Решение № 6819 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9830/2013 г.

Решение № 6819 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9830/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Калоферова срещу решение № 2325/09.04.2013 г., постановено по адм. дело № 7664/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е изменен Ревизионен акт № 1102244/05.05.2011г, издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, изменен с Решение № 1389/17.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при Централно управление на Националната агенция за приходите, в частта му, в която не е признато право на приспадане на ДДС за данъчен период месец 09 на 2010 г. по фактури № 0...058/31.05.2010 г. с начислен ДДС в размер на 227 723,14 лв. № 0...059/31.05.2010 г. с начислен ДДС в размер на 227 723,14 лв., издадени от "Абсолют джи ем" ООД, като е изменен РЕВИЗИОННИЯ АКТ в колона 9 от таблица I "Установявам" като вместо Сума за приспадане по ДДС в размер на 122 565,34 лв., ведно със следващите се лихви, на Сума за приспадане по ДДС в размер на 578 011,62 лв., ведно със следващите се лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретно касатора се позовава на неправилно прилагане от съда на разпоредбата на чл. 34, ал.1 и 2 ППЗДДС (отм.) Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в допълнението към касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от юрк. Василева. Ответникът по касационната жалба "Весмард" ООД чрез процесуалния си представител адв. Зарев я оспорва по съображения, подробно изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, а обжалваното решение като неправилно и материалнонезаконосъобразно да се отмени. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока, указан в чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният административен съд за да постанови обжалвания резултат с решението, което е предмет на настоящата проверка от касационната съдебна инстанция, е приел за безспорно установено, че е налице основанието по чл. 10, ал. 2 ЗДДС за упражняване на правото на приспадане на данъка по процесните фактури от дружеството и конкретно за данъчен период м. 09. 2010 г., тъй като са изпълнени особените изисквания за упражняването на това право по чл. 60 от ППЗДДС, към които препраща ал. 4 от посочената разпоредба на закона. Приел е, че от съдържанието на алинеи 1 и ал. 2 от чл. 60 ППЗДДС следва извод, че законодателят е уредил правото на приспадане и в двете възможни хипотези - когато праводателят е регистрирано лице и е възможно да възникне правото на приспадане, и когато не е регистрирано лице. Поради това доводите на органите по приходите, че процесното правоприемство не попада в нито една от двете възможни хипотези, не се възприети от административния съд. Приел е за неотносими към правото на приспадане по чл. 10, ал. 2 ЗДДС доводите на органите по приходите относно датата на възникване на данъчното събитие, както и дали доставчикът на СМР е следвало да издаде данъчна фактура. Относимо и релевантно е издаването на данъчен документ за действително осъществена доставка на услуга. Като краен резултат е изведен извода, че е налице и правото на приспадане по процесните две фактури на основание чл. 74 ЗДДС, като упражнено надлежно по предвидения за това ред по чл. 61 от ППЗДДС - чрез подаване на описа на наличните активи в предвидения от закона срок и включването на двете фактури в дневника за покупки и съответно в справката декларация и резултата за съответния период. Решението е правилно. Няма спор в конкретния казус, че нито физическите лица Димитър и Пенка Димитрови, нито "Абсолют джи ем" ООД гр. София към момента на изповядване на сделката - 08.09.2006 г. са били регистрирани по ЗДДС лица. Оттук следва и очевидния извод, че на тази дата не е възникнало данъчно събитие по смисъла на ЗДДС /отм/. В последствие "Абсолют джи ем" ООД гр. София, считано от 21.12.2006 г., е регистриран по ЗДДС, към която дата не се твърди обаче същият да е изпълнил задълженията си по посочения нотариален акт. Ето защо сме изправени пред хипотезата на чл. 26, т. 7 от ЗДДС (отм.);, доколкото е на лице доставка, по която е получено авансово плащане /като няма пречка това да е станало в стоки или услуги, какъвто е процесния случай, още повече че самата разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ППЗДДС (отм.); всъщност говори за "плащане", но под формата на непарична престация/ преди регистрацията на доставчика по реда на ЗДДС, която доставка обаче същият фактически е осъществил след тази дата. По силата на казаната правна норма в случаи като спорния данъчното събитие възниква на датата на завършването на услугата. Съгласно чл. 31 ППЗДДС (отм.); "Услугата се счита за завършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти." Ето защо оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Изложените мотиви от страна на първоинстанционния съд за тълкуването и приложението на материалния закон, действащ към датата на издаване на процесните фактури, са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат преповтаряни. При действително безспорна фактическа обстановка решаващият правилно е формулирал основният спорен въпрос, изложил е коректно позицията и на двете страни, след което подробно е обосновал коя от тях възприема и защо. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,