Решение № 1635 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2018 г.

ВАСII отделение06.02.2019 г.докладчик Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 58/10.04.2018 г. по адм. д. № 380/2017 г. на Административен съд Л.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1635 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8723/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Кацаров чрез неговия пълномощник срещу решение № 58/10.04.2018 г. по адм. д. № 380/2017 г. на Административен съд Л.. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Т. в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 1253/03.10.2017 г. на кмета на община Т., с която е допусната поправка на очевидна /явна/ фактическа грешка в друг издаден от него административен акт - заповед № 293/20.03.2017 г., като е постановено вместо "попадащ в поземлен имот с идентификатор 73198.512.315 по кадастралната карта на гр. Т." да се чете "попадащ в поземлен имот 73198.504.211 по кадастралната карта на гр. Т.". С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В случая действителната воля на кмета на община Т. с поправената заповед е била да се премахне установения незаконен строеж "Ремонт с преустройство на тавански помещения за жилищни нужди", попадащ в поземлен имот с идентификатор 73198.504.211 по кадастралната карта на гр. Т.. Тази негова воля не е намерила точно отражение в първоначално издадената заповед за премахване на незаконния строеж, тъй като идентификаторът на поземления имот е изписан неточно като 73198.512.315 вместо правилния 73198.504.211. Това се установява от доказателствата по делото. Съдът намира за неоснователно основното възражение в жалбата, че е променена същността на формираната от административния орган воля и е ограничена възможността на жалбоподателя за защита. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че се касае за незаконен строеж, находящ се именно в имот с идентификатор 73198.504.211. Поземлен имот с идентификатор 73198.504.211 е посочено и в Констативен акт № 2/20.02.2017 г. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Касае се за очевидна фактическа грешка, допусната в първоначалната заповед № 293/20.03.2017 г. Тази грешка не влияе върху валидността на акта, нито върху формираната от административния орган воля, изразена в разпоредителната част на акта. Заповедта за поправка на явна фактическа грешка е издадена на посочено правно основание - чл. 62, ал. 2 АПК и отстранява допусната неточност в издадения преди акт. Самата заповед за поправка на явна фактическа грешка съдържа фактическите и правни основания за издаването й, без да променя действителното волеизявление на органа. Касае се само и единствено за изписан неточно идентификатор като номер на определен поземлен имот, което е преодоляно с издаването на обжалваната процесна заповед. Не е налице допусната промяна нито във фактите в обстоятелствената част на предходната, поправена заповед, нито в разпоредителната й част. Предвид изложеното, като е приел обжалвания пред него административен акт за валиден и законосъобразен такъв, съдът е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. При постановяне на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1