Решение № 12479 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2016 г.

Решение № 12479 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9465/2016 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Пойзън - 82" ЕООД, гр. С., представлявано от управителя К. З., срещу Решение № 5162 от 18.07.2016 г. по адм. дело № 2867/2016 г. по описа на Административен съд С. град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионен акт (РА) № Р-22221914002094-091-001 от 18.09.2015 г. и РА за поправка № П-22221015177356-003-001/13.10.2015 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в потвърдената с решение № № 1929 от 17.12.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП гр. С. част, относно определено допълнително задължение по ЗДДС в размер на 33 999, 98 лв., ведно със съответните лихви от непризнати ВОД за данъчен период м. 08.2014 г. и присъдени разноски в полза на Д "ОДОП" в размер на 2378 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според касатора изводът на съда за материална законосъобразност на РА е необоснован, формиран при неправилна преценка на събраните доказателства и при неправилно прилагане на съответните материалноправни разпоредби - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че по делото са приобщени всички необходими документи, изискуеми съгласно чл. 45 от ППЗДДС, които удостоверяват извършените ВОД, което води до незаконосъобразност на РА. Твърдения са изложени, че са въведени допълнителни изисквания от органите по приходите в ЧМР да е налице обозначение на местата, в които са приети стоките, датата на приемането им, както и имената и качеството на лицата, положили подписи за получатели и посочен регистрационен номер на МПС. Т. изисквания не са налице, както в Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, така и в разпоредбите на ЗДДС. И. се отмяна на обжалваното решение, както и в частта за присъдените разноски, които са в прекомерен размер за юрисконсултско възнаграждение, над минималния съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Кожухарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 1600 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: РА е издаден във връзка с непризнати за осъществени ВОД, които ревизираното дружество е декларирало през ревизирания период м. 08.2014 г. по 4 бр. фактури с получател дружество METRON, Гърция, с предмет - "сложен органичен разтвор". На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка, а при недоказани ВОД, дължимият ДДС е 20%. Акта е мотивиран с непредставени документи, които да доказват осъществено транспортиране на стоките от България към Гърция по издадените фактури. Представени 2 бр. товарителници към две от фактурите са с непълни данни - не съдържат дата и място на съставяне, не е посочен превозвач на стоката, не е посочено място на получаване. Посочени са номера на товарни автомобили, във връзка с което е извършена насрещна проверка касаеща регистрирания собственик на същите, така и на посочения като превозвач "С. Т." ЕООД, при което не са представени относими документи за транспорт. Издадени са от същия фактури на ревизираното дружество за транспорт, но през периоди, различни от ревизирания и за транспортни услуги с маршрут в страната гр. Р. и гр. П. до гр. С., като една фактура е с маршрут от Гърция - Солун до С., т.е. обратен транспорт. Пред съда са представени 2 бр. потвърждения от дружеството-получател с управител български гражданин Б. Ш. и 2 бр. международни товарителници, но с непопълнени клетки, съобразно изискванията на специалните разпоредби. Правилно съдът не е ценил представените международни товарителници, поради липсата на реквизити в тях. Решаващи са данните от извършените насрещни проверки на посочения за превозвач, българско дружество "С. Т." ЕООД, при което липсват съпътстващите документи за транспортиране на стоките по процесните фактури. Представените писмени потвърждения от получателя също са непълни. Направените изводи на ревизиращите органи и от съда за липса на осъществени транспортни услуги, съответно на ВОД, се подкрепят и от данните на данъчната администрация на Гърция, които са, че търговец METRON не е осъществявал дейност на декларирания адрес в гр. С. и процесните фактури не са отразени в съответните регистри на дружеството, съответно - ДДС не е начислен и платен. Не са регистрирани от METRON в Гърция ВОП от "Пойзън-82 " ЕООД за период м. 08.2014 г. Гръцкото дружество METRON е служебно дерегистрирано от м. 11.2014 г. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, ВОД по чл. 7 се облагат с нулева ставка. Според съдебната практика на СЕС, при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112/ЕО относно доказателствата, които трябва да предоставят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС в случаите на ВОД, в правомощията на държавите членки, съгласно чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО е да определят условията, при които се освобождават ВОД от облагане с ДДС (т. 36 от решение на Съда от 6 септември 2012 г. по дело С-273/11). Според чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Нормата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС регламентира документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. В чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е посочено изискването за представяне на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките. Ревизираното лице носи доказателствената тежест, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело № С-273/11 M. G. K./. В случая правилно и обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не се е справил с тази доказателствена тежест. В мотивите на обжалваното съдебно решение са анализирани подробно и последователно всички данни, установени при ревизията и тези по доказателствата, ангажирани пред съд. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Основателна е касационната жалба в частта за разноските. С първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение за Д "ОДОП" в размер на 2 378 лв., което е значително над минималния размер, съобразно обжалваемия интерес, което по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 600 лв., поради което присъденото възнаграждение с първоинстанционното решение следва да се отмени за присъдения размер над 1 600 лв. При този изход на делото пред касационната инстанция, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция е основателно и в полза на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да бъде присъдено съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер на 1 600 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,