, свързани с извършването на доставките и със съответното начисляване на ДДС по тях, което е дало основание на съда да приеме, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 63 и 64 ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури, свързани с документираните в тях услуги. Следва да бъде посочено също, че по делото безспорно е установено, че данъкът по процесните доставки между "Билдер" ЕООД и "Мидия" ЕООД е заплатен по ДДС-сметката на доставчика, което по силата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) е основание за изключване приложението на чл. 65, ал. 4 от същия закон. Във връзка с извършения цялостен анализ на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до обоснования извод за реалност на доставките документирани с фактурите издадени от "Билдер" ЕООД и наличие на кумулативните изисквания на чл. 64 ЗДДС (отм.), за признаване на правото на данъчен кредит във връзка с тези доставки. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила в неговата цялост. По претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатски хонорар, съдът счита, че такива не се дължат, тъй като не са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред касационната инстанция. Представените документи за извършени плащания от "Мидия" ЕООД на адв. Иванова са съответно от 11.06.2009 г. и 12.06.2009 г., т. е. преди постановяване на първоинстанционното решение. Също така като основание за преводите е посочена фактура № 25/18.05.2009, а тази фактура фигурира и в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009 г., въз основа на който съдът е присъдил разноски на "Мидия" ЕООД. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,