Решение № 418 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5833/2007 г.

Решение № 418 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5833/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" и чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., М. С. С. и Ц. Б. С. срещу решение № 806 от 2.05.2007 г. по гр. д. № 959/2006 г., на Окръжен съд - Враца, с което се обезсилва решение от 5.01.2004 г. по гр. д. № 467/2002 г. на Районен съд - Б. С. в частта, в която е развален договора за э идеална част от имота като недопустимо и е уважен предявения иск от Н. Б. Ц. и М. Б. С. срещу С. Г. С., М. С. С. и Ц. Б. С. за разваляне на договор от 12.11.1997 г. за прехвърляне право на собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка до размера на притежаваните от ищците права за 2/3 идеални части, на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Ответниците по касационната жалба Н. Б. Ц. и М. Б. С. са оспорили доводите на касатора и са поискали заплащане на заплатените разноски по делото. Ответникът по жалбата Б. С. С. не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверката на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания според чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност, взе предвид следното: Въззивният съд е приел, че приживе общият наследодател Б е сключил договор от 12.11.1997 г., с нотариален акт № 6* том IV, дело № 2481/1997 г., за прехвърляне право на собственост върху три ниви срещу задължението на неговия син С. Б. С. за гледане и издръжка на него и съпругата му П. След смъртта на Б. С. С., починал в хода на делото на 10.04.2003 г., неговите наследници по закон Н. Б. Ц. и М. Б. С. са поддържали иска като съдът е приел, че задълженията по договора не са изпълнявани точно от наследодателя на ответниците, което неизпълнение е основание да се развали алеаторния договор. При повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, решаващият състав е обезсилил като недопустимо решението на първоинстанционния съд, с което е обявил нищожността на договора за гледане и издръжка и предявеният иск е уважен до размера на притежаваните от ищците права за 2/3 идеални части, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Крайните изводи на своето решение съдът е мотивирал с обстоятелството, че прехвърлените имоти не са в режим на съпружеска имуществена общност, поради което наследствените квоти на тримата преки наследници са равни - по 1/3, а ответниците наследяват по коляно, с оглед на което предявения иск е уважен до размер на 2/3 идеални части. Касационната жалба на С. Г. С., М. С. С. и Ц. Б. С. срещу решението на Окръжен съд-Враца съдържа оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че съдът не е преценил в правилно приетите по делото доказателства, с оглед на което е направил погрешни правни изводи. Изложени са съображения, че не се доказва виновно неизпълнение на задълженията по договора, поради което предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Жалбата е неоснователна. Обжалваното въззивно решение е постановено от надлежен съдебен състав, поради което е валидно. По отношение допустимостта на решението, съдът приема следното: С исковата молба е бил предявен иск за разваляне на договор за гледане и издръжка на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Липсват доказателства за изменение на иска или предявяването на инцидентен установителен иск за нищожност на алеаторния договор, с оглед на което първоинстанционния съд се е произнесъл без да е надлежно сезиран и правилно в тази част решението му е обезсилено от въззивната инстанция. От друга страна, с отменителното решение на ВКС е прието, че решението на Врачански окръжен съд от 21.07.2004 г. по гр. д. № 216/2004 г. в частта, в която се разваля договора за 1/6 идеална част от прехвърлените имоти като не е обжалвано и е влязло в сила. В тази връзка, произнасянето на окръжния съд в частта, в която има влязло в сила решение и договорът за гледане и издръжка е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, до размера на притежаваните от ищците права за 1/6 идеална част е недопустимо, поради което в тази част обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Доводите на касаторите по съществото на правния спор са несъстоятелни. Законосъобразно въззивният съд е приел, че сключеният между наследодателите на страните валиден алеаторен договор не е изпълняван точно от приобретателя, поради което следва да бъде развален. Установено е, че С. С. се е задължил да полага грижи за прехвърлителя и неговата съпруга докато са живи, което обаче не е доказано да е изпълнявал. Доказателствената тежест за точното и добросъвестно изпълнение на договорните задължения е на ответниците, които твърдят, че не е имало виновно неизпълнение, което да е основание за кредитора, респективно за неговите наследници, да искат разваляне на алеаторния договор. Когато длъжникът не престира в такава степен, която съответства адекватно на очакванията на кредитора във всеки един момент от действието на алеаторния договор, той следва да бъде развален. Правилно съдът е обосновал крайните изводи на своето решение, че потвърждаването на виновното неизпълнение с показанията на разпитания по делото свидетел и при липсата на други доказателства за изпълнение на сключения договор е налице виновно неизпълнение, което е основание за уважаване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Предвид изложеното, решението на въззивния съд следва да се обезсили в частта, в която договорът за гледане и издръжка е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, до размера на притежаваните от ищците права за 1/6 идеална част, тъй като за тази част има влязло в сила съдебно решение, с което иска е уважен. В останалата част, обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 и ал. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение