Решение № 9019 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2705/2020 г.

Решение № 9019 от 7.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2705/2020 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински център "Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив против решение № 2741/19.12.2019 г. по адм. дело № 3118/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че оспорената заповед е издадена на отпаднало основание, тъй като с решение № 1341/31.01.2019 г. по адм. дело № 8647/2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, оставено в сила с решение № 333/10.01.2020 г. по адм. дело № 6284/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е обявена нищожността на Решение № РД–НС–04–24–1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса (обн. ДВ, бр. 25/31.03.2016 г.). Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, чрез юрисконсулт К. Ангелова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че при постановяване на атакуваното съдебно решение при проверката на чл. 168 АПК съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, отнасящи се до правния спор относно законосъобразността на обжалвания административен акт и е направил обоснован извод за липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяната му като унищожаем или обявяването му за нищожен. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 2741/19.12.2019 г. по адм. дело № 3118/2019 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на МЦ "Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив срещу заповед за налагане на санкции № 162318-108/24.04.2017 г. на директора на РЗОК Пловдив, с която на основание чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3, чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, чл. 54, ал. 1, чл. 88, ал. 2 и ал. 6 и чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК във връзка с чл. 143 от Националния рамков договор за 2015 г., индивидуален договор № 162318/17.02.2015 г. и допълнително споразумение № 11/17.05.2016 г. на лечебното заведение са наложени 15 броя санкции "финансова неустойка" в размер по 50 лв. за всяко нарушение, или общо в размер на 750 лв. Присъдил е разноски. Решението е правилно по своя резултат. По делото е установено, че със заповед № РД-13-108/17.01.2017 г. директорът на РЗОК - Пловдив е наредил извършването на извънпланова, тематична, първична и самостоятелна проверка за периода 17.01.2017 г. до 17.02.2017 г., по изпълнение на индивидуален договор № 162318/17.02.2015 г. и допълнително споразумение към него № 11/17.05.2016 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, на изпълнител на болнична медицинска помощ Медицински център "Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив от проверяващ екип контрольори при РЗОК – Пловдив. Резултатите от проверката са обективирани в протокол от 17.02.2017 г. Установени са 15 случая по посочените клинични пътеки, които са свързани с нарушения на Условията и реда за оказване на извънболнична медицинска помощ - чл. 54, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК във връзка с чл. 143 от НРД за 2015 г. за медицинските дейности и сключения с лечебното заведение индивидуален договор. Медицинският център е оспорил констатациите на проверяващия екип, като спорът е бил изпратен за решаване от Арбитражна комисия на РЗОК. С арбитражно решение № 2/24.03.2017 г. Арбитражната комисия с 4 на 2 гласа е потвърдила констатациите на проверяващия екип за констатирани нарушения по т. II, т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, и с 5 на 1 гласа е потвърдила констатациите за нарушения по т. IV, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 от ЗЗО, обективирани в протокол от 17.02.2017 г. Съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗО (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. За 2016 година няма приет нов НРД и с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 8 от ЗЗО, за цялата 2016 г. и за месеците януари, февруари и март 2017 г. е приложим НРД за МД за 2015 година. За налагането на санкциите обаче, съгласно цитираната разпоредба на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО (редакцията към момента на извършване на нарушенията) се прилагат санкциите, които са предвидени в договора между НЗОК/РЗОК и изпълнителя на медицинската помощ. При първото разглеждане на спора, с решение № 13506/10.10.2019 г. по адм. дело № 14568/2018 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отменил решение № 1836/14.08.2018 г. по адм. дело № 1759/2017 г. на Административен съд-Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Дал е задължителни указания по прилагането на закона, според които директорът на РЗОК е спазил процедурата по установяване и налагане на санкциите. Обжалваната заповед е издадена при наличие на законово основание и при наличие на компетентност на директора на РЗОК – Пловдив за налагане на санкции при осъществяване контрола по чл. 72 от ЗЗО, поради което не е нищожна. Указал е, че първоинстационният съд неправилно се е позовал на разпоредбата на § 11 от ПЗР на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г., съгласно която, "в случаите на констатирани нарушения, извършени до 31 март 2016 г. през периода на действие на предходния индивидуален договор с изпълнител на медицинска помощ, на основание § 45 от ЗИД на ЗЗО (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) глоби и имуществени санкции се налагат при условията и по реда на ЗЗО и ЗАНН. Цитираната разпоредба е относима само към извършени нарушения до 31.03.2016 г. В настоящия случай, видно от обжалваната заповед, всички констатирани нарушения са извършени през месец октомври 2016 г., т. е. след посочената дата и след датата 17.05.2016 г., когато е сключено допълнително споразумение № 11, което предполага, че по отношение на всички нарушения-предмет на заповедта за налагане на санкции, са приложими разпоредбите на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. Дадените указания са задължителни за първоинстанционния съд и той ги е изпълнил при постановяване на обжалваното съдебно решение. Пред касационната инстанция за първи път по делото е наведен довод за отпаднало нормативно основание, на което е издадена процесната заповед. Доводът е относим защото касае прилагането на материалния закон. С решение № 1341/31.01.2019 г. по адм. дело № 8647/2018 г., Върховният административен съд, тричленен състав е обявил нищожността на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, (обн. ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г.). Решението е оставено в сила с решение № 333/10.01.2020 г. по адм. дело № 6284/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Съдебните състави на Върховния административен съд са приели, че решение на НС на НЗОК е издадено на противоконституционно основание – обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 45, ал. 2 ЗЗО и уредените с нея пакети за предоставяне на медицински услуги (основен и допълнителен), както и с нищожно основание и предмет – Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Наредба № 2 от 2016 г.) (ДВ, бр. 24 от 29.03.2016 г. ). Обявената нищожност на нормативния акт важи от момента на издаването му. Нищожният подзаконов административен акт не може да породи правни последици, които да бъдат допълнително уреждани. Такива могат да възникнат единствено от прилагането му и именно те следва да бъдат уредени в срока по чл. 195, ал. 2 АПК. С разпоредбите на чл. 54, ал. 1, чл. 88, ал. 2 и ал. 6 и чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК са уредени фактически състави по осъществяване на медицински дейности, налични и в Националния рамков договор за медицинските дейности от 2015 г. и в индивидуалния договор, сключен с лечебното заведение. Нормативната уредба на санкциите, дадена в чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК не е единствена. Съгласно чл. 76, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. Това е изпълнено от административния орган, макар и в мотивировъчната част към индивидуалния административен акт освен текстовете от ЗЗО, индивидуалния договор и НРД за МД 2015 г. да е посочена и разпоредбата на чл. 263, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Обявената нищожност на нормативния административен акт не рефлектира върху процесната заповед, тъй като фактическите състави на нарушенията и санкциите нямат нормативна уредба единствено в него. Касаторът бланкетно е упоменал в своята жалба като порок на съдебното решение допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, като такива при проверката на съдебното решение не бяха установени. Административният съд правилно е отбелязал, че възложената проверка е свързана с дейността на медицинския център за периода 2016 година по изпълнение на индивидуалния договор на лечебното заведение и допълнителното споразумение към него относно воденето на първичната медицинска документация и спазване на условията и реда за извършване на ВСД. В протокола от проверката са отразени нарушенията, установени при тази проверка. Материалната доказателствена сила на протокола не е оборена в хода на оспорването. Правилно съдът е отбелязал, че доказателствата установяват нарушенията за които е наложена санкция. Не са констатирани нарушения в процедурата за провеждане на проверка, вкл. при произнасянето от арбитражната комисия при оспорване на констатациите от жалбоподателя. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК Върховният административен съд определя в размер на от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение