Решение № 2600 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7930/2024 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. В. от гр. Перник, чрез процесуален представител адв.Брадварски, срещу Решение 868 от 20.05.2024г., постановено по адм. д. 22/2024г. по описа на Административен съд Перник, с което са отхвърлени обективно съединени искове за присъждане на обезщетение с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за причинени имуществени и неимуществени вреди, срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД на МВР/ Бургас. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Излага подробно съображенията си, поради които не е съгласен с първоинстанционното решение, като твърди че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с утвърдената съдебна практика, събраните доказателства, също така счита същото за немотивирано. Моли да бъде отменено и да бъдат присъдени изцяло исковите суми. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Перник е образувано по исковата молба на М. В. В. против ОД на МВР Бургас, с която са предявени няколко обективно съединени иска за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, в следствие на незаконосъобразни актове и действия осъществени от служители на ОД на МВР Бургас в общ размер на 5914,19 лева, ведно със законната лихва, както следва:

1. 1000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането 17.04.2023 година до окончателното плащане, представляващо причинени неимуществени вреди за претърпени от ищеца стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, създаване на усещане за несигурност и недоверие в органите поради произвол, произтичащ от незаконосъобразни действия извършена от служители на ответника проверка за наличие на наркотични вещества или техни аналози в гр.Малко Търново ;

1. 2000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането 17.04.2023 година до окончателното плащане, представляващи неимуществени вреди за претърпени от ищеца стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, срам, нервно напрежение и причинено неудобство, поради оставяне без СУ на МПС за период от пет месеца и двадесет и пет дни, вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ 23-0299-000019 от 17.04.2023 година за отнемане на СУ на МПС, която заповед към дата 12.10.2023 година е оттеглена и е върнато СУ на МПС;

1. 2000.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането 17.04.2023 година до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в стрес, обида, чувство на унижение и несправедливост, уронване на доброто име, срам, нервно напрежение и причинено неудобство, поради оставяне без автомобил за период от пет месеца и двадесет и шест дни, вследствие на незаконосъобразна ЗППАМ 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, с която са отнети транзитните регистрационни номера на лекия му автомобил и е прекратена регистрацията му, която заповед към дата 13.10.2023 година е оттеглена;

1. 214.19 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането 20.10.2023 година до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 20.10.2023 година на разходи по съдебна химическа експертиза, които разходи следва да са за сметка на ведомството, чийто орган е назначил изследването;

1. 700.00 лева, заедно със законната лихва от момента на увреждането 23.10.2023 година до окончателното плащане, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за платен паркинг за периода от месец април 2023 година да месец ноември 2023 година вследствие на незаконосъобразната ЗППАМ, с която е прекратена регистрацията на автомобила му;

Ищецът посочил, че вредите се основават на незаконосъобразни административни актове - ЗППАМ 23-0299-000019 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП и ЗПАМ 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП и незаконосъобразни действия на служители от състава на ОД на МВР Бургас.

От фактическа страна административният съд установил, че на 17.04.2023 г. в гр. Малко Търново ищецът М. В. В. е бил спрян с лекия си автомобил за рутинна проверка от полицейски служители на ОД на МВР Бургас. На водача на МПС-то В. е направена проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества. Като причина за извършване на проверката, в протокол от датата на проверката, било отбелязано, че очите на В. били зачервени, а зениците му били 2 мм. Резултатът от теста за наркотични вещества е излязъл положителен. В тази връзка са издадени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 23-0299-000019 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. По реда на чл. 356, ал. 3 от НПК е образувано и бързо производство, преобразувано в ДП 41/2023 година по описа на Ру-Малко Търново, по описа на Районна прокуратура-Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Ищецът не възразил срещу отчетения резултат, но малко по-късно е дал допълнителен материал за изследване. Заключението на доктор от центъра за СМП-Малко Търново по протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол и друго упойващо вещество е, че лицето е било с ясно съзнание, с адекватно поведение и активен словесен контакт и запазена координация. Резултатите от химико-токсикологична експертиза от ВМА-София са отрицателни. С постановление изх. 5379 от 05.10.2023 година е прекратено наказателното производство водено против В. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Постановлението е получено в РУ Малко Търново на 11.10.2023 година. Видно от отразеното в картон на ЗППАМ 23-0299-000019 от 17.04.2023 година и в картон на ЗППАМ 23-0299-000020 от 17.04.2023 година е, че на 11.10.2023 година е вписано-отпадане на основание-прекратено ДП 41/2023 година по описа на РУ Малко Търново. На 12.10.2023 година свидетелството за управление на МПС е получено от ищеца, видно от собственоръчно направено вписване върху заповедта. От справка за собственици на превозно средство се установява, че на 13.10.2023 година е направена първа регистрация на лекия автомобил, собственост на ищеца, който е бил спрян от движение.

За изясняване на обстоятелствата по делото са прието множество писмени доказателства, като също така са събрани и гласни такива от двама свидетели.

Административният съд приел, че исковата молба е частично недопустима относно претендираното обезщетение по точка 2 и точка 3, за претърпени от ищеца неимуществени вреди в следствие на незаконосъобразни административни актове цитираните по-горе ПАМ, поради обстоятелството, че те не са изрично отменени нито по административен, нито по съдебен ред. В тази връзка съдът е оставил без разглеждане и претенцията по точка 5. Претенциите по точка 1 и точка 4, административният съд е приел за допустими, но неоснователни. Съставът на АС Перник е преценил, че осъществената спрямо ищеца проверка от 17.04.2023 г. за наличие на наркотични вещества или техни аналози от служители на ОД на МВР не е незаконосъобразна, поради което е приел, че в резултат на нея В. не е претърпял твърдените неимуществени вреди. По отношение на сумата от 214,19 лева, представляваща заплатени от ищеца разходи за съдебно-химическата експертиза, съдът е отхвърлил иска като неоснователен.

Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати сочените от касационните жалбоподатели основания за отмяната му.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба на М. В., за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт на АС Перник.Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и с оглед възраженията на страните и въз основа на това е формирал обосновани правни изводи. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата.

Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.3 от АПК, когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение, а разпоредбата на ал.4 от цитирания член, постановява, е незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

По отношение на исковата претенция по т.1 , а именно иск за обезщетение в размер на 1000 лв. за причинени неимуществени вреди, във връзка с незаконосъобразна проверка за наличие на алкохол и наркотични вещества, извършена на 17.04.2023 г. по отношение на ищеца В.. Видно съдържанието на искането, става въпрос за иск за незаконосъобразно фактическо действие - проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, осъществена от длъжностни лица от състава на ответната страна ОД на МВР Бургас. Незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът. Правилно исковата претенция в тази част е приема за допустима, но неоснователна. Съгласно чл. 6 т. 3 от ЗМВР, МВР извършва и контролна дейност. В чл. 30, ал. 1 от ЗМВР е регламентирано, че Контролна дейност се осъществява от органите на МВР, чрез т. 5:проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия. Следователно, в изпълнение на тази си функция органите от системата на МВР са в правомощията си да спрат за проверка водач на МПС независимо обективирано ли е негово нарушение. На следващо място от протокол от 17.04.2023 г. /лист 17 от делото пред първата инстанция/става ясно, че длъжностните лица съгласно чл.5, ал.1 от Наредба 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба 1/2017 г./ са се основали на външни признаци у лицето зачервени очи и зеници с размер 2 мм, за да извършат тест. Действително осъществяващите контрола на движението по пътищата длъжностни лица едва ли имат нужната експертиза, за да определят с просто око безпротиворечиво наличието на признаци у проверяваните лица за употреба на забранени вещества, но затова все пак са извършваните на място тестове, както и възможността за последващите медицински изследвания. Преценката дали да бъде извършена проверка по реда на Наредба 1 е оставена изцяло в правомощията на контролните органи и не подлежи на съдебен контрол. Настоящият касационен състав, не кредитира свидетелските показания на свидетелката Дукова в частта, в която свидетелства, че ищецът не е проявявал признаци, даващи основание да се направи тест за наличие на алкохол и наркотици, доколкото първо, тази преценка е предоставена на административния орган, а не на други лица и второ, свидетелката все пак е заинтересована от изхода на делото, като лице във фактическо съжителство с ищеца В.. В тази връзка настоящата инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че извършената на 17.04.2023 г. проверка на ищеца за наличие на алкохол и наркотици не е незаконосъобразно осъществена, поради което ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди в тази част на исковата молба.

По отношение на претенциите по т.2 и т.3, а именно причинени неимуществени вреди на М. В., във връзка с незаконосъобразни административни актове, а именно: ЗППАМ 23-0299-000019 от 17.04.2023 година за отнемане на СУ на МПС и ЗППАМ 23-0299-000020 от 17.04.2023 година, с която са отнети транзитните регистрационни номера на лекия му автомобил и е прекратена регистрацията му, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че първоинстанционното решение и в тази част е правилно, доколкото действително не са налице изрично отменени административни актове. Заповедите за прилагане на принудителни административни мерки задържане, отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрация на МПС не са обжалвани и са влезли в сила. Не са представени доказателства за оспорване или отмяна на заповедите, а и това, че не са обжалвани, не е било спорно в процеса. Правилно съдът е прекратил производството в частта за претендираните вреди от издаването на тези индивидуални административни актове, на основание чл. 204, ал.1 АПК.

Правилен е решаващият извод на първоинстанционния съд, че претенцията по т.4, във връзка с имуществени вреди в размер на 214,19 лева, претърпени от М. В., представляващи разходите за изготвянето на съдебна химико-токсикологична експертиза, е неоснователна. От доказателствата по делото става ясно, че по повод извършен тест за наличие на наркотични вещества и положителен резултат от теста, на ищеца е даден талон за изследване. Той се е явил в центъра за СМП-Малко Търново за даване на допълнителен материал за изследване, който по-късно е станал повод за отричане на резултатите от първоначално направеният тест. Резултатите от химико-токсикологичната експертиза били отрицателни по-точно резултатите от кръвната проба. Настоящата инстанция намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответната страна, доколкото, както бе обосновано по-горе в изложението /по исковата претенция по т.1/ осъществената от служители на РУ Малко Търново проверка не е незаконосъобразно извършена. Съгласно чл. 172а, ал. 1 ЗДвП разходите за извършване на химико-токсикологично изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози са за сметка на лицето, за което с тест е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози. Изложените от В. фактически действия са извършени не в нарушение на закона, а в негово изпълнение, съгласно чл. 172а, ал. 1 ЗДвП. В процесния случай М. В. е тестван при проверка на 17.04.2023 г. в гр. Малко Търново, в следствие на което техническото средство е показало положителна проба за наличието на наркотичното вещество кокаин и давайки материал за допълнително медицинско изследване, ищецът сам е поискал вземане на кръвна проба. Отделно от това, в съставения АУАН от дата 17.04.2023 г. /лист 14 от делото пред първа инстанция/ е вписано, че санкционираният водач на МПС няма възражения. Следователно, в процесния случай неприложима е разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 ЗДвП, при която хипотеза разходите са за сметка на ведомството. предвижда кумулативното наличие на две групи предпоставки освен да не е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или употреба на наркотични вещества, следва едновременно с това извършената проба с техническо средство или тест да е некачествена, или невалидна, или физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Такива обстоятелства по делото не са установени. / в този смисъл Определение 4764 от 16.04.2024 г. по адм.дело 828 от 2024 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение/

По отношение на претенцията по т.5 от исковата молба, а именно претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на разходи за платен паркинг за периода от месец април 2023 година да месец ноември 2023 година вследствие на незаконосъобразната ЗППАМ, с която е прекратена регистрацията на автомобила му, настоящата инстанция намира, че решаващите изводи на съда и тук са правилни, доколкото (както бе посочено в по-горната точка от изложението) няма отменен административен акт.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а предвид изхода от спора, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв за касационната инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение