Решение № 14128 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 793/2019 г.
ВАСII отделение22.10.2019 г.докладчик т Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1099 от 08 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 1127/2017 г. по описа на Административен съд София област. ОСЪЖДА М. Вутов, [населено място], [адрес], да заплати на Община Ботевград разноски в размер на 100 лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 14128 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 793/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Вутов против решение № 1099 от 08 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 1127/2017 г. по описа на Административен съд София област и по частна жалба на В. Вутова против решение № 1099 от 08 ноември 2018 г., постановено по адм. д. № 1127/2017 г. по описа на Административен съд София област, в частта му имаща характер на определение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационата жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Вутов и В. Вутова против заповед № 0 А-565 от 02 ноември 2017 г. на кмета на община Ботевград, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Масивна вилна сграда на един етаж", находящ се в УПИ VІІ и в УПИ VІІІ, кв. 13 по РП на в. з. "Зелин", община Благоевград. Съдът е прекратил производството по отношение на В. Вутова, като недопустимо поради липса на правен интерес и е отхвърлил жалбата на М. Вутов като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета основна и допълнителна СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Относно частната жалба. В. Вутова, както правилно е приел решаващият съд, не е адресат на заповедта, същата не е посочена като извършител или собственик на строежа в оспорения административен акт. По делото не са налице данни семейната имуществена общност мужду М. Вутов и В. Вутова да е била прекратявана. По касационата жалба. Верни и обосновани са изводите на първоинстанционият съд, че е налице незаконен строеж, изграден в периода 1983-1984 г., без строителни книжа, който не е търпим. Изследвани са подробно и обстойно правилата и нормативите, действали към този период. Процесната постройка не би могла да се ползва от режима, предвиден в чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ, редакция ДВ, бр. 44 от 1980 г. (отм.); , тъй като не се касае за строеж върху земеделска земя, строежът не е "лека постройка за сезонно ползване - за подслон и съхранение на селскостопански инвентар, със застроена площ до 20 кв. м. от етернит, пластмасови изделия, леки панели и употребяван дървен материал". Процесната постройка е монолитна сграда, за която както административният орган е приел, така и жалбоподателят твърди, че е вилна сграда. Строежът е осъществен върху терен в регулация от 1964 г., което е безспорно установено. В същото време, съобразно чл. 155, ал. 3 от Наредба № 5 за правила и норми по териториалното и селищно устройство, редакцията от ДВ, чл. 69 от 1977 г. е предвидено, че "отделната вилна сграда се състои най-малко от следните помещения: входно предверие, стая, кухня или бокс, клозет, складово помещение", какъвто минимум липсва. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната и частната жалби - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на община Ботевград следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав
Цитирани разпоредби
1- чл. 155, ал. 3