Решение № 9310 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2011 г.

Решение № 9310 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9759/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 1009 от 09.06.2011 г., постановено по адм. дело № 424/2011 г. от Административен съд Пловдив, с което е осъдено да заплати на Христо Филипов Шпатов обезщетение в размер на 7 868,80 лв. за времето, през което не е заемал държавна служба - от 30.04.2009 г. до 28.02.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 15.02.2010 г. и е отхвърлил иска в останалата му част. Навежда доводи за недопустимост на решението, тъй като счита, че искът е подведомствен на общия съд, тъй като се касае до имуществен спор, а алтернативно счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отхвърли предявеният от Шпатов иск. Ответникът - Христо Филипов Шпатов от гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Претендира направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил МВР да заплати на Христо Шпатов сума в размер на 7868,80 лв., представляваща обезщетение за период от 10 месеца, от 30.04.2009 г. до 28.02.2010 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 15.02.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в частта му за претендираните 237,50 лв., представляващи обезщетение за неполучена сума за представително облекло. Неоснователен е наведеният от касатора довод за недопустимост на обжалваното решение. Предявеният иск е за обезщетение, причинено от незаконосъобразен акт на административен орган - заповед за уволнение, при което правилно съдът е приел, искът му е подведомствен, съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК. Същевременно независимо, че седалището на ответника е в гр. София искът е подсъден именно на АС Пловдив, тъй като исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса на жалбоподателя (арг. чл. 133, ал. 2 АПК), доколкото в случая същият не е съединен с оспорване на административния акт. За да постанови този резултат съдът е приел, следната фактическа обстановка: Шпатов е уволнен със заповед № ЧР-02-13 от 30.04.2009 г. на Министъра на извънредните ситуации от длъжността "главен инспектор" в отдел "АСД" в Териториална дирекция "Гражданска защита" - Пловдив, Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита" в Министерство на извънредните ситуации (МИС). С влязло в сила решение № 12632 от 28.10.2010 г. по адм. дело № 8609/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд е отменил посочената заповед, като постановена в нарушение на закона. Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че Шпатов не е бил в служебни или трудови правоотношения след прекратяване на служебното му правоотношение за 10 месеца, като размера на брутното му възнаграждение е установен от писмени доказателства и приета от съда експертиза, при което правилно съдът е приел, че предявеният иск е основателен и доказан до присъдения размер. Междувременно МИС е закрито с Решението на НС за приемане на структурата на МС на РБ (ДВ бр. 60/2009 г.), като съгласно § 63 от ДР на Закона за изменение и допълнение на ЗМВР ДВ бр. 93/2009 г. в сила от 24.11.2009 г. правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на същото е МВР. С оглед на това и доколкото с предявеният иск се претендира обезщетение поради незаконно уволнение от МИС правилно в обжалваното решение е прието, че по силата на тази разпоредба именно МВР е задължено, като правоприемник на задълженията на закритото МИС да заплати дължимото обезщетение от незаконно уволнение. Обстоятелството, че в по-късен момент е имало структурни промени в МВР е ирелевантен за спора факт и наведените доводи в тази насока от касатора са неоснователни. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски в касационната инстанция в размер на 1000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение