Решение № 5262 от 17.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Колева, срещу решение 150/08.09.2022 г., постановено по адм. дело 152/2022 г. по описа на Административен съд-Ямбол, четвърти състав, с което е отменено негово решение 24/312/02723/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8607#20/26.04.2022 г. за налагане на финансова корекция. Релевирани са доводи за неправилността на съдебния акт като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции включително за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. Асуад, действаща като ЕТ Еделвайс-Д. Асуад , със седалище гр. Ямбол, чрез процесуалните си представители адвокат Ж. Кайали и адвокат П. Стоева, в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Претендира присъждането на разноски по приложен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема, че касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения срок е допустима, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Асуад в качеството й на ЕТ Еделвайс-Д. Асуад срещу решение 24/312/02723/3/01/04/02 с изх. 01-6500/8607#20/26.04.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /наредба 29/11.08.2008 г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /към настоящия момент Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, на търговеца е определена окончателна финансова корекция в размер на 56 212.38 лв. Пред първостепенния съд е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, при което в резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства от съда е приета за установена следната, възприета и от състава, неоспорена от страните, фактическа обстановка, а именно: Във връзка със сключен между ДФЗ и ЕТ Еделвайс Д. Асуад договор 24/312/02723/09.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г., и извършени извънредна проверка на място в периода 21.06.2019 г. 27.06.2019 г. и допълнителни административни проверки, изпълнителният директор на ДФЗ констатира неизпълнения на задълженията на едноличния търговец като ползвател на помощта съгласно одобрения с договор 24/312/02723/09.10.2014 г. бизнес план, изразяващи се /за първото от тези неизпълнения/ в средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на едва 24,74 % от заложените в него приходи за три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. и в неизпълнение /за второто от тях/ на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за същия период от три пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, като е установено, че е разкрито само едно работно място, при заложени в бизнес плана две нови работни места. Предвид посочените неизпълнения на договора, квалифицирани от органа съответно като нарушение на чл. 16, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от наредба 29/11.08.2009 г., респективно на т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор, и като нарушение на чл. 16, ал. 2 и чл. 2 от наредба 29/11.08.2009 г., както и на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, административният орган издава акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8607/26.08.2020 г., с който определя на ЕТ Еделвайс Д. Асуад окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 212.38лв, която сума е принудително събрана от органа на 01.09.2021 г. След събиране на сумата по издадения АПДВ, по посочени мотиви за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила /доколкото подлежаща на възстановяване БФП в следствие на установените от органа нарушения относно неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план показатели е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон/, с решение 12299/01.12.2021 г., постановено по адм. дело 5465/2021 г. /изрично посочено като едно от основанията за издаване на акта за налагане на финансова корекция/, тричленен състав на първо отделение на Върховния административен съд отменя издадения АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01 с изх. 01-6500/8607/26.08.2020. След постановяването на това съдебно решение и съответно отмяната на АУПДВ, във връзка с установените от органа /гореописани/ неизпълнения на одобрения бизнес план и предоставена възможност за подаване на възражения по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, е издадено атакуваното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция. В това решение, след определяне размера на окончателната финансова корекция от 56 212.38лв, е посочено изрично, че сумата е погасена на 01.09.2021 г., предвид което дължимата сума е в размер на 0.00лв, с нарочно направеното в акта уточнение, че в съответствие с допуснатото по закон предварително изпълнение на понастоящем отмененото от съда АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01, издадено за същите нарушения, за които се издава и настоящото решение за налагане на финансова корекция, дължимата сума е била принудително събрана, поради което и същата е съотнесена за погасяване на задължението, обективирано в това решение, респ. дължимата сума за възстановяване в следствие на това съотнасяне е 0.00лв. При тази безспорна фактическа установеност, за да отмени като незаконосъобразен акта за налагане на финансова корекция административният съд приема, че в случая не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на решение от категорията на процесното, тъй като въпросната сума от 56 212.38 лв, определена като окончателна подлежаща на възстановяване БФП за констатираните нарушения, към момента на издаване на решението за налагане на финансова корекция вече е била възстановена, при което такова задължение на практика вече не съществува поради погасяването му. Според мотивите на първостепенния съд след като е погасена сумата от 56 212.38 лв заедно с лихвата, то не е следвало да се открива производство по издаване на решение за финансова корекция, при което оспореният акт се явява незаконосъобразно издаден и несъответен на установената от законодателя цел. По тези мотиви административният съд постановява оспореното пред касационната инстанция решение, с което отменя акта за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на ЕТ Еделвайс Д. Асуад сумата от 2 949.70лв разноски по делото. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При обосновано формирани от доказателствената съвкупност по делото фактически установявания, първостепенният съд е извел неправилен извод за незаконосъобразност на административния акт, за което в решението си е изложил несъответни на материалния закон мотиви, които не се възприемат от настоящия съдебен състав. Правилно в оспорения съдебен акт е прието, че процесното решение е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията, предоставени му от закон, в предписаната от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 73 ЗУСЕФСУ. Обосновано в атакуваното решение е преценено и това, че констатациите на административния орган за допуснати неизпълнения на сключения с ДФЗ договор от ползвателя на помощта по отношение на неизпълнение на посочените в одобрения бизнес план показатели /приходни и относно устойчивата заетост за три пълни финансови години/ се потвърждават от приобщените по делото доказателства, като същите са законосъобразно квалифицирани от органа като нарушения по т. 4.12 и т. 4.18 от договор 24/312/02723/09.10.2014 г. /задължаващи ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока на договора и в съответствие с одобрения бизнес план/. Съставът счита за правилни и мотивите на административния съд, според които финансовата корекция за всяко едно от констатираните от органа нарушения е законосъобразно определена като основание и размер съобразно т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения към Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП по мерките от ПРСР /Правилата, обн. ДВ, бр. / - за непостигането на заложените в бизнес плана приходни показатели и съобразно т. 18 от Приложение към същия раздел от Правилата за непостигане на параметрите от одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост, при което съответно на чл. 3, ал. 1 Правилата от органа е определен и окончателният размер на финансовата корекция. Но съставът преценява като неправилни мотивите на първостепенния съд, формирали крайния му извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт, според които след като определената за възстановяване с процесния акт сума от 56 212.38 лв заедно с лихвата е била погасена преди неговото издаване, то не е следвало да се открива производство по издаване на решение за финансова корекция, при което оспореният акт се явява незаконосъобразно издаден и в противоречие с целта на закона. Следва да се посочи, че без правно значение относно дължимата от административния съд преценка за законосъобразност на издаденото решение за налагане на финансова корекция е безспорно установеното в случая обстоятелство, че сумата от 56 212.38лв, какъвто е определеният размер на финансовата корекция, вече е била събрана от органа на друго, в последствие отпаднало, основание. За законосъобразността на акта за налагане на финансова корекция е ирелевантно дали сумата, в чийто размер е определена корекцията, ще бъде събрана след издаването на решението /чрез доброволното й заплащане или принудително/ или, както в разглеждания случай, при наличие на вече събрана такава сума, но на отпаднало основание, органът ще извърши прихващане с тази сума и вместо да връща неоснователно събраната сума и едновременно с това отново да я събира, ще предпочете да я приспадне от определения с акта за налагане на корекцията размер на задължението. Според чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо - чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. При постановяване на атакуваното решение административният съд неправилно е смесил институтите на определянето и извършването на финансовата корекция, като не е отчел, че извършването на корекцията по смисъла на цитираната разпоредба на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ е различно от определянето й с решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ, основанията за издаването, на което са предвидени в чл. 70, ал. 1 от този закон. Доколкото представлява акт по изпълнението на акта за налагане на финансова корекция, уредената в чл. 75 ЗУСЕФСУ процедура за извършване на корекцията е изцяло относима към изпълнението на решението за налагане на финансовата корекция и няма никакво отношение към издаването на акта за нейното определяне, а още по-малко за неговата законосъобразност, включително относно наличието на материалноправните предпоставки по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ за издаването на акта. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното решение за налагане на финансова корекция само поради извършеното на отпаднало основание събиране на сумата от 56 212.38 лв преди издаването на процесния акт, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Данните по делото налагат извод за законосъобразност на оспорения административен акт, а оттам и липсата на основания по чл. 146 АПК, обуславящи неговата отмяна. Безспорно установеното неизпълнение на параметрите от одобрения бизнес план по отношение на приходните показатели и за устойчива заетост за трите пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. задължава органа да упражни правомощието си по чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ чрез издаването на акт за налагане на финансова корекция, което в случая е сторено. След отмяна на атакуваното съдебно решение, предвид изяснеността на делото от фактическа страна, следва да бъде постановен нов акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на Д. Асуад в качеството й на ЕТ Еделвайс-Д. Асуад срещу решението на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция като неоснователна. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции се явява основателна, а искането на процесуалните представители на ответната страна за присъждане на разноски по представен списък неоснователно. При това, Д. Асуад, действаща като ЕТ Еделвайс-Д. Асуад , следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ сумата от общо 649.70лв, представляваща разноски по делото, от които 449.70лв платена държавна такса за разглеждане на касационната жалба и по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, в определен от съда размер съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,